Откриха два гена, отговорни за загубата на обоняние и вкус при COVID-19

Екип изследователи под ръководството на Джейни Шелтън от лабораторията „23andMe”, специализирана в изследване на ДНК, успява да идентифицира гени, които определят развитието на аносмия (загуба на обонянието) при болните от COVID-19.

Защо заразените с COVID-19 губят способността си да усещат миризми и нямат вкус

Временната загуба на обоняние и на вкус е сред симптомите, които характеризират COVID-19 от самото начало. Това е и въпросът, който вълнува учените по света и те не спират да търсят какъв е отговорът.

Дълго време остава неясно дали обонятелните сензорни клетки са увредени от вируса на SARS-CoV-2. Предположенията са, че COVID-19 може да засегне не само обонятелния нерв и луковица, но и поддържащите клетки на обонятелния епител, които играят ключова роля за функционирането на невроните на обонянието. В същото време скорошни проучвания показват, че сензорните нарушения не могат да се свържат с директното въздействие на вируса върху клетките на обонянието. По-скоро става дума за съпътстващо увреждане.

Продължава да бъде неясен и механизмът на обонятелните нарушения. Няма яснота и по въпроса защо не всички, заразени с COVID-19 за кратък период от време губят възможността да усещат мирис и вкус.

Изследването

Публикация в списанието Nature Genetics показва, че американски учени от калифорнийската лаборатория, специализирана в изследването на гени и на ДНК, „23andMe” са успели да се доближат до разбирането защо това се случва.

Екипът, ръководен от Джейни Шелтън, идентифицира гените, които частично определят риска от развитието на аносмия при хората с COVID-19.

Учените анализират генетичните данни на 69 841 души от САЩ и от Обединеното кралство с положителни проби за COVID-19.

Данните показват, че 68% от тях не са в състояние да усетят миризмите и нямат вкус.

Друг интересен детайл от проучването показва, че симптомът се среща много по-често при хората с европейски произход и много по-малко сред жените и мъжете с азиатски или африкански произход.

Като използват данните на всички участници в проучването, учените правят пълногеномен сравнителен анализ (GWAS) като търсят варианти на гени, които се срещат най-често при хората с нарушено обоняние.

Анализът показва, че по-големият риск от загуба на обоняние е свързан с гените UGT2A1 и UGT2A2.

Тези два гена са биологически вероятните кандидати, които причиняват аносмията при заразените с COVID-19.

UGT2A1 и UGT2A2 са активни най-вече в клетките на лигавицата на носа и участват в метаболизма на миризливите вещества. При тях е налице програма, която ги кара да изграждат онези ензими, които играят изключително важна роля при възприемането на миризмите.

Как обаче вирусът на SARS-CoV-2 влияе върху активността на точно теза два гена е въпрос, на който изследователите все още не са получили отговор.

Екипът на Джейни Шелтън се надява, че резултатите от работата му ще помогнат, за да бъдат изяснени биологичните механизми на обонятелната дисфункция, която е резултат от COVID-19.