Най-честата форма на хроничен синузит е гнойно-полипозната

Под очите са разположени двата най-големи синуса - горночелюстни (максиларни).

Възпалението им (синузит) причинява силно главоболие, най-често в челото, по вътрешната част на орбитите, а понякога и в цялата глава. В тези случаи при натиск или почукване под очите се установява болка. Синузитът не е просто възпаление на лигавицата на синусите, а задръжка на гной в кухината, която не изтича или само частично изтича през естествените отвори на синусите в носната кухина.

Такова остро възпаление обикновено трае 2-3 седмици и преминава.

Какво е положението, ако е налице хроничен синузит?

Най-честата му форма е гнойно-полипозната, но тя засяга главно етмоидалните синуси и много по-рядко максиларните.

Понякога недобра преценка може да даде оториноларинголог, рентгенолог или личен лекар "не виждаш ли, че имаш хроничен синузит" като посочва някое несъществено петно на рентгеновата снимка и пациентът през целия си живот мисли, че наистина има хроничен синузит.

За да се постави диагнозата, трябва първо добър преглед на носа.

Под добър се разбира оглеждане на носната кухина и отворите на синусите с ендоскопска оптика, а не с обикновено огледало. Второ рентгенова снимка или компютърна томография с добър центраж. При лошо центриране на главата в долната част на синуса попада слепоочната кост, в която всъщност е средното ухо и снимвката е разчетена като "ниво течност при синузит". Иди и разяснявай, че не е така. Използване на други диагностични методи - най-голямо значение има ехографията на синусите, която, ако е добре направена, има по-голяма стойност при максиларните синузити дори от рентгеновата снимка.

Риноманометрията и акустичната ринометрия показват обема въздух и конфигурацията на носната кухина и в зависимост от промените косвено допринасят за диагнозата синузит.

Четвърто: в редки случаи се налага инвазивна методика индоскопия на максиларния синус и оглеждане на кухината с оптика, дори вземане на биопсия от лигавицата. В миналите години, когато липсваха оптики, се правеше диагностична пункция на максиларния синус и от огледа на промивната течност се преценяваше наличие на синузит.

Ако при даден пациент не са направени споменатите диагностични прийоми, говоренето за синузит (особено хроничен) е произволно.

Какво друго би могло да се срещне в тази област?

От предната стена на максиларния синус излиза клон на троичния нерв и при невралгия има периодично главоболие. Ако е налице изкривена носна преграда или хипертрофия на носната лигавица (хронична хрема) и този дефект пречи на нормалната вентилация на дадения синус, в него се получава вакуум и се демонстрира "вакуумно" главоболие.

Не трябва да се забравя, че горните зъби в голямата си част са в непосредствена близост до долната стена на максиларния синус. Кариес, гранулом, периодонтит могат да симулират заболяване в синуса.

Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло