Не всеки иска да е щастлив

Всеки иска да бъде щастлив. Това е основно човешко право, свързвано с всички видове привилегии. В момента има дори и мобилни приложения, които да ни помогнат да изтрием нацупените физиономии. Така че всеки иска да бъде щастлив, нали?

Е, може би не.

Едно ново изследване на Моусен Джошанлу и Дан Уайърс от Университета Виктория в Уелингтън, твърди, че желанието за лично щастие, макар и вплетено в тъканта на американската история и култура, е на по-ниска почит сред други култури.

Изследователите се фокусират върху това как източната и западната култури подхождат към щастието.
В едно проучване от 2004 г., тайвански и американски студенти били запитани какво е щастието, много от американските участници посочили щастието като най-високата стойност и висша цел в живота си, докато тайванските участници не направили подобни твърдения.

Друго изследване установява, че личната отговорност (убеждението, че щастието е право на всеки и всяка личност е отговорна за собственото си щастие), е по-силно одобрено от американските, отколкото от китайските участници.
И обратно, диалектическият баланс между щастието и нещастието бил по-силно одобрен от китайските, отколкото от американските участници.

Какво обяснява тези големи културни различия? Част от отговора се крие в основните ценности, върху които наблягат различни култури. В източните култури, акцентът е върху постигане на социална хармония, където общност и принадлежност се застъпват в голяма степен. В западните култури акцентът е върху постигането на щастие от самия индивид.

Екипът, направил проучването, изследвал определението за щастие в речниците на 30 държави и установил, че вътрешните вътрешните чувства на удоволствие определят щастието в западните култури, докато в източните дефинират щастието повече в съответствие със социалната хармония и то е свързано с късмет и богатство.

Казано по друг начин, личното щастие може да стане отблъскващо, особено когато е на цената на социална хармония или морални задължения, които са на висока почит от колективистичните култури.