Стресът в детството е свързан с епигенетични промени в сперматозоидите

Акценти

Изследване на Университета „Турку“, Финландия, установява, че травма в детството може да остави биологични следи в сперматозоидите в зряла възраст, които е възможно да бъдат предадени на следващото поколение. Проучването, публикувано на 3 януари 2025 г. в списанието Molecular Psychiatry, разглежда изменения в половите клетки на мъже, изложени на силен стрес в ранните си години.

>>> Установени са мутации в човешката сперма, които причиняват тежки заболявания при децата

Основната концепция, върху която се основава проучването, е епигенетиката – област, която изучава начина, по който фактори като околна среда, начин на живот и хранене могат да влияят на активността на гените, без това да променя ДНК последователността.

„Епигенетиката по същество се занимава с механизмите за регулиране на активността на гените.“, обяснява д-р Жетро Туулари, водещ автор на проучването и доцент в Университета „Турку“. Според него тази научна област поставя въпроси относно традиционните представи за наследственост и влиянието на околната среда и начина на живот върху бъдещите поколения.

Проучването

За целите на проучването екипът анализира проби от семенна течност от 58 мъже на възраст между 30 и 40 години, взели участие във FinnBrain – изследване, проучващо влиянието на околната среда и генетичните фактори върху детското развитие.

В процеса на работа изследователите разглеждат два ключови вида епигенетични маркери – ДНК метилиране и малка некодираща РНК. ДНК метилирането е процес, при който към определени ДНК секвенции се добавят молекулни групи, което влияе на активността на гените. Малката некодираща РНК има подобен ефект, но вместо да маркира самата ДНК, тя въздейства върху РНК – молекула, чиято основна функция е преносът на указания от ДНК към клетъчните механизми, отговарящи за производството на белтъчини.

За да оценят нивото на стрес в ранното детство на участниците, екипът използва Скалата за травма и дистрес (TADS) – утвърден инструмент за самоотчитане на множество видове детски травми и тежки преживявания, включително пренебрегване и емоционално, физическо или сексуално насилие.

Учените установяват, че сперматозоидите на мъжете, преживели силен стрес в детството (над 39 точки на TADS), имат различен епигенетичен профил* в сравнение с тези на участниците, които не са били изложени на сериозни детски травми (0-10 точки). Моделът се запазва дори след коригиране на фактори като консумация на алкохол и тютюнопушене, за които е известно, че влияят на епигенома.

>>> Хроничната консумация на алкохол намалява качеството на спермата

Според учените разкриването на каквито и да било връзки между стреса в детството и епигенетиката е „абсолютно завладяващо“. Това предполага, че епигенетичните промени се запазват, въпреки факта, че събитията, които стоят в основата им, са се случили преди десетилетия.

Основни открития

По време на проучването учените откриват, че една специфична малка некодираща РНК се експресира по различен начин при тези, които са преживели силен стрес като деца. Тази молекула, известна като hsa-mir-34c-5p, привлича вниманието на екипа, тъй като предишни проучвания върху мишки доказват, че тя може да влияе на мозъчното развитие.

Допълнително, учените откриват промени в ДНК метилирането на два ключови гена - CRTC1 и GBX2 – които в предишни проучвания върху животни също са били свързани с мозъчното развитие в ранна възраст.

Откритията предполагат, че теоретично наблюдаваните епигенетични промени е възможно да повлияят на когнитивното развитие на потомството.

Въпреки че резултатите са изключително интригуващи, изследователите поясняват, че все още не са налични категорични данни, че епигенетичните промени в човешката сперма се предават директно на потомството. Подобни механизми са доказани в експерименти с животни (мишки и червеи), но още не са потвърдени при хора.

*Tuulari Jetro et al. Exposure to childhood maltreatment is associated with specific epigenetic patterns in sperm. Molecular Psychiatry. 2025.