Тиковете при децата не се побеждават с воля

  Тиковете обичайно се появяват в детска възраст, по-чести са при момчетата и в по-голямата си част са преходни, макар, че в отделни случаи могат да се запазят за цял живот. Забелязвате, че детето ви смръщва вежди, подсмърча, набръчква си челото. Не бързайте да му се карате. Това може да са първите признаци на болест.

  Наблюдавайте внимателно детето си. Ако детето ви ни в клин, ни в ръкав започва да се криви, безпричинно да мига, да мръщи вежди, нос ако постоянно покашля, всмърква с нос въздух, ако се разплаква или дъвче устните си ако от време, на време жестикулира с ръце, сякаш да си махне дрехите, ако закопчава копчетата, поздравява непознати - заведете го при невролог.

  ПРЕУМОРАТА И СИЛНАТА УПЛАХА СЪЩО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЧИНА ЗА ПОЯВАТА НА ТИК.

  Струва си всеки родител да умее да степенува и да стигне до извода, че здравето на детето е над много неща. Поведението на родителите е много важно. От него зависи най-напред детето да не стига до състояние, което застрашава здравето му. Често домашните кавги с цялата си острота стават пред детето. То обича и двамата си родители и се разкъсва между двете посоки на тази обич. Малко е, за да разбере, че понякога думите са отдушник; че който не успява да се овладее от натрупаното напрежение, да премълчи, стига до тази реакция - да покрещи. Деликатността в семейния спор не е толкова честа, уви. Както казва народът -всяко чудо -за три дни: като си покрещят, понякога родителите се обличат и излизат.

  Детето остава в ъгъла на самотното преживяване: какво е това, което се случи?

  И ТАКА, ДЕТЕТО ВЕЧЕ ИМА ТИК.

  Помнете, че с този тик не можете да се справите чрез воля. Не викайте на детето. Потърсете причината за болестта и я отстранете. Непременно обяснете на учителите, на роднините, на приятелите, че неадекватното поведение на детето не е повод за ирония и забележки. Не си позволявайте самолечение. Искате да опитате билки, психотерапия, таблетки -посъветвайте се със специалист. Укрепете нервната система на детето с помощта на билки - след като сте се посъветвали с лекар -само той може да каже дали е възможно приемането им заедно с предписаното медикаментозно лечение.

  Даваме ви препоръката на невролог и педиатър за антистресов коктейл. Вярваме, че ще го приложите след съветване с вашия лекуващ лекар:

  СУПЕНА ЛЪЖИЦА КОНСКИ БОСИЛЕК залейте с чаша студено мляко, кипнете го и го оставете десет минути на бавен огън. Изцедете и отново кипнете, след това леко гс изстудете, подсладете го с мед и дайте от него на детето. На детето в предучилищна възраст е достатъчна една трета чаша от коктейла, на малкия ученик - една втора, на ученика от средните класове - две трети, а на по-големия - цялото количество.

  ВНИМАНИЕ!

  Има деца, алергични на мед, на билки, на мляко. Съобразявайте се с особеностите на вашето дете. Грижете се за здравето му изключително с участие на лекар. Ако детето не обича мляко - или има непоносимост към него, направете му чашка чай от маточина или джоджен. Препоръчващите този коктейл добавят, че неговият ефект може да се засили чрез точков масаж. С кръгови движения на показалеца масажирайте точката в центъра под брадичката на детето. Девет пъти по посока на часовниковата стрелка и девет пъти обратно - това трябва да се прави около две-три минути.

  СЪВЕТ ОТ ПСИХОЛОЗИТЕ.

  Подбирайте цветовете за детската стая и за облеклото на детето. Психолозите смятат, че определена цветна гама помага на детето с тик: лилавото, бледозеленото и небесносиньото трябва да преобладават в спалното бельо, в играчките, в пешкира, в пердетата - дори цветята на перваза в детската стая могат да бъдат съобразени с това изискване на специалиста.

  Видове тикове. Тиковете могат да бъдат обикновени, сложни и генерализирани.

  КЛАСИЧЕСКИЯТ ПРИМЕР ЗА "ОБИКНОВЕН" ТИК Е ЗАМИЖАВАНЕТО.

  При сложния непроизволните движения се сменят едно след друго, прекъсват и се възобновяват отново. Неочаквано, без повод, на лицето се появява изражение на страх, радост, уплаха.

  ГЕНЕРАЛИЗИРАНИЯТ ТИК (болест на Жил дьо ла Туре) се разпространява на практика във всичките мускули на лицето и горната половина на тялото. При него тиковете се съпътстват от сумтене или неволева реч, понякога под формата на неприлични изрази. Последните изследвания на учените се насочват към извода, че повечето от генерализираните тикове имат връзка с гена й се предават по наследство.

  Обикновените и сложните тикове могат да бъдат провокирани от нервен стрес, депресия, конфликтна обстановка у дома, в училището.