Ревността връща тръпката във връзката

Ревността има хиляди лица, а афродизиакът безспорно е едно от тях...

Ревността, нечие желание за притежание подхранват егото ви и самочувствието ви, че сте обичани и единствени в нечии очи. Умерената ревност е признак на любов (според много хора ревността е съставна част на любовта), тя е индикация за все още живо сексуално привличане и сама по себе си създава такова между двамата партньори.

Липсата на ревност би могла да се тълкува като безразличие, като липса на онзи страх от изневяра, от това да бъдете напуснати от любовта на живота си. Ревността е онзи стимул, който ви кара да сте по-грижовни, внимателни, влюбени и флиртуващи с партньора ви. Това е вид защитна реакция и желание за доминация при вида на евентуална конкуренция. Мисълта за наличие на съперници е не толкова депресираща, колкото помагаща ви да не приемате партньора си за даденост, а да гледате на него с постоянно подновяващо се желание. С други думи, съществува така наречената „ревност афродизиак": страхът от изневяра провокира творческо безпокойство в двойката, като по този начин тя не се подхлъзва в бездната на скуката и безразличието.

При много двойки, след дълго съжителство заедно, сексуалното желание драстично спада и се оказва, че най-добрият лек за това е психологически - ревността. Но това в никакъв случай не означава изневяра!

Случвало ли ви се е да сте с компания в заведение, партньорът ви да ви покани на танц, но вие да откажете, тогава той да покани друго момиче от компанията и, при гледката как танцуват, да изпитате ревност и силно желание вие да сте на мястото на другото момиче - нещо, което точно преди минута отказахте.

За много хора интересът към партньора им се възражда с осъзнаването, че той представлява интерес и е желан и от други евентуални конкуренти. Почти всички искат това, което се харесва от околните, и се чувстват особено добре, осъзнавайки факта, че вече имат това нещо... остава само да го задържате.