Новите психоактивни вещества: ибогаин, ДМТ, кратом, пейот, мефедрон, MDA, GHB, кетамин, mCPP

Все по-голям е броят на хората, запознати със същността на психоактивните вещества от рода на амфетамини, екстази, канабис, хероин. Не са тайна и техните „кодови” и „улични” имена. От една страна можем да оценим този факт положително, защото информираността за ефектите и рисковете от употребата на тези наркотици, е един вид превенция . За жалост, наркотичните вещества не се ограничават до няколко разновидности и пазарът им се „обогатява” главоломно. На българския „нарко-пазар” навлизат нови вещества, които не са толкова добре познати за широката публика.

Целта на тази статия е да даде повече информация за новото и непознатото, които винаги са предизвиквали и ще предизвикват човешкото изкушение, да предостави възможността за информиран и отговорен избор. Тук ще ви запознаем с няколко вещества, които макар и не особено „нови” са сравнително непознати (поне в България), което обаче не ги прави по-малко употребявани или рискови. 

  Ибогаин

Ибогаинът (12-methoxyibogamine) е активната съставка, открита в корените на Африканската Тибернанте ибога (Tibernanthe iboga), както и в няколко други видове растения, местни за западно-централна Африка. В чистата си форма представлява бяла, горчива пудра, която може да предизвика силни и дълготрайни халюцинации.

През последните няколко десетилетия към ибогаина има особен интерес в Европа, Северна Америка и Мексико заради използването му за лечение на зависимости, особено за опиатна. В момента той е забранено от закона вещество в някои страни като САЩ, Швейцария, Швеция и Белгия. В други страни като Великобритания притежанието му за лична употреба е законно, но не и продажбата и предписването му на други хора.

Ибогаинът най-често се приема орално, като се усвоява бавно от черния дроб, превръщайки се в норибогаин и други метаболити, някои от които може да са психоактивни. Действа върху множество рецепторни системи, включително допаминовaта, серотониновaта, никотиновaта,GABA и мускариновата система.

При прием на голяма доза, ибогаинът често причинява гадене и повръщане, които могат да бъдат последвани от изтръпване на кожата, леки слухови и подобни на сън зрителни халюцинации, продължаващи 3-4 часа. Често пъти тези халюцинации биват последвани от  емоционално преживяване на събитията от собствения живот и на неговата значимост, продължаващо 8-20 часа. Още 1-2 дни след това употребилият може да изпитва продължителни физически ефекти като например проблеми със съня.

При орален прием ефектите на ибогаина започват от 45 минути до 3 часа по-късно. Най-интензивният ефект може да продължи 24 часа или повече, като през това време употребилият може да е обездвижен. По-късните ефекти може да продължат един-два дни повече.

По данни на някои употребяващи ибогаинът намалява желанието за употреба на хероин и кокаин. Заради този му ефект започват тестове върху неговата употреба като вещество, което помага да се прекъсне химическия механизъм на зависимостта. Изследванията сочат, че ибогаинът може да облекчи абстинентните сиптоми. В момента такива тестове се провеждат в Панама и Холандия. Не е доказано, че ибогаинът предизвиква психическа или физическа зависимост и няма данни за наличие на абстинентни симптоми след спиране на употребата.

Големите дози (започващи от 75-100 мг/кг) са показали, че имат невротоксичен ефект при плъхове и нечовекоподобни примати. Ибогаинът е особено рисков за хората, страдащи от сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, аневризма или инсулт, глаукома, чернодробни или бъбречни заболявания, хипоглекимия, а хората, които преживяват емоционална или психологическа криза, или имат история на психиатрично заболяване, трябва да избягват употребата му. Поради силните ефекти на ибогаина, този наркотик не трябва да се употребява без присъствието на друг човек, който е трезвен - известни са няколко случая на смърт, причинена от употребата му, като някои от тях са станали в клинична или полуклинична среда.

