Д-р Таня Стоянова: Надявам се за нашите деца ракът да бъде лечим също като грипа

Тя е специалист по молекулярна и медицинска фармакология и по урология, доцент в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Тръгва от Варна, минава през Канзас, Чикаго и Станфорд, за да се установи в настоящето в Лос Анджелис. И ако пътят от Варна до Градът на ангелите отнема 14 часа, то 14 години са нужни за осъществяването на една мечта. Мечтата на д-р Таня Стоянова да води битка с рака, да има собствена лаборатория. Постига го. Работи по 18 часа на ден, често спи в лабораторията, няма личен живот в началото. Признава обаче, че никога не е съжалявала за избора. Посветена е на това, което прави и вярва, че има надежда. Ако не поколението на децата й, то това на техните ще живее вероятно без вледеняващия страх да чуе диагнозата рак, защото той ще се приема като обикновената настинка. В последните години д-р Таня Стоянова и екипът и работят целенасочено и активно в търсене на иновативни решения за ранна диагностика на рак, но и за лечението на най-тежките му форми. Усилията им не остават незабелязани. Множество от проектите им биват подкрепени от Националния център за борба с рака и от Министерството на отбраната в САЩ. Само през лятото на 2024 г. Изследователската лаборатория на д-р Стоянова получи безвъзмездно финансиране от Националния раков център на стойност 1,8 милиона долара и от Министерството на отбраната – 320 000 долара.

За дългия път от Варна до Лос Анджелис, за това какво е да видиш, че мечтата ти се сбъдва, за битката с рака и усилията да го победиш. Затова разговаряме с д-р Таня Стоянова в 17 часа българско време и 7 сутринта при нея. Тя отдавна е на крака, готова за новия ден и неговите предизвикателства. Сигурно всичко това ме кара да започна разговора, питайки я дали се чувства щастлива.

Д-р Стоянова, как се чувствате сега, когато е очевидно, че мечтата Ви се сбъдва?

Чувствам се щастлива и благодарна, но съм много заета и не знам дали имам време да осъзная всичко. Исках много да имам лаборатория, мечтата ми се осъществи, екипът ми расте, но нямам много време да мисля за това и да празнувам.

Получихте сериозна безвъзмездна подкрепа през летните месеци от Националния институт по рака и от Министерството на отбраната за изследвания, свързани с рака. Разкажете за какво точно става дума.

Открихме два гена, които правят протеини, които се намират в много голямо количество в раковите клетки на простатата. Сега установихме, че са не само там, но и при рак на белия дроб и при невробластома при децата. След като направихме това откритие, искахме да тестваме допълнително как тези протеини влияят и правят така, че от нормални клетките се превръщат в ракови. Искахме да тестваме и кои са лекарствата, с които сме в състояние да блокираме тези протеини и това да послужи за елиминирането на този вид рак. Двата големи проекта, които Националния раков институт финансира, ни дава възможността да изследваме тези два протеина.

Получихте финансиране и от Министерството на отбраната, то за какво е?

Те подкрепят други два проекта и са за ранна диагностика, тестване и лечение. Единият е за рак на дробовете, а другият за рак на простатата. Част от проекта за рак на дробовете е свързан с диагностиката. Открихме трети протеин, който е в много големи количества и при двата вида рак и можем да го видим и в кръвта на пациентите.

Идеята е да разработим тест, за да може да откриваме и измерваме този протеин в кръвта на пациентите. Тоест става дума за ранна диагностика и вместо да се прави биопсия, която е много болезнена, се взема кръвна проба и се вижда дали този протеин е в кръвта.

>>>Микророботи доставят лекарство за рак директно в туморите

Другото финансиране е за същия протеин при рак на простатата и се отнася не само за диагностиката, но и за лечението му. Създадохме и антитела, задачата на които е да разпознават тези протеини в раковите клетки.

Ако Ви разбирам добре, усилията на Изследователска лаборатория Стоянова са насочени към откриването на инструменти за ранната диагностика и към иновативни лечения, свързани с най-тежките случаи?

Да, точно с това се занимаваме. В началото лично аз се занимавах повече с лечение. Специализирах в Лос Анджелис, след това отидох в Станфорд и именно там започнах с ранната диагностика. Отворих лабораторията си първо там в Центъра за ранна диагностика на рака и започнах изследванията. Тогава осъзнах, че тя е много, много важна.

>>>Протеини в кръвта сигнализират за рак няколко години преди откриването му

Не само лечението на тежки случаи.Усилията ни сега са насочени към радиофармацевтични продукти на базата на малък фрагмент от протеин, който разпознава Trop2 протеин на повърхността на раковите клетки. Неговите високи нива се свързват с растежа и разпространението на раковите клетки, а това прави възможно и откриване и лечение на рака.

Откъде у Вас е този интерес към спектъра на онкологичните заболявания?

Бях привлечена от биологията още когато си бях в България. Още в гимназията бях заинтригувана особено от генетиката. И много ми се искаше да уча. По това време се случи и още нещо. Бях в гимназията, когато детенцето на наши семейни приятели беше диагностицирано с рак. Когато сме млади по-рядко мислим за болести. Тогава си помислих, че няма начин да не го излекуват. Оказа се, че година и половина след поставянето на диагнозата нямаше какво повече да се направи. Започнах да чета повече. Разбрах, че ракът не е толкова рядко заболяване, както си мислех, а е най-често срещаното заболяване след сърдечносъдовите. Интересувах се вече не само от биология и генетика, а как се появява рака, който идва от нормалните ни клетки, на които нещо се случва. Имат мутация или нещо ги предизвиква да започнат да растат страшно бързо. В България беше по-трудно да се прави подобна изследователска дейност, нямаше много лаборатории, които се занимават с това. Реших и на 21 години заминах, за да уча в САЩ.

