Чесън, праз, кромид лук - природните антибиотици, без които не можем през зимата

За съжаление, след деловите срещи и забързаното ежедневие, все по-често забравяме колко безцененен е лукът. Сред зеленчуците няма семейство с по-големи и разнообразни ползи за здравето, то е на първо място в категорията "Вкусно и лечебно". Комбинацията на хранителни вещества в него е класирана като идеална за студения сезон и по този показател се нарежда веднага след червеното цвекло и магданоза. А на прага на зимата в екипа на суперзеленчука се включва и най-финият му като вкус и лютивина представител.

За удивителните качества на праза, чесъна, кромида свидетелстват хиляди доказани в практиката рецепти и научни изследвания. Вкусът и миризмата се дължат на серни съединения. Обяснимо най-голямо впечатление правят твърденията, че всички видове могат да намалят риска от рак, играят ролята на лекарство срещу високо кръвно, лош холестерол, инфаркт, инсулт и издигат преграда срещу диабет. Различни проучвания намират защитен ефект срещу тумори на дебелото черво, на хранопровода и ларинкса, на простатата, на гърдата.

Ограничаваните заради миризмата видове имат още стотици лечебни приложения. А и съвременната кухня нямаше да е същата без чесновите сосове за паста, прочутата френска супа с праз вишисоаз, средиземноморската салата с кромид и маслини и още десетки заемки от националните трапези по цял свят. Защото отдавна хората са забелязали, че лукът укрепва имунитета и засилва издръжливостта. Още от времето на първите Олимпийски игри зеленчукът е смятан за естествен допинг.

Луковият зеленчук се смята и за символ на Олтения - историческа област в Югозападна Румъния. Празът е с най-деликатната миризма от цялото семейство, но не отстъпва по полезни свойства. Само 90 - 100 грама от него правят чудеса за сърцето. Диетолозите често препоръчват да се съчетават кромид и праз, особено в супи и гозби със задушено месо. Все повече научни изследвания документират ползите за здравето от праза. Оказва се, че в сравнение с главите лук има по-големи количества от някои витамини и минерали, като например желязо, калций, витамин С.

Празът е сред любимите храни на експертите по отслабване - съдържа само около 60 калории в 100 грама и букет от вещества, които ускоряват метаболизма. Той съдържа и много витамини от група В, включително фолиева киселина, витамин Е, мед, калий. Например витамин В1 помага на тялото да превърне въглехидратите в енергия, което му отрежда важна роля за правилното функциониране на сърцето, мускулите и нервната система. Истинската сила на този вид лук обаче се крие в предоставянето на витамин В6, който спомага за разграждането на протеина и е жизненоважен за червените кръвни клетки. Фолиевата киселина е равномерно разпределена в цялото растение, не само в бялата част, както често се смята погрешно. Суперзеленчукът има и добри количества бета-каротин, който тялото превръща във витамин А.

Полифенолите му могат да окажат добър ефект при борбата с хронични възпалителни процеси при ревматоиден артрит, както и изчистването на плаките в кръвоносните съдове, което намалява риска от сърдечносъдови заболявания. Чрез по-добър контрол на кръвната захар намалява риска от диабет тип 2. Заради съдържащите се, макар и в малко количество, оксалати обаче хората с бъбречни проблеми трябва да подходят внимателно към този зеленчук. За него не важи правилото "колкото по-голям, толкова по-добре узрял и полезен". Идеалният праз е с бяла долна част, тъмнозелени листа, а диаметърът му в долната част не трябва да надвишава 2,5-3 см. Пресните стръкове могат да се съхраняват на хладно между 10 дни и 2 седмици.

Заради сезонния му характер може да се наложи напролет да замразите известни количества за лятото. Това почти не влияе на хранителната стойност - нарязан и бланширан за 2-3 минути, има до 3 месеца трайност. Дори запасът да не е достатъчен, за да се появи новата реколта, през цялата година без прекъсване се намират глави чесън и кромид, които са и най-популярното средство за засилване на имунитета. През зимата пазят от настинки, хрема, неразположения в гърлото и имат славата на природен антибиотик. Най-полезни са, ако са престояли няколко минути намачкани или ситно нарязани, за да образуват допълнителни лечебни съединения. Докато ги настняваме плачем, но пък когато организмът ни получи всичките полезни вещества, ни се отблагодарява с устойчивост на сезонни и хронични болести.

Парадоксално, но кромидът, при който първата ни асоциация е за най-лют член на семейството, на практика е много сладък. И това не е субективно усещане, а научен факт - лукът има повече захари от някои плодове и дори от захарното цвекло.
Полифенилите му - тези биоактивни съединения, които пазят клетките от израждане и помагат за сърдечното здраве, пък са повече, отколкото в доматите, червените чушки и морковите, които в масовата представа са шампиони по полезни вещества. А сравнението между цена и хранителни качества безспорно прави лука победител. Малко по-скъпи са червените и белите сортове, защото са по-капризни за отглеждане и производството им е е скромно, но пък в тях има повече кверцетин и други полезни биофлаваноиди, на които се дължи славата на лука като гард срещу инфаркта и инсулта. За разлика от витамин С, който при термичната обработка на този зеленчук се "стопява" наполовина, кверцетинът не се губи при варене, а преминава в бульона на супите например. Условието е готвенето на тих огън.

Разплакващият зеленчук е изключително богат на вещества, които възпират възпаленията и така действат благотворно дори при алергии. Той неутрализира вредните за тялото свободни радикали, които медицината сочи като виновници за всички болести, и така намалява риска не само за здравето в момента, а и за гените, които предаваме на децата си.