За ролята на витамин D в превенцията на хроничните забoлявания

Над един милиард души в света имат изявен дефицит на витамин D. Според съвременните указания, дневният прием при кърмачетата трябва да бъде 400 IU от витамина дневно, а за профилактика на рахита през първата година от живота се прилагат 1000-2000 IU. При мъжете и жените >50 години се препоръчва дневен прием на vitamin D3 от 800-1000 IU, което трябва да доведе до серумни концентрации на 25(OH)D >75 nmol/l (30 ng/ml).

При пациенти в напреднала възраст вносът на 1000-1200 IU/ден, в допълнение на диетата и експозицията на слънчева светлина, се очаква да доведе до ниво на 25(OH)D>75 nmol/l (30 ng/ml).

При наличие на дефицит, се препоръчва по-агресивен подход с дози 50 000 IU веднъж или два пъти седмично (общо 8-12 дози). След корекцията на дефицита, е удачно да се приемат 1000 IU дневно или 50 000 IU веднъж или два пъти месечно.

Фармакокинетични характеристики

Витамин D е мастноразтворим витамин. Усвояването му от храната става в горната част на храносмилателния тракт. Превръщането на витамин D в активни метаболити преминава през няколко етапа.

В кожата, под въздействието на УВ лъчите, от 7-дехидроксихолестерол се синтезира холекалциферол. Количеството на витамин D зависи от тена на кожата, възрастта, продължителността на слънчевата експозиция, географското местоположение.

Като хормон, витамин D упражнява ефектите си върху костите, храносмилателния тракт, панкреаса, мускулатурата, ЦНС, имунната и сърдечносъдовата система, както и върху клетъчната пролиферация и диференциация.

В хепатоцитите, след хидроксилиране, се получава калцидиол (25-хидрокситамин D3), който в проксималните бъбречни тубули се метаболизира до калцитриол (1, 25-дихидроксивитамин D3). Активните метаболити се отлагат в черния дроб, мастната тъкан и мускулите. Екскретира се чрез жлъчката и урината като неактивни водноразтворими метаболити.

Дефицит на витамин D, серумни концентрации и токсичност

Рисковите групи за хиповитаминоза D включват: недоносените; родените с интраутеринна хипотрофия; децата с малабсорбционен синдром; бързо наддаващите на тегло; възрастните хора и пациентите със затлъстяване. Рахитът и остеомалацията са заболявания, свързани с изразен дефицит на витамин D.

Леките форми на хиповитаминоза D могат да протичат с безапетитие, диариен синдром, безсъние, зрителни нарушения. Изследването на серумните нива на 25-хидроксивитамин D е стандартен метод за определяне на витамин D статуса на пациента поради по-дългия му полуживот.

Нормалните нива на витамин D варират между 30 и 74 ng/ml (за обръщане в nmol/l, да се умножи по коефициент 2.496). Повечето експерти считат, че стойности между 35 и 40 ng/ml са приемливи за профилактика на хроничните заболявания.

Според други, витамин D има изразен протективен ефект срещу сърдечни и злoкачествени заболявания, когато серумните му нива достигат 50-70 ng/ml.

Токсичните реакции, свързани с предозиране на витамина, се появяват при стойности над 90 ng/ml и се изразяват с гадене, повръщане, констипация, главоболие, сънливост, адинамия. Острите прояви на интоксикация протичат с хиперкалциемия, хиперкалциурия и могат да доведат до нефрокалциноза.

Превенция на злокачествените заболявания

Витамин D намалява клетъчната пролиферация и стимулира клетъчната диференциация, потиска неоваскуларизацията и има изразени противовъзпалителни свойства.

Голям брой клинични изследвания установиха връзка между ниските серумни нива на витамин D и повишения риск за неопластични заболявания, като зависимостта е най-изразена при колоректалния карцином.

Проучване на Creighton University показва, че жените в менопауза, приемали 1100 IU витамин D3 с калций, са имали със 77% по-нисък риск за поява на карцином през следващите четири години, съпоставени с контролите.

В изследването Health Professionals Follow-up Study (HPFS) при участниците с високи серумни нива на витамин D вероятността за диагностициране на колоректален карцином е значимо по-ниска, съпоставена с тези с ниски концентрации.

Резултатите от други клинични изпитвания за ролята на витамин D в превенцията на онкологичните заболявания са противоречиви. Според данни от The Women’s Health Initiative (WHI) жените, получавали добавка от 400 IU витамин D с калций, нямат по-нисък риск за карцином на гърдата, сравнени с контролите. Някои експерти, обаче, опонират, че дозите витамин D, използвани в проучването, са били твърде ниски, за да имат изразен протективен ефект.

Финландско изследване, проведено през 2006, с участието на мъже-пушачи показва, че рискът за карцином на панкреаса при тези с високи серумни нива на витамин D, е три пъти по-голям, като е доказано, че тютюнопушенето не повлиява тази връзка.

Сърдечни заболявания

Няколко проучвания подкрепят ролята на витамин D в превенцията на сърдечносъдовите заболявания, като ефектът се реализира посредством ренин-анготензин-алдостероновата система, чрез потискане на възпалителния процес или чрез директно въздействие върху миоцититe и ендотела на съдовете.

