Специфична област в мозъка може да е отговорна за развитието на параноя

Акценти

Способността да адаптираме нашето разбиране за действията, които предприемаме, и за последствията от тях в една постоянно променяща се среда е категорично доказателство за добре развити когнитивни умения. Когато тези умения са нарушени, човешкото поведение също се променя и може да доведе до параноя – схващане, че околните искат да ни наранят или навредят.

В ново изследване учени от университета Yale откриват, че специфична област в мозъка може да отключи параноя*. Иновативният им подход за съпоставка на данни от маймуни с данни от хора предлага нова рамка за разгадаване механизмите на човешката когниция чрез изследване на други видове.

Резултатите и самият метод са описани в списание Cell Reports.

Как протича изследването

За целите на своя анализ екипът използва данни от предишни проучвания върху хора и маймуни, проведени в различни лаборатории. Както хората, така и животните трябва да решат една и съща задача. От начина, по който я изпълнят, учените разбират колко нестабилна е според всеки участник заобикалящата го среда. Участниците виждат на екрана пред себе си три опции, всяка от които е свързана с различна вероятност да донесе награда на избралия я.

Ако изберат опцията с най-голяма вероятност за награда, те я получават само след няколко клика. Ако изберат опцията с най-ниска вероятност, те трябва да направят много кликове, за да я получат. Никой не знае предварително коя опция дава най-голям шанс за печалба. Единственият начин да разберат е като опитват. След определен, предварително зададен брой опити и без предупреждение, опциите с най-висока и най-ниска вероятност за награда изведнъж се разменят.

Стив Чанг, доцент по психология и невронауки от университета Yale и съавтор на изследването, пояснява: „Участниците трябва да разберат коя е най-добрата опция, след което настъпва промяна и те започват да я търсят отново.“

Кликането преди и след размяната на опциите дава информация за това колко несигурна е заобикалящата среда според всеки от участник и как се променя тяхното поведение, за да е в синхрон с нея.

Изчислителен метод

Филип Корлет, който също е част от екипа, споделя, че прилагат един и същи изчислителен метод за обработка на данните за маймуните и хората. Изчислителният модел представлява набор от уравнения, които учените използват, за да проследят и сравнят поведението на двете групи.

Области в мозъка, свързани с вероятността от развитие на параноя

В по-старите проучвания при част от маймуните се наблюдават малки, но специфични лезии в една от двете разглеждани мозъчни области – орбитофронталната кора, която се свързва с вземането на решения, базирайки се на вероятността от получаване на награда, или медиодорзалния таламус, който изпраща информация за околната среда до мозъчните центрове, отговорни за вземането на решения. Някои от хората, включени в изследването, споделят, че страдат от силна параноя, други – не.

Разлики в поведението на маймуни с лезии в различните мозъчни области

Екипът от Yale установява, че наличието на лезии и в двете области на мозъка влияе негативно на поведението на маймуните, макар и по различен начин. Животните с лезии в орбитофронталната кора по-често продължават да избират една и съща опция, въпреки че не получават награда. Тези с лезии в медиодорзалния таламус пък са непостоянни и натискат различни опции дори когато разберат коя им носи награда с най-малко кликвания. Втората група възприемат средата си като непрекъснато променяща се, както е и при хората със силна параноя.

» 9 характеристики на истинския параноик

Приложения на резултатите от проучването

Научните открития хвърлят светлина върху процесите в човешкия мозък и евентуалната роля на медиодорзалния таламус при пациенти с параноя.

Получените резултати насочват учените и към нови начини за изучаване на сложното човешко поведение в по-просто устроени животни. Филип Корлет допълва: „Нашето проучване ни дава възможност да използваме наученото от изследването на животни като мишки и плъхове в опитите си да разгадаем различните аспекти на човешките когнитивни способности.“

Не на последно място, чрез метода на сравнителен анализ на данни от хора и животни може да се проследи как точно действат на мозъка медикаментите за лечение на състояния като параноята.

Доц. Чанг се надява проучването да помогне на учените да открият нови начини за облекчаване симптомите на параноя при човека.

* Praveen Suthaharan et al, Lesions to the mediodorsal thalamus, but not orbitofrontal cortex, enhance volatility beliefs linked to paranoia, Cell Reports. 2024.