Новости в лечението на шизофренията

  Преди години когато нямаше ядрено-магнитен резонанс и скенери, се смяташе, че шизофренията е функционално заболяване - биотоковете в мозъка не се движат както трябва, разказа доц. Риналдо Шишков, зам.-директор на болница "Св. Марина" във Варна и шеф на катедрата по психиатрия на Медицинския университет в града.

  Днес разбирането за болестта се е променило. Учените отдавна търсят гена на шизофренията. След години на упорити проучвания обаче се оказва, че болестта се дължи не на един, а на много гени, комбинирани по определен начин. Всеки може да носи един или друг ген, но тя никога да не се прояви, поясни доц. Шишков. Необходими са външни фактори, които да отключат болестта. Около пубертета започват първите сигнали, които се развиват през годините и постепенно се стига до клинични прояви. Промяната настъпва бавно, човекът става странен, спира да ходи на работа, не се интересува от неща, които е харесвал, или пък става запален привърженик на други, които преди е отричал - например религията. Настъпва социално пречупване и това е белегът за болестта, обясни доц. Шишков.

  Шизофренията може да бъде с различни като тежест прояви. Просто някои пациенти са силно фамилно обременени - носители са на много гени, свързани с болестта. А при други настъпва спонтанна генна мутация, свързана по-скоро с външни фактори, най-вече силен стрес.

  Обществото често е склонно да заклеймява болните от шизофрения като агресивни. Затова хората понякога търсят помощ твърде късно, а роднините по всякакъв начин се опитват да скрият от околните истинското заболяване. Бащата на наш пациент, който живее в малко градче, предпочете да разказва, че синът му е в затвора, вместо да признае, че той се лекува 6 месеца в болница от психично заболяване, разказа доц. Шишков.

  "Шизофренията невинаги е злокачествена болест. Ярък пример е нобеловият лауреат Джон Наш, чийто живот е представен във филма "Красив ум", добави д-р Петър Маринов, началник на острото психиатрично отделение в столичната болница „Свети Наум". Болестта не му е попречила да постигне невероятни успехи в неговата професионална област. От изключително значение е и подкрепата на близките, които трябва да имат добър контакт с лекуващия, да познават хода на заболяването и да оказват пълно съдействие в лечебно-възстановителния период.

  Факт е, че понякога психотичните пациенти посягат на другите или на себе си. Опасността от самоубийство при тях никак не е малка. Не бива обаче да се поставя знак за равенство между шизофренията и агресията, която води до тежки престъпления, допълва д-р Маринов, който има специалност по съдебна психиатрия. Годишно у нас се извършват около 200 умишлени убийства. Едва 15 от тях били дело на психично болни хора.

  Агресията при болните от шизофрения не е ревност или алчност, както често става при другите престъпления, а е свързана с болестта.

  Един от типичните симптоми е, че пациентът чува гласове, които нещо му заповядват, обяснява доцент Христо Кожухаров, психиатър в наркологичното отделение на психиатричната клиника в болница „Св. Марина", Варна. Срещат се и т.нар. параноидни налудности - човекът е убеден, че другите го обсъждат, опитват се да му въздействат и го преследват. Шизофреникът може да посегне на друг, защото смята, че защитава себе си или своите близки от някаква заплаха. Често има халюцинации - смята, че някой му нарежда да извърши деянието.

  Психичната болест понякога е толкова неразбираема, толкова абсурдна и шокираща, че наистина е трудно човек да повярва как някои мисли могат да влязат в нечия глава, обяснява д-р Маринов.

  Други симптоми, които по-трудно се забелязват от околните, са свързани с отпадане на мозъчната дейност. При нормалните хора загубата на сиво вещество е около 1% годишно. Болните от шизофрения обаче губят 2-3%. Така след 5 г. пациентите може да загубят 10-15% от мозъчната си кора, която е отговорна за човешкия интелект. Пациентите често живеят в свой свят, където се чувстват самотни, защото здравите около тях не ги разбират. Често те избягват комуникацията и се изолират от останалите.

  Лечението на болестта е сложно и продължително. За разбирането на шизофренията прилагаме биопсихосоциалния модел, разказа д-р Маринов. Смятаме, че комбинацията от гени, психологични проблеми и социална ситуация на даден човек са от решаващо значение за хода на болестта, поясни той.

  Затова терапията също е биопсихосоциална, поясни доцент Кожухаров. Илюзия е да си мислим, че тази болест може да се лекува само с психотерапия, добави той. Много хора у нас вярвали сляпо на врачки и баячки, водени от едно "магическо мислене". Често преди пациентът да стигне до психиатрите, преминава през много такива "лечители". Това влошава състоянието му и води до продължителен престой в болница и по-високи дози медикаменти.

  Добрата новина е, че напредъкът на медицината доведе до създаването на нови лекарства, които имат много по-малко странични ефекти, заявиха психиатрите.

  Старите медикаменти като халоперидол водели до паркинсоново треперене и неволеви движения.

  Лекарите още не могат да контролират напълно хода на болестта, но все пак по-добрите медикаменти позволяват да се разредят пристъпите, като при адекватно лечение се постига трайна ремисия, понякога дори за период от 20 години.

  В допълнение на това лечението редуцира биологичните увреждания на мозъка, подчерта доц. Шишков, и дава възможност на пациентите да водят пълноценен личен и професионален живот.

  Такъв е медикаментът с активна съставка оланзапин. Той оказва мощно влияние, съхранявайки мозъчните функции, за да могат пациентите да водят по-дълго нормален живот. Лекарството вече е на българския пазар и се заплаща на 100% от здравната каса. С подходящото лечение се постига добър контрол на болестта по думите на специалистите. Активната съставка оланзапин позволява на 22% от лекуваните с него да се върнат на работа между 23-ата и 52-ата седмица. Това е голям успех, тъй като пациентите с шизофрения, които са нетрудоспособни, са и социален проблем.

  Навлизането на повече генерични медикаменти в психиатрията пък позволява да се спести обществен ресурс, подчертава д-р Маринов. Желанието на специалистите е тези средства да се използват за създаването на центрове за психосоциална рехабилитация. Там пациентите ще получават съвети и помощ, след като са изписани от болницата.

  Развитието им е било планирано в националната политика за психично здраве 2004-2012 г., но поради липса на финансиране тя практически не е реализирана, въпреки декларираната подкрепа на няколко поредни правителства.