Желанието да работите във вашата област ви води в Америка. Съжалява ли сте някога за избора си?

Не, никога. В началото, когато дойдох в Канзас, бях сама и ми беше много трудно. През първата година много ми липсваха и България, и семейството. В Канзас беше толкова различно, почти няма българи и чужденци изобщо. И сега ми липсва семейството, защото майка ми и баба ми са в България. Не мога да ги убедят да дойдат при мен.

Д-р Стоянова, правят ли се компромиси в науката?

Специално в науката и в изследователската работа компромиси няма как да се правят и не трябва. Има много проекти, които успяват и биват финансирани, но има и много други, които не успяват. Не може да правим компромиси и да продължаваме с опитите, просто трябва да ги спрем, независимо колко време сме им отделили. Има проекти, които са много добри като идея, но като започнем с експериментите, се оказва, че не е точно така, както си мислим. Тогава незабавно трябва да спрем и да преминем към нещо ново. Например, често студентите казват: „Това е моят проект! Нека пак да опитаме.“ Да, ама то няма накъде повече, губим си времето. Ако направим компромис, ще изразходваме много време и много средства напразно, за проекти, които не си струват.

На фона на милионите страдащи от онкологични заболявания, иновациите в медицината дават ли надежда, че за следващите поколения ситуацията ще се промени и ракът ще бъде лечим?

Да, защото много неща се промениха от времето, когато аз дойдох в САЩ. Много напреднахме в ранната диагностика и в терапиите, например вече е факт имунотерапията. Има надежда.

Не съм сигурна, че ще стане за моите деца, но надявам се, че когато те са на моята възраст, ракът ще е лечим, както лекуваме грипа сега. Много големи усилия се полагат в тази област. Но дори ако не стане за моите деца, за техните със сигурност би трябвало ракът да не е толкова страшна диагноза каквато е в момента.

Помагат ли иновациите затова?

Разбира се. Ранната диагностика е от огромно значение, защото при нея ракът се отстранява веднага чрез операция и това е.

Всички имаме усещането, че иновациите в медицината се развиват много скоростно.

Да, така е, точно защото се полагат страшно много усилия, но и защото технологията също се разви. Опитите се правят много по-бързо, по-прецизни са. Това допринася за развитието на науката и за по-големите открития. В последно време има наистина много иновации, затова съм обнадеждена, че за следващото поколение ракът няма да е това, което сега мислим за него.

Какво е за Вас успехът?

Успехът е да си щастлив. Много работя, работих и когато бях студентка, дори съм спала в лабораторията. Сега моите студенти ме питат дали това не е голям компромис. Не, не може това, което правиш, да чувстваш като компромис. Ако е така, значи не трябва да го правиш. За мен щастието е да обичаш това, което правиш и да го правиш с желание. Затова казвам на моите студенти, че ако намерят това, което обичат, то няма да работят и един ден в живота си.

Посветена сте на това, което правите.

Обичам го. Нямам усещането, че ходя на работа. Ето така меря успеха аз. Щастлива съм, когато през деня съм в лабораторията, а след това като се върна вкъщи, защото имам две малки дечица, които са здрави.

Колко е дълъг пътят от Варна до Лос Анджелис?

Със самолет и без да се спира е 14 часа. А иначе е много дълъг. От момента на заминаването ми до този, в който осъзнах, че става точно това, което искам. Заминах 2001 г., как лети времето само. Лабораторията си отворих 2015 г. Като става дума за кариерата отне 14 години. Осъзнах, че съм на правия път, когато записах докторантурата в Чикаго и когато разбрах, че мога да осъществя мечтата си. След това Лос Анджелис, Станфорд и отново Лос Анджелис.

Какво научихте за себе?

Че съм доста упорита, защото невинаги мечтата е била лесна. Местих се много, почти нямах личен живот дълги години, защото прекарвах много време в лабораторията.

Сега вече имате личен живот.

Да, имам две прекрасни деца. Момиченцето е на 7 години, казва се Елена, кръстих я на майка си. Момчето ми е на две години и се казва Райън. Мама ми помогна много и за двамата. Гледа ги, защото въпреки че бях в майчинство, се върнах в лабораторията. Съпругът ми е германец, но семейството му живее от много години в САЩ. Дизайнер на коли е, работи за „Ауди“ и „Фолксваген“. Подкрепя ме много, за което му благодаря.

Интересно ли е за децата Ви да видят какво точно работите?

О, да! Дъщеря ми беше преди ден в лабораторията. Винаги когато има почивни дни я взимам с мен. Показвам й клетки под микроскоп, но все още гледам да й показвам нормални, а не болни клетки.

След дългия и труден път, който сте изминала, но и след постигнатите успехи, има ли нещо, за което съжалявате?

Не, ако трябваше да започна отново, пак бих направила същото. Не съжалявам за нищо, мисля, че всичко, което е станало, ме доведе до мястото, на което съм в момента. А и аз по принцип не обичам да гледам назад, а само напред.

Какво бихте казала на младите хора, които тръгват по пътя на науката?

Много е дълъг, но не бива да се отказват дори когато експериментът се провали. Често, когато опитите не стават, започваш да имаш усещането, че сякаш си губиш времето. На мен ми е минавало много пъти през главата и все се питах, ще помогна ли с нещо за този рак. Е, оказа се, че нищо не е губене на време, дори неуспехът. Затова никога не бива да се отказват. И бих казала още: Гледайте напред, има светло бъдеще.

Дано сте права, д-р Стоянова. Мисля, че Вашата битка с рака е непоколебима и ще излезете победител.

Войната срещу рака включва в себе си множество битки. Моята е една от тях. Ако всеки допринесе и направи възможното да се спечелят тези битки, ще елиминираме рака.