Папиларният рак на щитовидната жлеза засяга предимно жените

  Папиларният рак е най-честото злокачествено образувание на щитовидната жлеза. Честотата му варира в границите на 75-90%. Като предпоставки за индуциране на заболяването се приемат промените в радиационния фон, облъчвания в горната част на човешкото тяло, някои медикаменти, употребявани за лечение на доброкачествени заболявания на щитовидната жлеза, но приемани за много продължително време, каквито са например тъй наречените тиреостатиди, използвани за лечение на повишена функция на жлезата, и други.

  Възлестите формации на щитовидната жлеза и особенно тиреоидитът на Хашимото също са предпоставка за възникване на заболяването и заради това трябва да бъдат проследявани и лекувани своевременно. Папиларният карцином се счита, че има бавно развитие и най-добра прогноза за живот сред останалите неоплазии на щитовидната жлеза.

  Последните деситилетия се отчита изместване на заболяевамостта към младата и средна възраст (30-50 години), като жените боледуват около четири пъти по-често от мъжете. Наблюденията показват, че най-добра е прогнозата при пациентите от женски пол в млада възраст. Увеличените лимфни възли по шията, които нерядко съпътстват заболяването, не помрачават прогнозата, което е особено валидно за жени до 50-годишна възраст и мъже до 40 години, както и по-възрастни, ако заболяването е в началните си първи и втори стадий, както са болшинството от пациентите. В тези случаи само хирургическата операция е достатъчна процедура, за да бъде излекуван пациентът, като при това се запазват участъци здрава тъкан, която заедно с предписаните след операцията тиреоидни хормони осигурява нормалния хормонален баланс на организма. В случаите, когато заболяването е в по-напреднал стадий или са налице, макар и много редките, неблагоприятни варианти на папиларния рак, се извършва цялостно отстраняване на щитовидната жлеза и последващо лечение с радиойод по преценка на лекар лъчетерапевт.

  Съчетанието на двата вида лечение дава ефективни резултати и добра прогноза за живот. В следоперативния период също се назначава химиотерапия с L-тироксин, която се коригира въз основа на нивата на TSH хормона, който се изследва преди контролния преглед. Прегледите през първите шест месеца е нужно да бъдат всеки месец, а след това по преценка на лекуващия лекар.

Доц. д-р Радослав Петков, дмн, Клиника по хирургични болести, УМБАЛ "Александровска"