Подходящите тренировки могат да намалят риска от травма на подколенното сухожилие при жените футболисти

Учени от Медицинския център Isokinetic на FIFA и Football Research Group – трансдициплинарна изследователска група – установяват, че през последните години учестяват контузиите на подколенното сухожилие при жените футболисти, което предполага необходимостта от по-добро обучение, включващо съобразени със спорта тренировки. Проучването, публикувано в списанието Knee Surgery, Sports Traumatology, Arthroscopy, заключава също, че повечето рискови фактори за наранявания на сухожилията са външни по природа и са свързани с клуба, отбора и треньорския щаб, а не със самите играчи.

Честотата на нараняванията на подколенното сухожилие при жените футболисти исторически е по-ниска, отколкото при мъжете, но тези цифри са различни в професионалния футбол на елитно ниво. Този тип наранявания е един от най-срещаните сред елитните спортисти, представляващи 12-16% от всички контузии. За да се предотвратят подобни наранявания, експертите призовават жените да преминават през обучения на по-високо ниво.

Проучването

За целите на проучването учените анализират данните за експозицията и нараняванията за сезон 2020-21 от 11 водещи европейски женски отбора, включително Челси, Манчестър Сити, Байерн Мюнхен, Олимпик Лион и Барселона. Също така е извършена консултация с главните медицински служители на спортните клубове относно кои от 21 модифицируеми рискове фактора са допринесли за нараняванията и до каква степен.

„Отбор от 19 до 22 играчи обикновено може да очаква три до четири контузии на подколенното сухожилие всеки сезон.“, казва ръководителят на изследването проф. Ян Екстранд от Университета „Линкьопинг“ в Швеция.

>>> Профилактика на спортните травми

Според изследователите сред факторите, допринасящи за наранявания, са липсата на интензивни физически упражнения по време на тренировка, честотата на футболните мачове (два до три седмично), натоварването на играчите и липсата на комуникация между медицинския и треньорския персонал.

Други изследвания показват, че физическите изисквания на женския футбол на елитно ниво се увеличават. Например анализът на FIFA на Световното първенство за жени през 2019 г. във Франция установява, че разстоянията, изминати на спринт, са се увеличили с почти 30% в сравнение със Световното първенство през 2015 г.

„Към момента жените играят повече, отколкото преди, а увеличеното натоварване определено е рисков фактор за наранявания.“, казва д-р Матю Страйд, консултант по спортна и тренировъчна медицина в Isokinetic и бивш клубен лекар на женските отбори на Англия до 16 и 21 години. „Натоварването е проблем и за мъжете, но при тях има данни за нараняванията, на които лекарите могат да се позовават. В съвременната епоха по-успешните треньори са тези, които са прегърнали спортната наука и имат редовен диалог с медицинския екип.“

Според Екстранд и екипът му умората е замесена в повечето наранявания на подколенното сухожилие. „Треньорите контролират многобройните променливи, които могат да доведат до умора – прекомерни тренировки, много мачове, мускулно претоварване и лошо планиране на тренировките, което води до недостатъчна подготовка и мускулна дисфункция. Всички тези фактори са потенциално модифицируеми.“, коментират учените.

Превенция на наранявания

Нараняванията на подколенното сухожилие възникват най-вече по време на спринт и други интензивни спортни дейности. Следователно редовното им практикуване подготвя подколенните сухожилия за рискови движения по време на мач. Липсата на достатъчно интензивни упражнения по време на тренировка увеличава риска от нараняване. Затова, според учените, обучението трябва да имитира мача, за да адаптира мускулите към изискванията на играта.

Те също така препоръчват прилагането на скандинавския протокол, който е предназначен за укрепване на подколенните сухожилия, когато са в удължена позиция. „Множество проучвания доказват, че прилагането на тези упражнения преди или по време на сезона намалява риска от нараняване на подколенното сухожилие.“, коментира Страйд.

Експертите вярват, че превенцията е ключова и е от решаващо значение за оценяване на играчите, за да се проучат по-добре техните уникални модели на движение и да се изготви стратегия, която да поддържа отделния играч здрав за по-дълъг период.