Способността за балансиране на един крак е признак за добро общо здраве

Изследванията показват, че способността на хората да балансират на един крак е показател за цялостното им здравословно състояние, както и че редовното извършване на това просто упражнение може потенциално да увеличи продължителността им на живот.

Способността за стоене на един крак е свързана с добра физическа форма и понижен риск от падане, както и с качеството и продължителността на живота. От друга страна, съществува връзка между невъзможността за балансиране за 20 секунди или повече при иначе здрави хора и повишената вероятност от увреждане на малките кръвоносни съдове в мозъка и намалената способност за разбиране на нова информация.

Хората с множество медицински състояния, като болестта на Паркинсон, инсулт или болестта на Алцхаймер, е по-малко вероятно да могат да стоят на един крак без колебание. Фактори, като бременност, менопауза, напреднала възраст и влошено здравословно състояние, също могат да окажат влияние върху силата, баланса и способността за стоене в изправено положение, най-вече поради начина, по който те влияят върху мотивацията за извършване на редовни физически упражнения.

>>> Влияние на физическата активност върху човешкото тяло

Времето, за което човек може да балансира на един крак, намалява с възрастта

Проучване, проследяващо 40 души на възраст 50 и повече години, установява, че времето, за което човек може да балансира на доминиращ или недоминиращ крак, значително намалява с възрастта. Учените дори установяват скоростта, с която това се случва, а именно 2,2 секунди на десетилетие за недоминиращия крак и 1,7 секунди за доминиращия.

„Стоенето на един крак е добра мярка за цялостното състояние на организма, защото балансът отразява начина, по който телесните системи работят заедно.“, коментира д-р Кентън Кауфман, изследовател и професор в W. Hall Wendel Jr. Mayo Clinic в Рочестър, Минесота. „Добрият баланс гарантира извършването на ежедневни дейности без риск от падане, което води до подобрено качество на живот и остаряване в добро здраве.“

Защо стоенето на един крак има значение?

Колкото по-активен е човек, толкова по-вероятно е да има добър баланс. Въпреки това данните показват, че времето, за което хората могат да стоят на един крак, се променя в зависимост от пола и възрастта, а невъзможността да се постигнат целевите времена за конкретна възрастова група може да подчертае наличието на здравословни проблеми.

Човешкото тяло по своята същност е нестабилно, когато е в изправено положение. Хората в добро здраве разчитат на централната и периферната нервна система, за да групират цялата информация, идваща от сетивата, необходими за балансиране (зрение, равновесие и обратна връзка от мускулите и ставите). След това биват ангажирани точните мускули и стави в точното време с цел извършване на необходимите корекции в стойката, за да остане тялото изправено.

Някои здравословни проблеми могат да повлияят на подвижността на човек. Например депресията и остеопорозата са заболявания, които се характеризират с прегърбване и влошен баланс, което увеличава риска от падане и фрактури. Освен това неправилната стойка прави стоенето на един крак много по-трудно начинание.

>>> Физическите упражнения ускоряват зарастването на счупена кост

Подобряване на баланса

Човек може да подобри способността да стои на един крак на всяка възраст. Това начинание е по-трудно, ако е налично неврологично заболяване, но проучванията показват подобрения в баланса след редовни упражнения при редица състояния.

Всеки човек може да тества собствения си баланс чрез няколко прости упражнения. Стоенето на един крак може да бъде много по-предизвикателно при затворени очи. Това упражнение е от полза, тъй като подпомага дългосрочния баланс и намалява риска от падане. При отворени очи тялото разчита единствено на зрението, за да поддържа равновесие. Когато обаче това сетиво не се използва, другите значително се засилват.

Има доказателства, според които при хората над 70-годишна възраст стоенето по една минута на всеки крак три пъти на ден може да помогне за подобряване на минералната плътност на тазобедрената става, което значително намалява риска от фрактура при падане.