Fidaxоmicin превъзхожда пероралния vancomycin за лечение на инфекция с C. difficile

Новият антибиотик fidaxоmicin превъзхожда пероралния vancomycin за лечение на инфекции с Clostridium difficile, показаха резултатите от рандомизирано проучване, представени на 50-та Международна конференеция по антибиотично и химиотерапевтично лечение (ICAAC) (1).

Clostridium difficile е анаеробен, грам-позитивен, спорообразуващ микроорганизъм, който заема водещо място в етиологията на антибиотико-асоциирана диария. Псевдомембранозният колит обикновено се съпътства от фебрилитет, гадене и коремна болка. Основните фактори, определящи вирулентността на C. difficile, са токсините А и В. Идентифицирането на посочените токсини потвърждава диагнозата на анаеробната инфекция.

Появата на хипервирулентни щамове на C. difficile доведе до значително нарастване на честотата и тежестта на инфекциите през последните години. Счита се, че една от основните причини за наблюдаваното явление е свръхупотребата на флуорохинолони и инхибитори на протонната помпа.

Например, щамът NAP-1/027 е изключително агресивен, резистентен към флуорохинолони и произвежда токсини А и В в количества 10 пъти над обичайните.

През последните 20 години vancomycin се утвърди като най-ефективният антибиотик за лечение на инфекция, асоциирана с C. difficile, но честотата на рецидивите остава висока (средно около 30%).

Настоящото клинично изпитване доказа, че след антибиотичен курс с vancomycin, последващите рецидиви могат успешно да бъдат лекувани с fidaxomicin. Новият антибактериален медикамент е демонстрирал по-добра ефикасност и като терапия на първи избор във фаза 3 на две големи рандомизирани изследвания (по-ниска честота на рецидиви при по-малко системни нежелани ефекти).

Fidaxomicin е представител на нов клас макроциклични антибиотици, разработен от Optimer Pharmaceuticals. Има бактерицидна активност спрямо C. difficile (блокира бактериалната РНК полимераза), като за разлика от vancomycin и metronidazole, не потиска нормалната чревна флора.

В проучването са включени са 178 участници с рецидив на инфекцията в рамките на 90 дни след първия епизод, лекуван с 10-дневен курс с vancomycin. Пациентите са били рандомизирани на fidaxomicin или vancomycin p.o.

Рецидивът е бил дефиниран като наличие на три или повече нестабилни изхождания в деня преди рандомизацията и доказване на C. difficile токсин А или В във фекалните проби през следващите 48 часа от рандомизацията. Болните са получавали перорално fidaxomicin 200 mg два пъти дневно или vancomycin 125 mg четири пъти дневно. Средната възраст на участниците е била 63 години.

Fidaxomicin е бил по-ефективен от vancomycin за превенция на втори рецидив на инфекцията до 28-ия ден от проведеното лечение (19.7 спрямо 35.5%; р=0.045). Fidaxomicin е демонстрирал по-добра ефикасност и при профилактиката на втори рецидив до 14-ия ден след приключване на антибиотичния курс (7.6 спрямо 27.4%; р=0.003).

Известно е, че възрастта е значим рисков фактор за чести рецидиви на C. difficile инфекцията. В изследването всички пациенти на възраст над 75 години са имали 2.7 пъти по-висок риск за рецидив, съпоставени с тези на възраст между 18 и 54 години.

Предварителните анализи предполагат, че fidaxomicin може да бъде важна терапевтична възможност за превенция на рецидивиращите инфекции с C. difficile.

Авторите подчертават, че макроцикличният антибиотик може да бъде и средство на избор при лечение на първи епизод на инфекцията, тъй като не отстъпва по ефикасност на vancomycin. Fidaxomicin се кандидатира за одобрение от ЕМА през юли 2010. (KД)

Използван източник:

1. Cornely O., Miller M., Louie T. et al. Randomized controlled trial (RCT) of fidaxomicin (FDX) versus vancomycin (VAN) in treatment of recurrent Clostridium difficile infection (CDI). 50th Interscience Conference on Antimicrobial Agents and Chemotherapy (ICAAC): Abstract L1-1305. Presented September 2010 http://www.icaac.org