Пемфигусът не е заразно заболяване

от 14 фев 2012г.

Пемфигусът е сборно понятие, което обединява група от придобити кожни заболявания, протичащи с развитието на мехури, а впоследствие и на повърхностни ерозии по кожата и лигавиците.

Генезата на болестта е автоимунна, заболяването не е заразно и съответно не може да бъде предадено на човек от близкото обкръжение. В кръвообращението на болните от пемфигус пациенти се откриват циркулиращи белтъчни молекули (автоантитела), които след отлагането си в кожата и лигавиците разрушават междуклетъчните връзки на клетките. В резултат клетките се отделят една от друга и се образуват изпълнени с бистра течност мехури. Формираните мехури се пукат бързо и прерастват в силно болезнени, оголени от кожа участъци.

Пемфигусът е рядко заболяване, засяга по-често жените и възрастните, като пикът е между 50 и 60 г.

Поставянето на диагнозата изисква биопсия от кожа и/или лигавица и последващо хистологично и имунофлуоресцентно изследване. Диагнозата би могла да бъде потвърдена и чрез някои по-специализирани кръвни изследвания (ELISA, индиректна имунофлуоресценция).

Основна цел на терапията е потискане на образуването на патологичните автоантитела от имунната система. Медикамент на първи избор е прилагането на системни кортикостероиди. В ерата преди навлизането им в лечението на автоимунните заболявания пемфигусът е протичал изключително тежко, като в над 70% от случаите е водел и до смъртен изход. Често фаталният край е бил предизвикван от сепсис в резултат от генерализирането на инфекция, проникнала през увредената от заболяването кожа или лигавица.

Ранното включване на кортикостероидни препарати води до подобрение на прогнозата, намаляване на смъртността и до подобряване на качеството на живот. Ефектът от лечението се наблюдава още в първите дни, появата на нови мехури и ерозии спира на 2-ата - 3-ата седмица.

Пълно зарастване се постига средно за около 6-8 седмици лечение. Подобно на лечението на всяко автоимунно заболяване, терапията на пемфигуса е продължителна, а основна роля на лекуващия лекар е да балансира страничните ефекти на използваните имуносупресивни медикаменти. С

лед постигане на контрол върху прогресията на заболяването дозата на използваните медикаменти би могла да се намали, а при някои форми може да се опита и да се прекрати.

Д-р Ивайло Петров, дерматолог в дерматологична клиника "София"