Сокове от пресни билки - естествената сила на растенията

Прясно изцедените сокове от билки са природа в най-първичната й форма. Този начин на използване на билките е използван още от древността - индианците например са дъвчели стеблата на билките, извличайки сока им. В Европа билковите сокове дължат популярността си на младия фармацевт Валтер Шоненбергер, който през 1920г. установил, че в сока от пресни билки концентрацията на активни вещества е много по-голяма.

За да се направят прясно изцедени сокове е необходимо използваните растения да се отглеждат или събират в близост до мястото на производство, като разбира се отглеждането се извършва в еко сертифициран район. Растенията трябва в един и същи ден да се откъснат, препаботят и превърнат в прясно изцеден сок.

Производственият процес започва с измиване на пресния растителен материал. След това се нарязва и настъргва. Следва обработка с водна пара, която активира ензимите и отключва клетъчните стени. Активизирането на ензимите се прави, за да може полярните връзки в ензимите да станат по-слаби и по този начин да се превърнат във водонеразрушима субстанция. След това започва извличането на сока. Нарязаните растения се полагат върху хоризонтални преси. С натиск от 250 бара се извличат до 80% течност от растителния материал. Прясно изцеденият сок се центрофугира и уперизира за кратко, след което шишетата се вкарват в охладителен тунел, където по възможно най-бързия начин се изстудяват, за да не увредят термолабилните растителни вещества. Уперизацията не уврежда активните вещества с изключение на аскорбиновата киселина, но дори витамин С запазва високото си съдържазие, примерно в сока от ацерола. Тъй като е недопустимо използването на етанол и консерванти, уперизацията се оказва основен компонент в процеса на производство. Тя осигурява дългия срок на годност на прясно изцедените билкови сокове, между 3 и 5 години.

Интересно е сравнението на съдържание на активни вещества в билковите сокове спрямо това в други билкови препарати. Да вземем за пример сокът от артишок спрямо сух екстракт от артишок. Понеже предпазващите черния дроб и разграждащите мазнините качества на артишока се дължат предимно на кафеоилхиновите киселини (КХК), тяхното съдържание служи за критерий за качество.

Както се вижда от графиката, сокът от артишок съдържа значително повече КХК, причина за което вероятно е, че при сокът се използват богатите на КХК пъпки на растението, докато екстрактите се правят от листата му.