Ангиотензин-рецепторни блокери за контрол на артериалната хипертония

Ангиотензин-рецепторните блокери (ARB) са подходяща алтернатива за дългосрочно лечение на артериалната хипертония (АХ) – като монотерапия (средство на първи избор) или като част от комбинирана терапия, според статия, публикувана в списание Southern Medical Journal (1).

Резултатите от клинични изследвания показват, че монотерапията с ARB води до задоволителен контрол на артериалното налягане (АН) при 48-63% от пациентите.

Хипотензивният ефект на ARB е сходен при мъжете и жените, както и при по-младите и по-възрастните хора.

При равностойна степен на контрол на АН при пациенти с артериална хипертония и висок сърдечносъдов риск, ARB (valsartan), в сравнение с блокер на калциевите канали (amlodipine), води до намалена честота на хоспитализации по повод на сърдечна недостатъчност и на новопоявил се диабет тип 2 (данни от проучването VALLUE – Valsartan Anti-hypertensive Long-term Use Evaluation).

В проучването ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial), проведено при хипертензивни пациенти със съдово заболяване или високорисков диабет, лечението с ARB (telmisartan) демострира еквивалентна на ramipril ефективност за намаляване на сърдечносъдовата смъртност и честотата на миокарден инфаркт, инсулт и хоспитализации по повод на застойна сърдечна недостатъчност, при по-добър профил на поносимост (по-ниска честота на кашлица и ангионевротичен едем).

При повечето пациенти с АХ се налага приемът на поне две антихипертензивни средства за осигуряване на адекватен контрол на АН. ARB успешно се комбинират с други класове антихипертензивни средства.

ARB и диуретици

Добавянето на хидрохлортиазид (HCTZ) към монотерапията с ARB увеличава броя на пациентите (до 70%), които постигат контрол на АН поради постиганото значимо понижение както на систолното (САН), така и на диастолното артериално налягане (ДАН).

При пациенти с лека до умерена хипертония осемседмичното лечение с telmisartan 80 mg/HCTZ 12.5 mg води до намаление на САН и ДАН, измерени в покой, съответно с 23.9 и с 14.9 mmHg или това означава допълнително понижение с 8.5/ 3.4 mmHg в сравнение с монотерапията с telmisartan и с 17.0/7.6 mm Hg в сравнение с прием на HCTZ.

Резултатите от 12-седмично, рандомизирано, двойно-сляпо проучване, включващо 538 пациенти с умерена хипертония, показват, че след 8-седмично лечение с irbesartan/HCTZ се постига по-добър контрол на АН (при 55%), отколкото със самостоятелното приложение на един от двата препарата (34% за irbesartan и 25% за HCTZ). Сходни са резултатите и при пациентите с тежка хипертония.

АRB и CCB

Комбинирането на ССВ (amlodipine) с ARB води до по-голямо понижение на АН в сравнение с комбинацията ACE инхибитор/HCTZ.

В проучване, включващо пациенти със стадий 2 на АХ (АН=/>160/100 mmHg), лекувани с комбинацията valsartan 320 mg/amlodipine 5 mg, за осем седмици е постигнато понижение на АН в седнало положение съответно с 28.5/16.6 mmHg, спрямо намаление с 19.8/13.6 mmHg и 17.7/11.6 mmHg респективно за монотерапията с valsartan или с amlodipine.

ARB и бета-блокер

Бета-блокерите (ВВ) също се комбинират с ARB и ACEI с цел да се подобри контролът на АН. ВВ намаляват ударния обем на сърцето и симпатикусовата активност, като допълват ефекта от инхибирането на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (RAAS) за понижение на АН.

Данните от проучването GEMINI* сочат, че добавянето на ВВ към ACEI или ARB може да доведе до клинично значимо допълнително намаление на АН при пациентите с диабет тип 2. Първоначално само 4% от всичките 1235 участници са били с АН<135/85 mmHg при лечение с ACEI или ARB. Но при добавяне на ВВ към терапията при почти 65% е постигнат адекватен контрол на АН след период от седем седмици, през които е извършено титриране на дозата.

ARB и ACEI

Комбинирането на ARB и ACEI не води до допълнителни сърдечносъдови ползи при пациенти с АХ и съдово заболяване или високорисков диабет, но за сметка на това се увеличава честотата на нежеланите странични ефекти в сравнение с монотерапията с ramipril, показаха данните от проучването ONTARGET.

Толерантност към АRB

Като цяло, ARB се толерират добре. Мета-анализ на клинични проучвания, публикувани през периода 1966-2006, които директно сравняват ефектите на ARB и ACEI, установява значимо по-висока честота кашлицата при лечение с ACEI спрямо ARB (10 срещу 3%).

Прекратяването на терапията поради нежелани странични ефекти е по-често при лечение с ACEI, отколкото с ARB (8 срещу 4%).

Изследване, базирано на преглед на литературата през периода 1995-2008, установява, че за 12 месеца проследяване, комплайънсът на пациентите е най-добър три лечение с ARB отколкото с ACEI, CCB, ВВ или диуретици. На 12-ия месец делът на пациентите, спазващи предписаното им лечение с ARB, варира от 42 до 64%. (ЗВ)

* GEMINI – Glycemic Effects in Diabetes Mellitus: Carvedilol-Metoprolol Comparison in Hypertensives

Използван източник:

1. Catanzaro D., Frishman W. Angiotensin receptor blockers for management of hypertension. South Med J. 2010;103(7):669-673 http://journals.lww.com