Могат ли полипите в носа да се превърнат в рак

от 18 юли 2011г.

Не се израждат, не стават на рак. Най-често са в двете носни кухини. Произхождат от етмоидалните синуси, които са като клетки на пчелна пита между носа и орбитите. Явяват се при хора с алергия, към която се прибавя носно-синусна инфекция и се развива хроничен ситуит (етмоидит). Лигавицата в етмоидалните клетки набъбва, търпи кистозни промени и като малък грозд под силата на гравитацията се впускат в носните кухини и затруднява дишането.

В други случаи се развива единичен едностранен полип в максиларния синус. Той е на краче, също е кистозно променен и се спуска в носоглътката, като запушва задните отвори на носните кухини (хоаните). Такова единично образувания се нарича хоанален полип и също не се изражда злокачествено.

Все още причината за възникването на носно-синусен рак не е известна. Той е рядко срещано злокачествено новообразувание, но е много труден за лечение поради близост с големи кръвоносни съдове, богата лимфна мрежа, очни ябълки, вътречерепна кухина и т.н. Като предразполагащи вредни фактори се смятат дървесният прах в мебелната промишленост, праховете при обработка на руди с хром, никел, манган, радиационно излъчване и др.

Тъй като страничната стена на носната кухина има много сложен строеж (издатини, гънки, цепки), началните моменти на възникване на рака се пропускат. Едва когато туморът нарасне и запуши едната носна половина, появяват се болки и едностранна кръвениста секреция от носа, човек отива на преглед. Новообразуванието вече заема определено място, блокира околните лимфни съдове и около него се образуват полипи. Те го прикриват като мантия и се наричат мантелна полипоза. В дълбочина е раковото образувание.

Подчертавам, в случая полипите около рака са вторични и туморът не е възникнал от тях. Има опасност лекарят да се заблуди, че става въпрос за едностранна носна полипоза и да пропусне рака в дълбочина. Затова принцип е всички полипи или сходни структури, като се отстранят от носа, да се изпратят за хистологично изследване. По този начин няма да се пропусне туморът, след като патолого-анатомът е поставил окончателната диагноза.

Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло Отговаря на въпроса на Силвия Янева