Мария Шрьодер: Вярвам в потенциала на химиотерапевтичния медикамент, който разработваме

Мария Шрьодер е асистент в Института по молекулярна биология на БАН и част от проекта, който работи по създаването на нов медикамент срещу рак. Признава, че предстои още много работа, но за сметка на това ежедневните усилия са истинско предизвикателство, защото е нужно да се вземат бързи решения. Всичко е динамично и променящо се и точно в това е очарованието да се занимаваш с наука. Тя споделя, че се чувства истински удовлетворена, единствено когато работи в България.

Бакалавърската й степен е по специалността „Наука за храненето“. Завършва я в Университета в германския град Потсдам. Казва, че акцентът е бил поставен върху биохимията, клетъчната биология, патологията на храненето. Става магистър в Софийския университет, специалността й е „Генно и клетъчно инженерство“. Признава, че това й открива нови хоризонти. Такъв хоризонт е и Лабораторията по молекулярна биология. Мария Шрьодер не крие, че у нас има изключителни професионалисти и желаещите да се развиват в науката могат да разчитат на великолепни научни ръководители. Убедена е, че българските учени трябва да говорят повече за това, което правят. Време е, казва тя, авторитетът на българския учен да бъде изтупан от праха. За настоящите проучвания и възможността да се стигне до ново лекарство срещу рак, но и за младите учени и бъдещето им разговаряме с Мария Шрьодер.

Г-жо Шрьодер, разкажете за иновативната терапия срещу рак, върху която работите?

Става дума за разработването на един кандидат химиотерапевтик. Химиотерапията остава златния стандарт при лечението на онкоболни. Проблемът е, че всички агенти, които се прилагат, не са достатъчно селективни и нанасят големи щети на здравите клетки. Има и странични ефекти. Раковите клетки притежават интересни механизми да развиват резистентност към познатите химиотерапевтици, което налага постоянното търсене на нови вещества. Най-желаното им свойство е да бъдат селективни към раковите клетки. Ние постоянно тестваме вещества с различен произход. Преди пет години започна работата с това вещество, което колегите от Института по органична химия синтезираха. В молекулата се съдържат интересни съставки, които вече са в състава на множество лекарства. Не са само противотуморни, но и антибактериални, регенеративни, антималарийни. Веществото съдържа три субединици, обединени в една молекула. Неговите производни бяха тествани. При нас постоянно се извършва скрининг на вещества и тяхното противотуморно действие. Поддържаме голяма колекция от различни видове ракови клетки и правим първа селекция на вещества, показващи противотуморно действие или които убиват раковите клетки. Когато намерим подобно вещество, започват сравнителни експерименти с контролни ракови клетки.

Веществото, за което сега говорим, се наложи като фаворит, не само защото убива раковите клетки, но и защото не засяга силно нераковите контролни клетки. Интересът се засили и през 2017 г. проектът беше финансиран от Фонда „Научни изследвания“ като фундаментално изследване в сферата на биомедицината. Засилихме изследвания на ниво „ин витро“, което значи, че тестваме механизма на действие на веществото в раковите клетки или търсим отговор на въпросите по какви начини предизвиква клетъчна смърт, на кои процеси в клетката повлиява, дали влияе върху ключови белтъци, които решават клетъчната съдба. Опитваме се да разберем причините за неговата селективност. Отделно колегите от Института по органична химия и от Института по полимерна химия правят опити да стабилизират формата на веществото и да подобрят разтворимостта му във физиологичната среда. С една дума, правят се модификации. Същевременно се опитваме да го натоварим на наноносители, биомолекулите да бъдат целенасочено доставени. В момента експериментите са на това ниво.

А как се нарича веществото?

Името му е много дълго. Да речем, че работното му наименование в практиката е фероцен, съдържащ камфор и сулфонамид. Познати са и при други медикаменти. Особено фероценът. Той е тестван и са преминали клиничните изследвания за прилагането му при рак на гърдата. Негова производна е свързана с тамоксифен, който се прилага широко при тази диагноза. Едно от вдъхновенията да започнем работата с тези вещества беше и фактът, че групата на фероцените имат доказано противотуморно действие и се търсят начини за разработването на нови вещества и прилагането им. Все още не са се наложили за широко приложение. Много лаборатории вярват в техния капацитет и потенциал.

Какво показват тестовете инвитро?

При отделните експерименти с клетъчните култури в раковите клетки веществото предизвиква апоптоза, така наречената програмирана клетъчна смърт, потиска клетъчния цикъл – деленето и размножаването на клетките, активира белтъци, отговорни за унищожаването на клетки, загубили контролния си механизъм, каквито са раковите. Наблюдаваме и други процеси. От друга страна, при здравите клетки процесите са много по-слаби. Те понасят по-добре веществото и не умират. Всичко това е на ниво клетъчна култура, епруветка. При предстоящите опити инвиво с експериментални животни ще искаме да научим какво ще се случи с цяло туморно образувание.

Вярвате ли, че ще след всички задължителни тестове и научни доказателства ще се стигне до създаването на медикамент?