ДМТ

N, N-DMT (N,N-диметилтриптамин) е един от най-силните природни халюциногени. Най-често е наричан просто DMT, въпреки че така понякога може да бъде объркан с неговия химичен „братовчед” 5-MeO-DMT. Съдържа се в над сто вида растения, в организмите на животни, но също и в тялото на човека (в много малки количества), където ролята му засега не е точно установена. Създава се от човешкото тяло чрез метаболизма.Често DMT се разпространява под формата на безцветни до бледо зелени или бледо розови кристали, добити от някое от растенията, съдържащи този алкалоид.

Ефектите на DMT са сходни с тези на ЛСД, но много по-интензивни – видения, зрителни и слухови халюцинации, изкривяване или загуба на представата за време и пространство, промяна в усещането за идентичност. Продължителността им варира в зависимост от дозата и начина на приемане. DMT може да се приема орално, чрез пушене, инжектиране или смъркане, а растенията, в които количеството му е голямо, се консумират директно във вид на изсушени листа. При пушене ефектите започват още през първата минута, достигат рязко най-високата си точка в следващите 3-15 минути, а общата им продължителност е между 6 и 20 минути. При много хора има допълнителен период от 1-2 часа преди ефектите напълно да отшумят. При смъркане са нужни около 10 – 15 минути за усещане на първите леки ефекти. Най-често се описват преживявания за потапяне под вода, интензивни визуални халюцинации на странни разноцветни форми и модели, мощно нахлуване на усещания, драстична промяна на перспективата, дълбоки духовни преживявания.

Вероятността употребата на DMT да доведе до психологическа зависимост не е голяма, но при честа употреба е възможно да се развие толеранс към веществото за кратък период. Други рискове, които крие употребата му са  прекалено интензивните преживявания, дразнене на гърлото и белите дробове при пушене, стомашен дискомфорт, повишаване на кръвното налягане,  панически страх и параноя. Ефектите при пушене на DMT се усилват драстично при хора, които приемат моноаминооксидазни инхибитори (МАОИ). Това са някои видове антидепресанти, отпускани по лекарско предписание. Съвместната им употреба е противопоказана. Бързото начало и интензивността на трипа могат да доведат до проблеми при хора, които не са подготвени (изпускане на запалена лула, събаряне на предмети, падане). Те трябва да лежат и да не се изправят, като е препоръчително да не са сами. Интегрирането на преживяванията при пушене на DMT може да се окаже трудно за някои хора. Това може да доведе до периоди на висока тревожност, трудно съсредоточаване върху ежедневните задачи, прекалено вглъбяване в мисли за преживяното, проблеми със съня и други. По принцип тези вторични ефекти изчезват до няколко дни, но са известни случаи, при които проблемите продължават дълго време. Хората, които преживяват емоционални и психологически трудности в ежедневието си, е добре да избягват употребата на  DMT, тъй като тя може да предизвика още по-сериозни проблеми. Индивидите със семейна история на шизофрения или с начални симптоми на психиатрично заболяване трябва да избягват употребата на това психоактивно вещество, тъй като е известно, че халюциногените могат да отключат скрити психологически и психиатрични проблеми.

Кратом

Кратом (Mitragyna speciosa) е тропическо дърво, достигащо височина от 3 до 15 метра височина и разпространено в Тайланд и Малайзия. Основните активни съставки на растението са митрагинин (mitragynine), митрафилин (mitraphylline) и 7-хидроксимитрагинин (7-hydroxymitragynine), като всички те се откриват в листата, за които също се знае, че се дъвчат от векове в Тайланд и Южна Азия заради стимулиращите, седативните и еуфоричните ефекти. Листата на кратом стават част от етноботаническата търговия в САЩ и Европа в средата на 2000-та година. В началото на ХХІ-ви век по интернет форумите се появяват истории за употребата на кратом с цел облекчаване на абстинентните симптоми при опиатна зависимост, но въпреки това не може да се каже, че употребата на това психоактивно вещество е разпространена на двата континента.

