Паркинсон и подходящата терапия за лечение

Съществуват различни терапии, прилагани при болест на Паркинсон, които се отличават една от друга и зависят пряко от степента на развитието на симптоматиката.

При първите стадии на заболяването се прилага конвенционално лечение, което повлиява благоприятно и сравнително лесно съпътстващите Паркинсон симптоми. Конвенционалните медикаменти включват леводопа, допаминови агонисти и МАО Б инхибитори - моноаминооксидазни-инхибитори. Целта на прилагането им е контролиране на симптомите на заболяването чрез намаляване на периода, през който болният изпитва трудности с движението и удължаване на времето с добра подвижност.

За съжаление, с напредването на болестта, общият двигателен контрол и моторика на пациентите започват да отслабват – двигателната активност става все по-трудна, появяват се внезапни сковавания, проблеми с балансирането, риск от падания и др. Същевременно при този, по-късен стадий на заболяването, намалява и действието на конвенционалните медикаменти, които вече не дават задоволителни резултати. Ако в началото на лечението си болните са чувствали добре в продължение на 4-5 часа след прием на една таблетка, то с развитието на заболяването този интервал започва да се скъсява, като някои пациенти започват да изпитват нужда от нова доза лекарство буквално през час. Тогава е препоръчително да се премине към модерните терапии на Паркинсон. Те вкючват интестинален гел, апоморфин (инжектиране/интравенозна инфузия) и дълбока мозъчна стимулация (ДМС).

Лечението с интестинален гел представлява терапия, при която медикаментът леводопа се подава директно в тънките черва на пациентите чрез тръбна система, поставена по хирургичен път. Тя се свързва с помпа, пълнеща се всеки ден от специална за целта касета, в която се съхранява гелът. Този метод е ефективен при хора, страдащи от късен Паркинсон, съпроводен с тежки форми на двигателни смущения. Чрез терапията с интестинален гел прогресията на заболяването намалява рязко, болният може да се върне към далеч по-нормален живот и да не зависи от непрекъснатите грижи от страна на близките си. Лечението с интестинален гел се препоръчва за пациенти до 70-годишна възраст, които нямат други тежки заболявания. Този тип терапия се поема изцяло от НЗОК.

Терапията с апоморфин е подходяща при пациенти с късна паркинсонова болест и изразени двигателни нарушения, но не в толкова напреднала фаза на болестта, както при използването на интестиналния гел. При този метод не е нужна хирургична намеса. За съжаление обаче, при някои пациенти, апоморфинът спира да действа пълноценно след няколко години.

Дълбоката мозъчна стимулация изисква имплантиране, посредством хирургическа намеса, на електроди в специални, дълбоко локализирани области на мозъка, които действат на принципа на мозъчен пейсмейкър. Тази интервенция помага на пациенти в напреднал стадий на болестта, които не могат да бъдат лекувани успешно само с медикаменти. Преди да се пристъпи към тази терапия обаче, трябва да се направи ядрено-магнитен резонанс, за да се изключи евентуален прекаран инсулт или тежка мозъчна атрофия на пациента. Необходимо е да бъде извършено и невропсихологично изследване, което да покаже какво е когнитивното ниво на пациента. Дълбока мозъчна стимулация не се прилага при пациенти над 75-годишна възраст.

Във всеки случай всяка една терапия на пациент с Паркинсон трябва да се базира на индивидуалните му нужди и спрямо стадия на заболяването. Не трябва да се подценява и положителният ефект на занимания и дейности като физическа активност, специален режим на хранене, социални контакти, музикална терапия и други, които също могат да подпомогнат пълноценния процес на лечение.

За повече информация за живота с паркинсон и методите на лечение на заболяването - www.parkinson.bg