Пандемията изостря дългосрочните конфликти между партньорите с малки деца

от 20 окт 2020г.

Експерти от Университета на Индиана проведоха две предварителни проучвания, според които пандемията засяга много силно младите семейства с малки деца, и особено майките.

Проектите са ръководени от Джесика Каларко, доцент по социология в университета „Bloomington“ в Индиана, като тя се позовава на данни от друго изследване върху родителите по време на пандемията. С помощта на комбиниран подход се проследява живота на майки от Южна Индиана за периода април-май 2020 г. Те попълват анкети и дневници и вземат участие в интервюта.

Предварителните резултати са публикувани в достъпната за всеки платформа „SocArXiv“.

Конфликти между партньорите, произтичащи от COVID-19

При първото изследване младите майки споделят, че между тях и партньорите им е настъпило напрежение. Най-често то е свързано с недостатъчната подкрепа в отглеждането на децата от страна на бащите по време на пандемията и в пренебрежителното им отношение към тревогите на жените, свързани с коронавируса.

Каларко пояснява: „Пандемията изостря съществуващите отдавна конфликти при семействата с малки деца, но и създава нови. В същото време майките се чувстват отговорни за тях и опитват да ги разрешат. Напрежението често води до напускане на работа, а други се нуждаят от професионална помощ, терапия и лечение с антидепресанти. Не са малко и онези, които смятат, че решението е просто да игнорират собствените си притеснения.“

По-голямата тежест пада върху жената

По време на интервютата експертите откриват, че конфликтите, които се пораждат покрай грижата за децата, най-често настъпват при майките, преминали на дистанционна работа, или чиито деца не могат да посещават детски ясли и градини. Дори ако партньорите им също са у дома (работят дистанционно, в отпуск са или пък са безработни), жените обикновено чувстват, че по-голямата тежест пада върху техните плещи – работа и отглеждане на децата.

Конфликтите възникват обикновено в семейства, където майките са с по-либерални убеждения. Мъжете критикуват жените за техните страхове, свързани с коронавируса, които обаче са напълно обосновани, тъй като немалка част от тях работят в сферата на здравеопазването. Споровете се пораждат от отказа да вземат предпазни мерки като носене на маска или често миене на ръцете. Бойкотът от страна на мъжа потиска още повече жената и я кара да се съмнява в основанието за тревогите си. В един момент е възможно тя самата да започне да подценява рисковете и да подходи небрежно към поддържането на лична хигиена у дома.

Според Каларко някои майки намират начин да се справят с подобни ситуации. Други изпитват трудности. Жените, загубили работата си по време на пандемията, остават в капана на трудни или опасни взаимоотношения, без да могат да се освободят от тях, тъй като нямат нужните средства, за да живеят самостоятелно. В тези случаи е необходимо да се намеси държавата с подходяща политика, която да ги подкрепи, докато коронавирусната пандемия отшуми. За целта трябва да паднат част от ограниченията към семействата в нужда, да се финансира универсален пакет здравни услуги и да се осигури по-сериозна помощ за безработните родители.

Грижа за децата и техните майки

Пандемията от COVID-19 даде сериозно отражение върху обучението на децата. След принудителното затваряне на училища и детски градини, се наложи родителите да се грижат целодневно за тях.

Резултатите от второто проучване разкриват, че макар възрастните да ценят и обичат времето, което прекарват с децата си, при голяма част от майките нарасналите задължения и отговорности водят до допълнително напрежение и умора.

42% от тях смятат, че сега прекарват много повече време заедно, а 25% - малко повече. Промените настъпват до известна степен заради прекъсванията в постоянната работа на майката и грижата за децата. В 85% от случаите жените са работили дистанционно и преди пандемията. Онези, които са в отпуск или губят работата си заради коронавируса, също споделят, че прекарват повече време в грижи за децата, макар и не толкова много като другите.

Майките, които по принцип не работят, а се грижат за домакинството, както и онези, които ходят на работа или са намерили детегледачка, споделят, че количеството време, прекарано с децата, не се е променило.

Социологът Джесика Каларко открива тясна връзка между увеличеното време, прекарвано с децата, и повишения стрес, тревожността и напрежението.

42% от жените, които отделят много повече време от обичайното на своите деца по време на пандемията, признават, че живеят под силен стрес, в сравнение със само 16% сред майките, за които подобна промяна не е настъпила. Тенденцията се запазва и при измерване степента на напрежение, свързана с децата – 50% от жените, прекарващи по-голямата част от деня си в грижа за тях, споделят, че се чувстват напрегнати, докато при останалите процентът е 27%.

Негативен ефект от пандемията върху младите майки

Майките с малки деца, на които се налага да работят дистанционно и да се грижат за тях, смятат, че не се справят. Те споделят, че се чувстват провалени и като служители, и като родители. Някои признават, че прибягват до алкохол или храна, за да потиснат неприятните емоции. Една от младите жени разкри, че понякога се крие в банята, за да яде бисквити, което я спасява поне за кратко от служебните и семейните й задължения.

Майките, които продължават да работят по обичайния за тях начин, и децата им не спират да посещават училище или детска градина, се радват и наслаждават на допълнителното време с тях. Те го приемат като начин да избягат от други стресови фактори, с които по принцип ежедневието ги сблъсква.

Според Каларко обществото все още не подкрепя достатъчно младите майки в опитите им да постигнат крехкия баланс между професионалния живот и грижите за децата.

В изследванията вземат участие Емили Мийнуел от Центъра за социални науки към Университета на Индиана, Елизабет Андерсън и Ейми Кнопф от Училището за медицински сестри към същия университет.