След инсулта: защо понякога отговорът се крие в сърцето?

Нарушение на сърдечния ритъм може да протича без сърцебиене и да остане незабелязано при кратко изследване. Затова при част от пациентите търсенето на причината за инсулта продължава и след изписването.

След преживян инсулт пациентът и близките му обикновено задават два въпроса: „Защо се случи?“ и „Как да предотвратим следващ?“. Понякога отговорът е ясен още в болницата. В други случаи причината остава неизяснена въпреки проведените изследвания. Когато става дума за исхемичен инсулт - запушване на кръвоносен съд, който снабдява мозъка - една от възможните причини се намира в сърцето. Установяването й има значение, защото може да промени последващото лечение.

Аритмията, която невинаги се усеща

Предсърдното мъждене е нарушение на сърдечния ритъм, при което горните кухини на сърцето, наречени предсърдия, се активират некоординирано. Това може да създаде условия за застой на кръвта и образуване на съсирек. Ако той достигне мозъчна артерия и я запуши, може да настъпи инсулт.

Някои хора усещат сърцебиене, умора или задух. Други нямат очевидни оплаквания. Освен това аритмията може да се появява на пристъпи - да започва и да отзвучава, преди човекът да стигне до лекар.

Затова липсата на сърцебиене и нормалната електрокардиограма при еднократен преглед не изключват предсърдно мъждене. Именно този проблем стои в основата на проучванията за продължително проследяване на ритъма след инсулт.

Защо едно денонощие с Холтер ЕКГ често не е достатъчен

Обикновената електрокардиограма показва ритъма за кратък момент. Холтерът и другите устройства за продължително ЕКГ наблюдение позволяват той да бъде проследен по време на обичайните ежедневни дейности и съня.

Ако аритмията възниква рядко, тя може да не попадне в рамките на еднодневния запис. В проучването EMBRACE при пациенти на възраст 55 и повече години след инсулт или преходна исхемична атака с неизяснена причина 30-дневното наблюдение установява предсърдно мъждене при 16,1% от участниците, спрямо 3,2% при 24-часово мониториране. Това са резултати за конкретна изследвана група, а не прогноза за всеки пациент.

Европейската организация по инсулт препоръчва проследяване на ритъма за повече от 48 часа при исхемичен инсулт или преходна исхемична атака с неустановен произход. Според конкретния случай лекарят може да избере външен монитор за по-продължителен период или малко устройство, поставено под кожата, което позволява дългосрочно наблюдение.

По-дългото проследяване увеличава вероятността да бъде открита скрита аритмия. Това обаче не означава, че самото носене на устройство гарантира предпазване от следващ инсулт. Решаващи са правилното разчитане на записа и последващото лечение.

Ехографията на сърцето допълва картината

Електрокардиограмата изследва електрическата активност на сърцето. Ехокардиографията- неговото ултразвуково изследване- показва структурата и работата му. След инсулт тя може да помогне при търсенето на промени в сърдечните кухини, клапите и съкращението на сърдечния мускул. Особено внимание се отделя на лявото предсърдие. Неговото уголемяване или нарушена функция могат да насочат към необходимост от допълнителна оценка.

Подобна находка обаче не доказва сама по себе си откъде е дошъл инсултът и не означава автоматично, че трябва да се назначи антикоагулант - лекарство, което намалява съсирването на кръвта. В проучването ARCADIA при пациенти с определени предсърдни промени, но без установено предсърдно мъждене, антикоагулантът не показва по-добра защита от повторен инсулт спрямо аспирин.

Откритата причина може да промени лечението

При потвърдено предсърдно мъждене след исхемичен инсулт обикновено има основание да се обсъди антикоагулантно лечение. Изборът на препарат и моментът за започването му зависят от мозъчното увреждане, риска от кървене, бъбречната функция и останалите заболявания.

Аспиринът не е равностоен заместител на антикоагулантите за профилактика на инсулт при предсърдно мъждене. Същевременно различните причини за инсулт изискват различен подход, затова пациентът не трябва самостоятелно да започва, спира или заменя лекарствата си.

След изписването е нужен ясен план

Изследванията имат най-голяма стойност, когато резултатите им бъдат събрани и обсъдени заедно. При по-сложните случаи това изисква сътрудничество между невролог, кардиолог и други специалисти.

За пациента и семейството му е полезно да знаят:

• Установена ли е вероятната причина за инсулта?
• Необходимо ли е допълнително проследяване на сърдечния ритъм?
• Завършена ли е оценката на сърцето?
• Кой лекар ще прегледа резултатите и кога?
• Какъв е планът за лечение и следващ контролен преглед?

Така проследяването получава ясна последователност, а пациентът знае към кого да се обърне.

Сътрудничеството между различните медицински специалности ще е във фокуса на Академия 2026, организирана от Асоциацията на българските медицински специалисти в чужбина - ВАМРА, която ще се проведе от 30 октомври до 1 ноември в Медицинския симулационен тренировъчен център на Медицински университет - Пловдив.

» Вижте програмата на събитието на сайта на BAMPA

По време на форума темата за инсулти, мястото на различните специалности в профилактиката, лечението и последващите грижи ще е само една от темите, които ще бъдат разгледани в детайли. Ще бъде представен и планът за неврокардиологична интеграция и нуждата от създаването на мултидисциплинарна работна група.

При нови симптоми не чакайте контролния преглед

Внезапно изкривяване на лицето, слабост на ръка или крак, затруднен говор, загуба на зрение или рязко нарушение на равновесието могат да бъдат признаци на инсулт. Обадете се незабавно на 112, дори ако симптомите отзвучат. Запомнете кога са започнали или кога човекът за последно е бил без тях.