Аркади Шарков: Властта трябва да се фокусира върху здравеопазването като сфера, свързана с националната сигурност

Националният план за борба с рака вече е факт. След години, в които представителите на пациентски, съсловни и научни организации алармираха и настояваха за създаването му, най-накрая проектът на плана е готов. По време на представянето му министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова заяви, че се надява той да бъде катализатор на очакваната положителна промяна за българите, които водят битка с рака. Сред заложените в документа цели са грижите за хората с онкологични заболявания да бъдат модерни и устойчиви, да се подобрят здравната осведоменост и култура, да бъдат въведени скринингови програми и осигурен достъп до иновативни методи на лечение и специалисти. Сериозно място е отделено на превенцията и профилактиката, на проследяването състоянието на болните и грижата за тях след терапията. Големият въпрос е как реално ще бъдат осъществени дейностите по Националния план за борба с рака, за да не се превърне той в поредния забравен документ. За плана и смисъла от него разговаряме с експерта в областта на икономиката на здравеопазването Аркади Шарков, който беше модератор по време на представянето на документа. Сред другите теми, които обсъждаме с члена на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), са още здравеопазването у нас, дали му е нужна реформа и защо от състоянието му продължават да недоволстват както хората, така и работещите в системата.

Г-н Шарков, бяхте модератор по време на представянето на Националния план за борба с рака. Как той беше приет от колегите журналисти и кои бяха въпросите, които най-много ги вълнуваха?

Най-много бяха въпросите по отношение на графика и на методите на финансиране на конкретните етапи, което е логично, защото става дума за много голям и сериозен проект, който ще продължи 10 години и следва да има достатъчно ясна финансова рамка. Институциите трябва да подготвят много добра аргументация как ще се подпомогне прилагането на плана. А иначе какво може да очакваме? Конкретният казус е, че за да може да се остойностят етапите и дейностите, се изисква създаването на анализ на всички тях. Тоест, какво е възможно да бъде финансирано и откъде. Дали парите ще дойдат през Плана за възстановяване, който за пореден път най-вероятно ще бъде ревизиран, особено с оглед на това, че предстои да дойде служебно правителство, а то със сигурност ще направи промени. Оперативните програми също биха могли да да бъдат преформатирани, за да подпомогнат различни елементи на плана. Съмнявам се голямо отношение към финансирането да има НЗОК, но виждам като възможност подпомагане от страна на здравното министерство, защото е напълно в неговите възможности, финансирането на програми за скрининг и превенция на различни заболявания. Що се отнася до Националната здравна каса, то финансирането ще бъде по-скоро косвено, а не пряко и вероятно ще е свързано със заплащането за лекарите в доболничната и болничната помощ. Не знам обаче как това може да бъде пряко обвързано с плана. По-скоро това е знак, че съществува още една възможност за дофинансиране на конкретните му етапи.

Един подобен план може ли да е гаранция, че отношението към хората, болни от рак, ще се промени, че държавата ще направи всичко възможно всеки от тях да има реален достъп до най-доброто лечение и специалисти?

Този документ дава рамките, в които подобен тип дейности, свързани с гарантирането на достъп и грижа за болните от рак, може да бъде приложен. Въпросът е кой и как го прилага. В това е разковничето. Защото планове и стратегии много, но е от значение кой и как реално ги изпълнява. Затова е важно новата власт да се фокусира върху здравеопазването като ключова сфера, свързана с националната сигурност, но и с икономиката на държавата, тоест от него да има стопанска полза, а не да се гледа като на разход. Това е един от важните елементи, когато говорим за определен тип дейности, които следва да бъдат планирани и извършени и трябва да са в помощ на хората. Какви са очакванията ми? Голяма част от плана ще успее да бъде приложен въпреки държавата. Свършеното през годините е дело на хората от гилдията и от индустрията, а държавата по-скоро е поставяла заключителен щрих, но не е била основен участник за съжаление. Така е, защото здравеопазването не е във фокуса на държавата. Личи си по отношението към всякакъв вид програми, свързани с подобряване на общата здравна среда.

Години наред в България се изготвят планове и стратегии, които сами по себе си са много добри и смислени. В същото време реалността е коренно противоположна. Драмата е, че всеки започва отначало и този порочен кръг е без край. Може ли, г-н Шарков, да бъде сложен край на това особено като става дума за политики в здравеопазването

Не е случайно, че всички стратегии и планове се приемат от Министерския съвет. Логично е да се смята, че това дава по-голяма сигурност, а приетите документи няма да зависят толкова много от конкретната личност, която в момента управлява Министерството на здравеопазването. Всеки министър има свои идеи и когато идва на власт започва да зачерква старите. Проблемът с приемствеността е сериозен. Тук говорим за форма на егоцентризъм.

Но да се върнем към основното, все пак това е стратегически документ. Поставен е на обсъждане. Допълнително всеки може да дава идеи как да бъде надграден или променен в определена посока, тоест той не е затворен. Има ли шанс в България подобен тип действия да не бъдат опорочавани от всяко следващо правителство? Смятам, че в следващите 4-5 години няма да имаме стабилна власт по отношение на икономика и финанси. Здравеопазването може би има възможност да се предпази от подобен тип брожения, защото е по-консервативна за промените сфера. Всяко по-рязко действие би провокирало негативна реакция не само от работещите, но и от пациентите. Важно е да има личности, които могат да управляват. А по отношение на приемствеността, тя е свързана преди всичко с хората, които работят въпреки политиката. Говорим за съсловните и пациентските организации и за индустрията.