Употребата на кратом се осъществява чрез дъвченето на листата му в свежо или изсушено състояние. Също така могат да се пушат, варят на чай или от тях да се извлича екстракт. Ефектите при употребата на кратом често се описват като едновременни и противоречиви, тъй като кратомът действа едновременно и като седатив, и като стимулант (употребяващите разказват и за седативни ефекти като на опиатите, и за стимулиращи - като на кокаина) . Стимулиращите ефекти обикновено доминират при ниски дози и могат да се изразяват в  енергичност, будност и лека еуфория. При по-високи дози ефектите са повече успокояващи и предизвикващи унесеност, подобна на опиатната. Твърде високите дози могат да причинят замаяност, много силно гадене и/или повръщане.Описват се и ефекти като чувство на емпатия; действие на афродизиак; промяна в способността за фокусиране на очите; обезболяващо действие; лека депресия по време на или след употребата; усещане за горещина и потене; махмурлук, подобен на алкохолния. Понякога кратом се употребява като заместител на опиума и е било забелязано, че потиска симптомите на абстиненция. Известно е също, че подобно на опиума води до запек и поради тази причина понякога се използва като средство против диария. Някои употребяващи съобщават за леки визуални ефекти, както при отворени, така и при затворени очи. Те се изразяват в трепкания и промени в зрителното поле, поява на цветни форми при затворени очи. При орален прием ефектите на кратома започват да стават забележими след около 15-20 минути и напълно явни след 30-60 минути. При високи дози ефектите могат да имат много по-бързо и силно начало. При умерени дози силните ефекти продължават 2-4 часа, макар че остатъчните ефекти могат да продължат няколко часа повече. Някои употребяващи чувстват приятна възбуденост на следващия ден.

Не е известно кратомът да е токсичен, но употребата му във високи дози може да бъде доста неприятна, тъй като предизвиква гадене и повръщане, a редовната употреба може да доведе до физическа зависимост - хората, които го употребяват редовно и във високи дози, изпитват трудности да спрат, а абстинентните симптоми се изразяват в раздразнителност, прозяване, диария, течащ нос и болки в ставите или мускулите. Известно е, че хроничната усилена употреба предизвиква потъмняване на кожата, безсъние, сухота в устата и анорексия . Едновременната употреба на кратом с други седативи или стимуланти е рискована, а комбинирането му с МАОИ (моноаминооксидазни инхибитори - някои видове антидепресанти, отпускани по лекарско предписание) може да бъде много опасно. През 2021 г. Тайланд декриминализира кратом.

Пейот

Пейот (Lophophora williamsii) е малък кръгъл кактус без бодли, с размери между 5 и 12 см в диаметър, растящ в Мексико и югозападните Съединени щати. Той има халюциногенно действие и предизвиква значителни физически, визуални и перцептивни промени. Неговият основен активен алкалоид е мескалин. Пейотът не е много популярно вещество на улицата, но в същото време има и известни притеснения относно прекаленото му бране в природата в последните години.

