Тежестта на вътреболничните инфекции може да зависи от фактори, свързани със самите пациенти

Проучване, проведено от учени от Мичиганския университет, предполага, че тежестта на инфекцията с Clostridioides difficile – една от най-честите вътреболнични инфекции – може да зависи по-малко от пряко или кръстосано предаване и повече от фактори, свързани със самите пациенти. Изненадващите констатации са публикувани в списанието Nature Medicine.

Болничният персонал полага много усилия, за да предпази пациентите от заразяване, докато се грижи за тяхното здраве. Използват се различни методи – от стриктна хигиена до стаи за изолация. Въпреки усилията обаче редица болница все още се сблъскват с вътреболнични инфекции.

Проучването

Изследователският екип, ръководен от Евън Сниткин и Винсент Йънг от Медицинския факултет на Мичиганския университет, използват текущи епидемиологични проучвания, фокусирани върху вътреболнични инфекции. Това им позволява да анализират ежедневни фекални проби от всеки пациент в Интензивното отделение в Медицинския център на Университета „Ръш“ за период от девет месеца.

Ариана Майлс-Джей, постдокторант в лабораторията на д-р Сниткин, анализира над 1100 пациенти и установява, че при малко над 9% присъства Clostridioides difficile, въпреки че 1% от пациентите са придобили бактерията чрез кръстосано предаване по време на болничния си престой. Използвайки секвениране на целия геном на 425 щама, изолирани и от близо 4000 фекални проби, Майлс-Джей сравнява щамовете един с друг, за да оцени разпространението.

Докато пациентите, които са били носители на токсигенен C. Difficile при приемане в болница, представляват минимален риск за другите, самите те имат 24 пъти по-висок риск от развитие на инфекция, причинена от здравни грижи*. Въпреки това ползата от скрининг за C. Difficile на постъпващите пациенти – както за предотвратяване на предаване, така и за развитие на инфекции – остава предмет на дебат и професионалните медицински дружества нямат препоръки относно селектирането за асимптоматичното носителство.

Необходими са мерки за идентифициране на асимптоматичните носители

Учените отбелязват, че констатациите не означават, че не са необходими мерки за предотвратяване на болнични инфекции. Всъщност мерките, въведени в Интензивното отделение на „Ръш“ по време на проучването – висока хигиена, рутинна дезинфекция с агент, активен срещу C. Difficile, и единични стаи за пациентите – вероятно са отговорни за ниската скорост на предаване. Настоящото проучване обаче подчертава, че са необходими повече стъпки за идентифициране на асимптоматични носители на бактерията и предотвратяване на инфекции.

„Откъде идва C. Difficile? Тя е навсякъде около нас.“, коментира Йънг. „Бактерията създава спори, които са достатъчно устойчиви на стрес от околната среда, включително излагане на кислород. Доказано е дори, че C. Difficile е непроницаема за дезинфектант за ръце на основата на алкохол.“

Въпреки това само при около 5% от общото население C. Difficile присъства в стомашно-чревния тракт, където обикновено не причинява проблеми.

„Трябва да измислим начини да предотвратим развитието на инфекции при пациенти, подложени на антибиотици, инхибитори на протонна помпа и хранене със сонда – неща, които предразполагат към действителна инфекция с C. Difficile, която може да причини сериозно увреждане на червата.“, коментира Йънг.

Изследователският екип се надява колкото се може по-скоро да се въведат модели за прогнозиране на пациентите, изложени на риск от инфекция с C. Difficile.

* Miles-Jay Arianna et al. Longitudinal genomic surveillance of carriage and transmission of Clostridioides difficile in an intensive care unit. Nature Medicine. 2023.