13 проблема, които променят начина на живот на хората с късен Паркинсон

от 09 май 2017г., обновено на 29 юли 2022г.

Късен Паркинсон е етапът, когато животът на пациента безвъзвратно се променя и той осъзнава, че има нужда от чужда помощ, за да се справи дори с най-елементарните си ежедневни занимания. Симптомите на болестта стават все по-комплексни, а тяхното контролиране все по-трудно. 13 са най-честите симптоми, които могат да се проявят и в други фази на болестта, но се обострят по време на късния Паркинсон като по този начин поставят отпечатък върху целия начин на живот на паркинсоника:

Най-общо те могат да бъдат разделени на моторни, свързани с двигателните способности, и немоторни.

Моторни симптоми

Ограничените двигателни способности поради силно изразената брадикинезия и неспособността за извършване на фини и редуващи се движения водят до невъзможност за самообслужване и извършване на рутинни ежедневни дейности като обличане, къпане, а често и хранене.
В късната фаза на болестта пациентите често страдат от двигателен блок или „замръзване“ – загуба на способност да се движат за известно време, което се дължи на изчерпване на дозата на приеманите лекарства.

Комуникационни проблеми

Болните установяват, че са засегнати от различни комуникационни проблеми – с говора, с писането, мимиките на лицето и езика на тялото. Това затруднява социалната им реализация и води до развиване на тежки депресии.

Паркинсон и болката

Много хора изпитват болка, която се увеличава с напредването на болестта. Болката може да е в мускулите и костите, която се усеща в ръцете или краката.

Мускулни крампи и дистония

Болката може да дойде и от мускулни крампи. Неволевите мускулни контракции, известни като дистония, предизвикат спазми, които са особено болезнени.

Дентални проблеми /слюноотделяне, преглъщане/

Болните могат да се оплакват от прекалено голямо слюноотделяне или от сухота в устата, причинена от непрекъснатата загуба на слюнка. Заради все по-честите неволеви движения, паркинсоникът може да изпитва затруднение при подържане на устната си хигиена.
С напредването на болестта преглъщането става все по-трудно, което в комбинация с увеличеното слюноотделяне води до голям дискомфорт от една страна, а от друга пречи на поглъщането на лекарства. Съществува и риск пациентът без да иска да преглътне храна или течност, която да попадне в дробовете и това да предизвика пневмония. Всъщност пневмонията е една от най-честите причини за летален изход в късните стадии на болестта.

Риск от падане

Загубата на баланс е много типична за този етап. Тя може да бъде причинена от временно „замръзване“ или блокиране на част от тялото по време на движение или от променената стойка на тялото. Затова на този етап болните все по-често предпочитат да си служат с бастун или да излизат навън с придружител, който да им окаже своевременна помощ, ако се наложи.

Изтощение

Изключителното чувство за умора също е характерно за този етап на болестта. Добре е обаче болният да си направи кръвен тест, тъй като то може да е предизвикано и от наличието на анемия, която трябва да се лекува отделно. Обикновено екстремното чувство на умора отключва т.нар. порочен кръг – колкото по-изтощен се чувства пациентът, толкова по-малко се движи, а колкото по-малко се движи, толкова повече отслабват мускулите му.

Проблеми с кожата и потене

Заради отделянето на прекомерно количество себум кожата на лицето на пациентите с напреднал Паркинсон може да изглежда лъщяща, а скалпът- мазен. Към това може да се прибави и обилно потене, което обикновено бива предизвикано от някои медикаменти.

Проблеми със съня

Част от умората е предизвикана от проблемите със съня, много типични за късния стадий на болестта.

Синдром на уморените крака

Този синдром може да предизвика иглички в краката или чувство, че краката ти горят.

Проблеми с пикочния мехур и стомаха

Въпреки, че не всички болни от Паркинсон изпитват подобни проблеми, има голяма вероятност те да се появят в късния стадий на заболяването и сериозно да се отразят върху начина на живот на болните. Понякога тези проблеми могат да бъдат свързани с изпускане на урина или пък непрекъснати позиви за уриниране. Важно е да се знае обаче, че тези състояния могат да не са предизвикани от паркинсона, а от редица други заболявания като инфекции на пикочните пътища, увеличена простата при мъжете или пък понижена чувствителност в следствие на възрастови изменения.
В други случаи болните страдат от проблеми със стомаха, които от своя страна могат да доведат до констипация /запек/ или диария. Обикновено констипацията е следствие от затрудненото преглъщане на храната, заради което болният не може да приема достатъчно баластни вещества, които стимулират перисталтиката на червата.

Ментални проблеми: депресия, психоза, апатия, тревожност

Депресивните състояния, като чувството за безнадежност, липсата на мотивация и т.н. са неизменна част от живота на хора с късен Паркинсон. Добрата новина е, че с помощта на специално подбрани медикаменти /антидепресанти/ тези състояния могат добре да бъдат контролирани.

Халюцинациите са друг често срещан симптом в тази фаза на заболяването. Те могат както да бъдат в следствие от болестта, така и като страничен ефект от приема на някои лекарства. Някои от болните осъзнават, че имат халюцинации и са сконни да потърсят помощ, докато за повечето от тях този сипттом остава скрит.

Изпитването на тревожност и паник атаки също са част от ежедневието на паркинсоника. Тревожността може да е предизвикана от обективни причини като страх от това как ще се развие болестта, така и като страничен ефект от приеманите лекарства.
Паник атаката от своя страна е нормална реакция на организма, когато се чувства застрашен. Човек може да изпита паник атака и без никаква причина. Хората с късен паркинсон са по-склонни към паник атаки, като това често е свързано с приема им на лекарства и особено с ефекта на „изчерпване на дозата“.

Паркинсонът и деменцията

Рискът от развитие на деменция е по-висок за хората с късен паркинсон. При тази болест деменцията може да се изрази в проблеми с вниманието, паметта или езикови проблеми, промяна в апетита и повишена възбудимост. Важно е да се знае, че деменцията няма как да бъде излекувана, но за дълго време може да бъде управлявана. Страничните ефекти от паркинсоновите медикаменти, могат да влошат деменцията. Затова лекуването й в напредналия стадий на заболяването обикновено представлява крехък баланс между контролиране на симптомите, породени от болестта на Паркинсон и тези, предизвикани от деменцията.

Въпреки, че болестта на Паркинсон все още е нелечима, благодарение на постиженията на съвременната медицина, състоянието на болните може значително да бъде подобрено при правилно и навременно лечение.