Пейот се употребява орално в изсушено състояние, като условно ефектите от употребата му могат да се разделят на приятни, неутрални и неприятни. Приятните ефекти, които споделят употребяващите го, се изразяват в чувства на прозрение, изпъкване на цветовете и виждане на картини при отворени и затворени очи, повишаване на настроението, еуфория, смях, повишаване на енергията и увеличаваща се чувствителност при допир, чувства на щастие, замечтаност и надежда, както и повишен достъп до духовни мисли и дълбоки езотерични преживявания. Неутралните ефекти се състоят в промени в съзнанието (както при повечето психоактивни вещества), загуба на апетит, промени в регулацията на телесната температура, странни мисли и говор, необичайно фокусиране или върху малки детайли, или върху големи идеи, промени в значението или значимостта на преживяванията, леко до много силно чувство за обърканост, промени във възприятието за време, усещането за реалност и самоконтрол, необичайни усещания по тялото (зачервяване на лицето, студени тръпки, настръхване на кожата, прилив на енергия), разширяване на зениците, треперене, безпокойство. За негативните ефекти от употребата на пейот се знае, че вероятността да се проявят се повишава с увеличаването на дозите. Те могат да бъдат : гадене и/или повръщане, болки в гърдите и шията, недостиг на въздух, неприятни промени в телесната температура (потене/втрисане), обърканост, затруднена концентрация, проблеми с дейности, изискващи фокусиране, затруднена комуникация, подтискане на сексуалното желание, безсъние, неприятни и плашещи видения, нежелани и непреодолими чувства, депресия, тревожност, параноя, страх, паника . При прием на пейот ефектите обикновено започват след 1 до 2 часа, а общата им продължителност е между 5 и 8 часа. Остатъчните ефекти могат да се усещат още 6-8 часа след това. Както и при другите халюциногени, в началото действието им  може да бъде свързано с неприятни усещания, заради негативните ефекти, проявяващи се по това време.

Пейот не предизвиква физическа зависимост и е малко вероятно да доведе до психологическа такава. Няма данни за абстинентни симптоми при спиране на употребата му, но въпреки това съществуват рискове за употребяващите. Те често страдат от силно гадене и повръщане, а също така , подобно на LSD, употребата на пейот води до повишаване на телесната температура и учестяване на сърдечния ритъм. Пейот може да причини “bad trip”(„лошо пътуване”), свързано с неприятни и плашещи видения и съпроводени от тревожност, параноя, страх, паника. Възможни са и “flashbacks” – внезапно възвръщане на усещания и преживявания, изпитани по време на употребата. Употребата на пейот по време на бременност е крайно непрепоръчителна, както и на всички други наркотици. Съобщава се за поне един случай за увреждане на плода, предизвикано от активната съставка мескалин.

Мефедрон

Мефедрон (4-methylmethcathinone) е синтетично съединение,  производно на катинон (cathinone). Катинонът представлява естествен амфетамин – алкалоид, открит в листата на африканския храст Catha edulis (khat). Мефедронът е стимулант с еуфорични и емпатогенни ефекти, станал популярен във Великобритания, Ирландия, Австралия и Европа между 2007 и 2009 г. Ефектите му често са сравнявани с тези на амфетамините, метамфетамин, кокаин, MDMA (екстази) и на други стимуланти. Поради кратката продължителност на действието и интензивната вълна има много данни за натрапчиво желание за приемане на нови дози, в резултат на което употребяващите взимат много повече мефедрон, отколкото са възнамерявали.

Най-често веществото се разпространява под формата на бяла, светло кремава или светло жълтеникава пудра или кристали. По-рядко се разпространява като капсули или таблетки в различни цветове и форми, с или без лого. Често съдържа примеси като кофеин, парацетамол, а понякога дори кокаин, амфетамини или кетамин.

Първата държава, която забранява мефедрон, е Израел през 2007 г. През октомври 2010 г. Съветът на Европейския съюз излиза с решение за поставянето му под контрол в цялата Европейска общност. По силата на това решение всяка страна-членка на ЕС трябва да предприеме необходимите стъпки в съответствие с националното си законодателство за включването на веществото в списъците на забранените вещества.