По-малко вероятното е веществото, с което в момента работим, да стигне до пазара. По-вероятното е, нещо от него, дори една субединица, да бъде използвано. За създаването на лекарство може да помогне откриването коя от функционалните му групи отговаря за селективността. Ако ние от Академията не успеем да стигнем до пазара, то нещо от изследванията ни може да бъде важно, съществено и да участва в разработката на медикамент. В това съм почти убедена, тъй като химиотерапевтиците са доста деликатна тема. Важно може да бъде точно в кой момент веществото или части от него могат да бъдат полезни при изготвянето на персоналната терапия за отделния пациент.

Наистина ли бъдещето е на персонализираната медицина?

Да, всеки случай е индивидуален, както и всеки тумор. С постоянното наблюдение на пациентите и на развитието на тумора се прави много стриктна терапия, различна за всеки. Затова казвам, че дори част от информацията, която в момента набираме и резултатите, които получаваме, да бъдат използвани в бъдеще за лечението, това ще бъде вече успех.

Къде още са насочени Вашите научни интереси?

Към една много интересна национална научна програма „БиоАктивМед“, в която участват 9 института от БАН и пет университета. Тя е мащабна, мултидисциплинарна и е насочена към разработването на системи и средства от природен произход от България – нискотоксични с биологична активност. Става дума за екстракти от билки, от охлюви, рапани. Колегите тестват антимикробното, антибактериалното, антивирусното и невродегенеративно им действия, а в нашата лаборатория тестваме противотуморното. Интересно е.

Наскоро колеги започнаха да се занимават и с екстракти от български гъби. Веществата с природен произход обещават по-добра поносимост от тялото, по-малка обща токсичност и затова са в центъра на изследванията. Идеята е да не бъде всичко синтетично. Сега, покрай нашето вещество, се заинтригувах от системите, които разработи Институтът по полимерна химия за целенасочено доставяне на биомолекули. Правят мицелни обвивки, наноносители, с които могат да се натоварват разработените от други и тестваните от нас активни вещества, които да бъдат доставени. Като цяло ме интересуват изследвания, които имат практическа приложимост. Вървят проучвания с ядрени белтъци и какво отношение имат към туморгенезата и какво правят в клетката при третирането с различни агенти. Това е прекалено отвлечено и теоретично и не се знае кога и къде ще се свърже с практиката. Може да бъде записано в някой учебник, но това не ми е толкова интересно, колкото когато работим пряко върху нещо, на което можеш да обозреш приложимостта.

Да поговорим за отношението на обществото към хората, занимаващи се с наука. Има ли авторитет българският учен днес?

Ако направя сравнение с опита ми от немските лаборатории, то в България хората се отнасят с леко пренебрежение. Особено като стане въпрос за БАН, тъй като не им е много ясно какво се случва там и какво се прави. В същото време, когато започна разговор с различни хора, те биват заинтригувани. Според мен е важно да се комуникира. От наша страна трябва да има информация какво се случва и хората да научат. Авторитетът на българския учен трябва да бъде малко изтупан от прахта. Имах щастието да се запозная с хора не по-малко кадърни и умни от колегите ми в Германия. Мъчно ми е, когато чувам да се говори как в България няма наука. Има наука и може да се прави, защото съществуват мотивирани хора и капацитет. Главният проблем е финансирането. Когато то куца, много бързо човек може да се отчае и откаже.

А за отношението на държавата какво ще кажете? Успява ли да изпълни ангажиментите си към науката?

През последните години с радост наблюдавам раздвижване. Родиха се и се предлагат много интересни програми точно за подпомагане на млади учени, на докторанти. Младите хора биват насърчавани да се занимават с наука. Все още обаче условията са доста тежки. Трябва да си повече мотивиран вътрешно, отколкото да очакваш адекватно заплащане. Държавата наблюдава какво се случва в нашата сфера, вслушва се в докладите ни, в резултатите от работата ни. Но усещането продължава да бъде, че правим много за сравнително малкото, което получаваме. Вярвам, че нещата ще се променят.

Дано сте права. А самата Вас какво Ви насърчава да работите независимо от условията?

Вътрешното ми убеждение е, че трябва да допринеса с нещо за развитието на науката в България. Не се чувствам удовлетворена, когато върша същата работа в Германия например. Зарежда ме много, когато излезе научна статия и знам, че това съм го направила в Българската академия на науките.

Да разбирам ли, че според Вас има бъдеще за младите български учени?

Да. Нужно е само малко търпение. Да се огледат, а не с първото виждане да махнат с ръка и да си тръгнат. Нека оставят обстановката да им подейства, да открият потенциала на Академията, на научните ръководители. Има какво да намерят не само в БАН, но и в предлаганите от държавата проекти. Нужни са мотивация и идеи.

Вие защо станахте учен?

Има много предизвикателства в науката, защото нещата не са ясни и всеки ден е различен. Особено в молекулярната биология, където работим с живи организми. Не е като да седиш на компютъра. Всеки ден има изненади. Дори клетките ни ги поднасят. Трябва да се вземат нови решения. Много е динамично, разноцветно, с постоянни стимули за нови идеи. Пълно е с въпросителни, което е най-интригуващото.

С какво са свързани мечтите Ви в науката?

Да знам, че съм допринесла за нещо, което ще се използва в бъдеще. Дори само с едно изследване, с един резултат, но да знам, че съм участвала в разработката на нещо, което някъде помага на някого.