Синдромът на Аспегер не е болест

Синдромът на Аспегер не е болест. Това е разстройство от аутистичния спектър, при което се наблюдава стереотипен модел на поведение и извършване на едни и същи действия.

Хората със синдром на Аспегер трудно реагират на жестовете, както и на изражението, мимиките и тона на гласа на другите. Всичко това предизвиква объркване и безпокойство.

Дете със синдром на Аспегер е възможно да показва признаци през втората или третата година след раждането си. Синдромът засяга повече момчета, отколкото момичета.

Този синдром не трябва да се бърка с аутизма, тъй като за разлика от него, изоставане в когнитивното развитие и речевите възможности не се наблюдава. Децата с аутизъм не контактуват с хората, докато тези с Аспегер обичат да общуват с другите. По-голямата част от хората с този синдром са със средно и над средното ниво на интелигентност. Често децата са твърде развити интелектуално за възрастта си и притежават способността за запаметяване с лекота, което изумява околните. Състоянието се нарича още "синдром на малкия професор".

Хората с Аспегер се отличават с невероятната способност да запаметяват цифри и факти, но им липсва творческо въображение и за тях абстрактното мислене представлява сериозна трудност.

Те не обичат промените и имат свои изградени навици, на които много държат. Те нямат интелектуални проблеми, а разбират света по различен начин. Изключително чувствителни са към всякакви стресови натоварвания като светлина, шум и да са заобиколени от много хора.

Хората със синдром на Аспегер имат своя собствена индивидуалност, затова и терапията им трябва да бъде индивидуална. Те могат да водят съвсем нормален начин на живот и да се справят успешно със социалното общуване. Продължителността на живота им не се влияе от наличието на синдрома.