Най-често мефедронът се приема орално или се смърка, а понякога се инжектира. Пушенето като начин на прием почти не е разпространено. Като цяло действието на мефедрона е близко до това на MDMA, кокаин, метамфетамин и на други стимуланти и както при повечето психоактивни вещества, и при мефедрона ефектите от употребата могат да се разделят условно на приятни, неутрални и неприятни. Приятните ефекти, които споделят употребяващите го, се свеждат до еуфория, повишаване на настроението, чувства за близост/емпатия, повишени социалност и общителност, както и приятна възбуда. Неутралните ефекти са промени в съзнанието (както при повечето психоактивни вещества) , намален апетит, разширяване на зениците, необичайни усещания по тялото (нахлуване на кръв в лицето, студени тръпки, настръхване на кожата, прилив на енергия), промени в регулацията на телесната температура и потене, учестяване на сърдечния ритъм и повишаване на кръвното налягане. При неприятните ефекти се отчита вероятността да се проявят по-интензивно и често с увеличаването на дозите. Те се състоят в силно желание за прием на нови дози, непреодолима нужда от повтаряне на първоначалната еуфорична вълна, неприятни промени в телесната температура (потене/студени тръпки), сърцебиене, много учестен сърдечен ритъм, нарушения в краткотрайната памет, безсъние, стягане на челюстните мускули, скърцане със зъби, леки спазми на мускулите, бързи неволни движения на очите, замаяност, световъртеж, сериозна периферна вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове), болка, подуване и кървене от носа и гърлото, синузит (при смъркане). При орален прием ефектите на мефедрон започват след 15-45 минути (в зависимост колко е пълен стомахът) и продължават между 2 и 3 часа. При много хора има допълнителен период от 1 до 4 часа, през който им е трудно да заспят, но настроението и съзнанието им се намират почти в изходното си състояние. При смъркане ефектите се усещат обикновено до няколко минути, като достигат връхната си точка в рамките на 30 минути или по-малко.Много често употребяващите съобщават за силен импулс да приемат нова доза щом ефектите отслабнат, което обикновено се случва между 45 и 120 минути след първоначалния прием. При ниски дози остатъчните ефекти на следващия ден са относително слаби, с лек или никакъв махмурлук. Хората, които употребяват мефедрон често и във високи дози, съобщават за тревожни неврологични и съдови симптоми, продължаващи от дни до седмици.

По първоначални данни се е предполагало, че мефедронът е непредизвикваща зависимост алтернатива на метамфетамин, кокаин и на други стимуланти, но вече има увеличаващи се на брой доказателства, че води до развитието на натрапчиви модели на употреба, подобни на или дори по-силни от тези при другите стимуланти.

Употребата на мефедрон води до развитието на толеранс към приеманите дози, поради което много употребяващи срещат трудности да ги контролират в рамките на кратък период от време. Въпреки че липсват достатъчно данни за дългосрочна психологическа зависимост, е твърде вероятно мефедрон да е просто един от всичките стимуланти, които често водят до модел на злоупотреба. Вероятността от развитие на физическа зависимост към мефедрон не е голяма, което означава, че симптомите на абстиненция са леки и не застрашават живота. В същото време вероятността за развитие на психологическа зависимост при някои употребяващи е голяма. Според проучване, направено през 2010 г. в Шотландия, един на всеки шест употребяващи мефедрон съобщава за развитието на зависимост или симптоми на зависимост.

Както при всяко психоактивно вещество, употребата на мефедрон крие сериозни рискове. Не трябва да се допуска едновременната употреба на мефедрон с МАОИ (моноаминооксидазни инхибитори). Стимулантите и МАОИ са потенциално опасна комбинация. Хората, страдащи от заболявания, свързани с припадъци и конвулсии, както и от сърдечни заболявания, са в много голям риск. Има данни от употребяващи за проблеми, свързани със свиване на кръвоносните съдове (вазоконстрикция), особено след прием на повтарящи се дози. Тези проблеми включват от леки до тежки симптоми на изтръпване и вкочаненост на крайниците, главоболие, замаяност и обезпокоително обезцветяване на кожата. Рискът от смърт, свързан с употребата на стимуланти, обикновено произтича от   сърдечносъдови проблеми, прегряване, инциденти в следствие на интоксикацията и опасни взаимодействия при комбиниран прием с други наркотици и алкохол. До този момент поне няколко случая на смърт се свързват с употребата на мефедрон.

