Проф. Кантарджиев: Нарушат ли се основните предписания, антибиотиците стават неефективни

  Сред децата в момента има голямо носителство на бетахемолитични стрептококи, които са причинители на ангината, скарлатината, глумерулонефрита и ревматизма, казва проф. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология. Причините са свързани с неправилната употреба на антибиотиците. Не се спазва часовият интервал за приемане на тази група медикаменти, а също и изискваната минимална продължителност на курса на лечението. Нарушат ли се основните предписания, антибиотиците стават неефективни, уверява проф. Кантарджиев.

  Разбира се, с тях не бива и да се прекалява, например да се дават всеки месец. Напоследък сякаш отиваме в другата крайност - чака се прекалено дълго, преди да се предпишат. Ако преди години педиатрите даваха антибиотик "за всеки случай", днес минават дни и седмици, преди да се даде подходящото лекарство, смята микробиологът. Това също било причина да се стигне до резистентност.

  Често докторите не знаят вида на микробите и лекарствата се дават напосоки. Изписвал се един, после втори и трети, и така, докато някой сработи. Грешка е, че лекарите толкова рядко дават материал за микробиологично изследване, казва проф. Кантарджиев. Дори в момента инфекцията да е само вирусна, ще се види какви бактерии "дебнат" за пролука в имунитета.

  В Англия например микробиологично изследване на кръвта се правело винаги когато едно дете вдигне температура над 38 градуса. Стане ли белодробна инфекция, което е най-вероятно, микробът се изолирал от кръвта му и лечението е сигурно.

  Произволното даване на антибиотик, без да се отчита видът на бактериите, също увеличава тяхната резистентност и всяко последващо лечение става все по-дълго. Когато се даде един антибиотик, има вероятност дори и след 3 месеца пациент да е с придобита нечувствителност към него.

  Сега някои антибиотици се дават през много голям интервал от време, така че практически престават да действат. "Нашите майки бяха дисциплинирани и ни будеха през нощта, за да ни дадат хапчето, но инфекциите ни минаваха бързо. Новите схеми предвиждат антибиотик, който преди години се даваше на шест часа, сега да се приема през 8-12 или дори през 24 часа. А някои видове след 3-4 часа вече не присъстват в организма на пациента, защото се изхвърлят с урината", обяснява проф. Кантарджиев.

  Опасността от самолекуване в България била минимална. Дължи се на строгия режим по продажба на тези медикаменти. Глобите за аптеките са високи, ако продават антибиотик без рецепта. Хората първо търсят лекарства за понижаване на температурата и болки в гърлото и това е правилно според микробиолога. При употребата на антибиотици сме на средноевропейско ниво. Франция и Гърция са шампионите в Европа.

  Някои лекари се опитвали да отричат антибиотиците като лоши лекарства. "Няма друга група медикаменти, която да е спасила толкова много човешки животи", изтъква проф. Кантарджиев. Когато не се дават навреме, се стига до усложнения и дори до смъртни случаи, добави той. 80% от лекарските грешки били свързани със забавена или неправилна употреба на антибиотици, защото инфекциите били тежки и застрашавали живота на пациентите.

Проф. Тодор Кантарджиев