>>>Онколози и представители на пациентски организации са притеснени от липсата на Национален антираков план

Това, което се видя при създаването на Онкологичния алианс, е, че само обединени могат работят активно и в полза на общественото здравеопазване. Те могат да продължават да са основната колона, която да пази стабилността и правилното прилагане на етапите от плана. Така че прилагането реално на стратегии и планове ще дойде повече от неправителствения сектор отколкото от държавата.

Имате ли отговор на въпроса защо нито българите, нито работещи в сферата са доволни от здравеопазването?

Здравеопазването е субективна сфера за оценка. Ако току-що излизате от болницата и ви попитат как е било, ще кажете със сигурност, че е било гадно и тъпо. След седмица отговорът ще е различен, а след месец съвсем друг. В момента ние, от ЕКИП, заедно с колегите от ТРЕНД осъществяваме проучване за достъпа до здравеопазване, което ще бъде готово през септември. Първоначалните данни, които получаваме, са , че по отношение на достъпа до специалисти българите са доволни от скоростта, с която стигат до тях. Проблемът е доплащането и тук трябва да се насочат усилията на политиците, за да се намали недоволството на гражданите. Защото доплащаме много, но това не се отразява на качеството.

Каква е оценката Ви за българското здравеопазване и как изглежда то през вашия поглед?

Когато писах дипломната си работа през далечната 2013 г. тогава оценката ми беше по-скептична, но беше базирана на статистически данни за исторически период назад. Поглеждайки сега, виждам – достъпът до иновативни лекарства и терапии се е увеличил, повече лечебни заведения има, хората могат да разчитат на много и различни специалисти. За тези 8% - парите, които плащаме, нашето здравеопазване е сравнително добро. Проблемът е в превенцията и периода след лечението, които са ключови. Там промяна няма за съжаление. У нас липсва подобен вид грижа, няма и проследяване на пациента. Тук системата куца. Затова и няма дълго живеещо население с по-малко години живот в инвалидност.

Защо години наред превенцията, профилактиката и доболничната помощ биват пренебрегвани?

Така е от времето преди 1989 г.. Още тогава е посочено, че болницата е мястото, където се лекува. Хората не разбират, а и не виждат възможността лечението да се извърши амбулаторно, така че извънболничната помощ е подценена. Дори чисто мисловно и психологически е подценена. Повечето приемат за здравеопазване случващото се в болниците. Виждаме този тип мислене дори в бюджета на НЗОК, където за болнично лечение се отделят милиарди, а за доболнично -милиони.

Г-н Шарков, у нас постоянно се говори за реформа в здравеопазването. Нужна ли е тя?

Преди десет години щях да кажа - да. Сега не съм толкова категоричен. На първо място думата се свързва с тежка, негативна конотация, а на второ системата има нужда от надграждане. Например, моделът на здравно осигуряване е добър, но има вариант да бъде създаден нов стълб – застраховането там да е доброволно, а това значи да има един основен пакет в Касата. Или НЗОК да не е "бутикова", както я определя един бивш неин директор, а да създаде златен стандарт. След това, който иска по-скъпо и иновативно лечение да го заплати чрез допълнителния фонд. Ето, може би това е форма на реформа. Не бива да има обаче абсолютна промяна на здравния модел, както предлагаха последните няколко години. Не само защото е несериозно, но и защото в години на криза като настоящата, която скоро няма да свърши, всяко заиграване със здравния модел по-скоро ще навреди на системата, отколкото ще й помогне.

Много често управляващите здравеопазването биват обвинявани, че не разпределят добре средствата и затова системата има проблеми. Вие какво мислите?

Проблем е не разпределението на средствата, а кой и как ги усвоява. Ето, последната година добавиха 370 000 000 лв. за извънболнична помощ, въпросът е дали лекарите ще могат да ги заработят. И още става дума за уредбата, но и за здравната култура на българите и повишаването на качеството й. Затова пациентът да е отговорен към собственото си здраве, да разбира какъв тип дейности потребява от пакета, който заплаща и да го прави редовно, за да има повече позитивни изходи в ситуации като късна диагностика и забавено лечение. Разпределението е вече балансирано за разлика от преди години. Проблемът е в архитектурата на системата -кой какъв е и за какво служи в нея.

А дали сте оптимист, че здравната култура на хората може да се повиши?

Повишаването на здравната култура не зависи единствен от Министерството на здравеопазването, но и от образователното и включително от Министерството на спорта, което е по принцип безсмислено и смятам, че не трябва да го има, но тъй като е там, може да помогне. Например, усилията да се насочат към „Спорт за здраве“ за ограмотяване. Здравната култура не тръгва от мен и Вас, а от най-малките. Говорим вече за фокус на държавата. Обичам да давам за пример Сингапур. Когато през 70-те години на миналия век изграждат новата държава, залагат като фундамент образованието и здравеопазването, тоест добре образованият и здрав човек работи повече и по-дълго, а така прибавя голям брутен вътрешен продукт за държавата. Когато държавата изведе здравеопазването като ключов елемент на икономиката, когато се фокусира върху образованието и културата и те бъдат подкрепени, е възможно да бъдем наистина едно по-здраво и по-дълго живеещо общество. А иначе съм оптимист, защото различните поколения разбират по различен начин здравеопазването. А с навлизането на нови ще има и нов тип възможности за влияние.