Има случаи, в които ракът се предава като инфекциозна болест

Заразен ли е ракът подобно на инфекция? Може ли да се предава при кръвопреливане и при трансплантация на органи? Колкото и заплашително да звучи, няма категоричен отговор. Въпросът не е никак излишен. Освен това, при всяка операция, свързана с кръвопреливане или трансплантация на органи, този аспект става жизненоважен. Ами ако донорът боледува от рак? Опасно ли е да се използва такъв материал в травматологията и при трансплантации?

Според онколозите този въпрос трябва да бъде разделен на две части:

 - трансплантация на потенциално "заразени" органи;

 - кръв за кръвопреливане, потенциално съдържаща метастази.

Според учени от Изследователския институт "Уолтър и Илайза Хол" (Австралия), преливането на кръв от болен с рак на кръвта за пациента може да доведе до предаване на рак само в случай на увредена имунна система. Такъв е случаят с вируса на ХИВ, а и у много болни хора, както и пациенти, които са принудени по някаква причина да вземат имуносупресивни лекарства - например, след органна трансплантация. А у човек с нормална имунна система предаването на рак на кръвта не се случва.

Тези думи, разбира се, са подкрепени от множество проучвания. Например в едно от тях са били изследвани 300 000 образци от донорска кръв, 12 хиляди от които са съдържали откриваеми нива на ракови клетки (т.е. донорът почти със сигурност е страдал от онкологично заболяване, но той не би могъл да знае за това). Проучване на повечето рецепиенти, получили такава заразена кръв, не показало никакъв повишен риск от рак.

Всичко е в съответствие с това, което знаем за реакцията на имунната система към чужди клетки. Лекарите при кръвопреливането строго спазват изискването за съвпадение на кръвта на донора и реципиента (A, B, AB и O). В резултат на това имунната система не вижда защитените от правилни антигени червени кръвни клетки, но раковите клетки, носещи уникални за донора протеини, попадат в категорията на "чужденците" и се унищожават незабавно. Все пак в банките за кръв се стараят да идентифицират и да отсеят потенциални донори с онкологични проблеми. Ако имунната система на пациента е значително отслабена, не може да се разчита на имунната защита. Рак може лесно да се развие на новото място.

При трансплантации на органи, като черен дроб или бъбреци, нещата са много по-сложни (отново не бива да се забравя, че в такива ситуации, пациентът задължително е на имуносупресори). В медицината не веднъж са регистрирани случаи на неволно прехвърляне на рак. Хубавото е това, че органите, подготвени за трансплантация, се изследват внимателно за злокачествени клетки. Поради това вероятността от заразяване с рак по този начин, не превишава 0,015% (в развитите страни).

Има доказателства, че рак може да се предава от майката на нероденото и дете. Но това, за щастие, е много рядко (действа същия принцип на защита от имунната система на детето, но има и провали, защото имунната система на бебето е сравнително толерантна към чуждите клетки, а ракът може да бъде агресивен, още повече, че по време на бременност не може да има лечение). Например, само в Австралия през 2003 г., е имало 14 случая на предаване на рак от майка на дете.