Във Framingham Heart Study пациентите с ниски серумни нива на витамин D (<15 ng/ml) са имали с 60% по-голяма честота на сърдечната патология, в сравнение с тези с висока серумни нива на витамина (>30 ng/ml).

В друго проучване, при участниците с хиповитаминоза D (<15 ng/ml) честотата на артериалната хипертония през четирите години период на проследяване, е била три пъти по-висока, в сравнение с пациентите с високи серумни нива (>30 ng/ml).

Фрактури

Витамин D участва в калциево-фосфорната обмяна и костния метаболизъм. При много възрастни, хиповитаминоза D е свързана с повишен риск за фрактури.

Мета-анализ на данните от 12 клинични изпитвания показва, че добавките с 800 IU витамин D дневно намаляват честотата на фрактурите с 20%, но подобен ефект не е установен при дози от 400 IU дневно. Витаминът има изразен протективен ефект при дози над 700 IU, който нараства прогресивно с увеличаване на дозата.

Автоимунни заболявания и вирусни инфекции

Vitamin D има водеща роля в регулацията на имунната система, поради което се предполага, че дефицитът му може да участва в патогенезата на автоимунните заболявания като множествена склероза, диабет тип 1, ревматоиден артрит, автоимунен тиреоидит.

Проспективно проучване установи, че високите серумни концентрации на витамин Д са свързани с 62% по-малка вероятност за развитие на множествена склероза. Финландско изследване показва, че децата, профилактирани с витамин D в кърмаческа възраст, имат 90% по-нисък риск за диабет тип 1, сравнени с тези, които не са получавали добавки.

Японски екип доказва, че дневният прием на 1200 IU витамин D намалява с 40% честотата на острите инфекции, причинени от вируса на грип А в детската популация. Подобен ефект не установен за грип В.

Диабет тип 2 и депресия

Клинично изпитване със здрави доброволци на възраст над 65 години показа, че получавалите 700 IU витамин D в комбинация с калций имат по-малко нарастване в нивата на серумната глюкоза, сравнени с контролите.

Норвежки екип установи, че пациентите с наднормено тегло, приемали добавки с високи дози витамин D (20000 или 40000 IU седмично), са имали значимо подобрение по отношение на депресивнта симптоматика в следващата една година, сравнени с контролите.

Дозиране

Незначителен брой храни са добър източник на витамин D. Те включват яйчен жълтък, черен дроб, някои риби с високо съдържание на мазнини, обогатени млечни продукти. Наред със слънчевата експозиция, един от най-добрите начини за набавяне на достъчно количество витамин D е приемът на добавки.

Продуктите с мултивитамини съдържат между 800 и 1000 IU витамин D. Мастноразтворимият витамин може да се приема и самостоятелно под формата на капсули, таблетки, капки.

В хранителните добавки витамин D е включен като витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Предпочита се използването на витамин D3, тъй като той е най-близък по химичен състав до ендогенния витамин D и по-бързо и ефективно повишава серумните концентрации. Най-общо, 100 IU витамин D дневно увеличават плазмените нива с 1 ng/ml след два до три месеца.

След постигане на желаната серумна концентрация на витамин D, тя може да се поддържа с дози от 800-1000 IU дневно. Не се препоръчва прием на дози, по-високи от 2000 IU дневно. Само при изявен дефицит (доказан след изследване на серумните нива) дозите могат да повишат до 3000-4000 IU, с цел възстановяване на ендогенните запаси.

Лекарствени взаимодействия

Кортикостероидите намаляват абсорбцията на калций, което води до нарушаване на метаболизма на витамин D, а медикаменти като orlistat и cholestyramine възпрепятстват неговата чревна абсорбция, поради което трябва да се приемат няколко часа след приема на хранителни добавки с витамина.

Антиепилептиците, като рheno-barbital и phenytoin, ускоряват чернодробния метаболизъм на витамин Д до неактивни метаболити, като едновременно намаляват чревната абсорбция на калций.

Бъдещи клинични изпитвания

Проучването Vitamin D and Omega-3 Trial, започнало в началото на 2010, има за цел да установи дали добавките с 2000 IU витамин D3, 1000 mg EPA (eicosopentaenoic acid) и DHA (docosahexaenoic acid) дневно понижават риска за неопластични, сърдечносъдови и други хронични заболявания. То ще включи над 20 000 здрави доброволци, мъже и жени, и ще осигури повече данни за ролята на витамин D в профилактиката на посочената патология. (КД)

Извод за клиничната практика:

Данните от многобройни проучвания подкрепят ролята на витамин D в превенцията на колоректалния карцином, както и на фрактурите, при много възрастни пациенти. Все още не могат да бъдат направени категорични заключения за протективния ефект на витамин D при сърдечносъдови и автоимунни заболявания, вирусни инфекции и депресия.

Използван източник:

1. Gonzalez C. Vitamin D supplementation: An update 2010 http://www.medscape.com/viewarticle/731722