MDA

MDA (3,4 метилендиоксиамфетамин, също : 1- (1-3-бензодиксол-5-yl)-2-пропамин) е синтетично производно на амфетамините, понякога продавано като екстази, най-често в комбинация с MDMA, и рядко се намира в чиста форма.Ефектът му е по-силен, но по-малко „магичен“ от този на екстазито. MDA е по-леко халюциногенен. Началото на ефекта от употребата му е след 30-40 мин., а продължителността на действието е около 8-12 ч., като „трипът” е 4-5 часа. Наблюдават се ефекти като повишаване на настроението, увеличаване готовността за общуване, стимулиране енергията, чувство на комфорт, близост и принадлежност към другите, на любов и емпатия, ярки и силни усещания, желание за физически контакт с хората. Рисковете и вторичните ефекти се състоят в гадене, повръщане, сухота в устата, схващане на челюстите, изпотяване , некоординираност, смущения в съня и гърчове. Под влияние на веществото хората могат да създадат непредвидени и неподходящи емоционални връзки, да говорят неща, за които по-късно да съжаляват. Може да се затрудни се концентрацията и да се наруши краткосрочната памет, да се появят главоболие и виене на свят. Има опасност от повишаване на телесната температура, дехидратация и прегряване. След употребата, на следващия ден могат да се появят неприятни усещания, подобни на махмурлук, продължаващи с дни до седмици. Макар и да няма достатъчно данни за физическо пристрастяване, е възможна  появата на желание за повтаряне на опита с веществото. Възможни са и появата на лека депресия и умора в продължение на една седмица, които могат да преминат в по-тежки форми.

Дългосрочните рискове, които MDA крие, се състоят в това, че веществото е едновременно невротоксично и хепатотоксично (атакува черния дроб). В случай на постоянна употреба, се наблюдават симптоми близки до шизофренията. При някои хора има риск от психична криза (психотичен епизод или силна паническа атака), която може да наложи хоспитализация.

GHB

GHB е химично вещество, което се използва в медицината като анестетик. Той има двойно действие: предизвиква еуфория, след което има седиращ ефект.

Обикновено се продава под формата на разтворим прах или в течна форма и най-характерните му ефекти са лека еуфория, падане на задръжките и улеснена комуникация. Някои хора получават световъртеж, гадене, мускулни съкращения и халюцинации.

Комбинираната употреба с алкохол носи големи рискове от загуба на съзнание и преживяване на временна кома, последвана от амнезия. Поради тънката граница между нормална доза и свръхдоза, GHB носи опасност от тежки ефекти на свръхдоза – комбинация от безсъзнание и повръщане, която е много опасна.  

Кетамин

Кетаминът е продукт, който се употребява като анестетик в хуманната и ветеринарната медицина. Като наркотик най-често се намира под формата на прах за смъркане. В по-големи дози има анестетичен и Най-характерните ефекти на кетамина са схващане, загуба на усещане за пространство, усещане за разцепване на тялото и духа. Рисковете от употребата му са свързани главно с наранявания и инциденти вследствие на анестетичния му ефект. Комбинираната употреба на кетамин и алкохол или други халюциногени може да доведе до психични проблеми – тревожност, панически атаки и неврологични проблеми – временни парализи.

mCPP

mCPP е химическа съставка, която се използва в производството на хапчета. Тя увеличава нивата на серотонин в мозъка, съответно предизвиква усещане за благополучие и удоволствие. 

Ефектите от употребата на mCPP могат да бъдат най-разнообразни. Някои хора ги намират за близки до тези на екстазито – социално освобождаване, повишена енергия, но трябва да се има предвид, че употребата на mCPP може да предизвика серотониново отравяне. След като действието на веществото премине, повечето употребяващи преживяват негативни ефекти като гадене, замаяност, безпокойство, халюцинации, превъзбуда, преохлаждане или главоболие. Колкото по-голяма е приетата доза mCPP, толкова по-големи са рисковете от негативни последващи ефекти.