Откриха как мозъка потиска акта на отмъщение

Желанието за отмъщение може да бъде провокирано от чувство за гняв. Но какво се случва в човешкия мозък, когато се усеща несправедливостта? Изследователи от университета в Женева разработили икономическа игра, в която играчът е изправен пред справедливото поведение на един участник и нечестните провокации на друг. След това наблюдавали на мозъчни изображения кои зони се активират, когато доброволците изпитват гняв и несправедливост.

Във втората част на играта учените дали възможност на хората да си отмъстят. Така идентифицирали активации в мозъка, които са свързани с потискането на акт на отмъщение в префронталния дорзолатерален кортекс (DLPFC). Колкото по-активен е кортексът, толкова по-малко доброволецът отмъщава.

В експеримента участвали 25 души в игра на неравенство, измислена от Олга Климеки-Ленц. "Участникът има икономически взаимоотношения с двама играчи, чието поведение всъщност е предварително програмирано, но той не знае за това. Единият предлага само взаимоизгодни финансови взаимодействия, докато другият умножава само собствените си печалби", обяснява изследователката.

Играта се провежда в 3 фази, през които участникът е закачен за скенер с магнитно-резонансно изображение, което позволява на учените да измерят мозъчната активност. След това играчът разучава другите двама играчи, финансовите транзакции и в първата фаза контролира и избира кои печалби на кого да се разпределят.

В тази част на играта участниците са справедливи към останалите. Във втората й част настъпва провокацията. Доброволецът пасивно наблюдава решенията на двамата играчи, особено на онзи, който действа нечестно. Трябва да оцени чувството си на гняв от 0 до 10. В последната фаза участникът отново владее ситуацията и може да избере да отмъсти или не на двамата играчи. Като цяло към справедливия играч отношението било положително, но към нечестния проявили своето негативно поведение.

Фазата на провокация изиграла ключова роля за локализирането на чувството на гняв в мозъка. Чрез ядрено-магнитен резонанс учените наблюдавали активността на висшия темпорален лоб, както и на амигдалата, която участва в обработката на релевантността на емоциите и е „виновна“ за усещането за страх. Докато участниците гледали снимка на нечестния играч, изследователите отчитали дейността на тези две области, които са свързани с чувството на гняв. Колкото по-високо било неговото ниво, толкова по-силна била тяхната активност.

„Но играта на неравенство ни позволи преди всичко да определим решаващата роля на префронталния дорзолатерален кортекс, зона, която е от ключово значение за регулирането на емоциите и която се намира в предната част на мозъка“, обяснява Олга Климеки-Ленц. Средно по-голямата част от участниците отмъстили на нечестния играч, но въпреки това учените забелязали променливост в поведението. 11 доброволци останали справедливи към него. Екипът от учени установил, че колкото е по-голяма активността на DLPFC по време на провокационната фаза, толкова по-малко участниците наказвали нечестния играч. Когато DLPFC има по-ниска активност, тогава участниците по-изразено си отмъщавали.

Изводът на изследователите е, че съществува директна връзка между мозъчната дейност в DLPFC с емоционалната регулация и избора на поведение. За пръв път се идентифицира ролята на префронталния дорзолатерален кортекс в отмъщението, което се отличава от концентрираните области на гняв в амигдалата и темпоралния лоб.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: medicalxpress.com
Снимка: sciencedaily.com