Проф. Тодор Кантарджиев: COVID-19 показа какъв щеше да е животът ни без ваксини

Националният консултант по микробиология и директор на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев изнесе онлайн лекция на тема: „Ваксини, имунизации: от основните принципи към новите разработки. Ваксини срещу COVID-19“.

COVID-19 показа какъв щеше да бъде животът ни без ваксини, заяви в началото на лекцията си имунологът и продължи с информация, посветена на историческата ретроспекция за ваксините и тяхната изключителна роля за живота на хората в света.

Важните моменти от лекцията на професор Кантарджиев

• Важно е да се прави разлика между имунизация и ваксинация. 

Имунизацията е, когато правиш човек невъзприемчив към заболяването Ваксинацията се прави, за да го предпазиш

• Кога една ваксина е качествена? 

Ваксината е качествена, когато е създаден очакваният имунен отговор. В последните месеци, в които се поставят ваксините срещу COVID-19, стана ясно, че те създават траен имунитет.

• Колективен имунитет (погрешно наричан "стаден")

Колективният имунитет е функция на ваксиналната защита. Ако няма ваксини, то ако един човек да е болен, той ще зарази масово останалите. Ситуацията се променя при наличието на ваксина, дори ако има много хора, настроени срещу нея. Когато голям процент от хората са ваксинирани, това дава възможност да бъдат опазени онези членове в обществото, които не могат да получат ваксината заради различни здравни проблеми.

• Нежелани реакции

Много е важно да се следи за истинската нежелана реакция след поставянето на ваксината, за локалните реакции като болка, подуване, зачервяване. От значение обаче е, информацията да бъде поднасяна достоверно. В тези случаи истината е решаваща.

• Нуждата от бърза ваксинация срещу COVID-19

Бързото разпространение на COVID-19 и липсата на ефективна терапия провокираха нуждата от бързо разработване на безопасни и ефикасни ваксини. Науката и фармацията направиха пробив в създаването на ваксини и започнаха масово производство в невероятно кратки срокове, което до момента не се беше случвало.

От 20 години се работят РНК и ДНК ваксини, проблемът беше не да се синтезира, а как да стигне до рибозомите. Сега в мастни капчици с наноразмери се намира РНК, която се хваща за рецепторите на клетката и влиза в нея. Именно това е пробивът през последните години.
mRNA ваксината беше създадена толкова бързо, защото работата за изпитването й върху животни срещу множество вирусни заболявания започва още през 1990 г. Тази бързина обаче в никакъв случай не е за сметка на нейната безопасност.

• Три основни типа ваксини срещу COVID-19

1. mRNA – съдържа материал от вируса, който дава инструкции на клетките как да произведе безопасен протеин, който е уникален за този вирус. Такива са ваксините Pfizer/BioNTex и Moderna.
2. Белтъчни субединични ваксини – включват частици от вируса, причинител на COVID-19, а не целия вирус. След ваксинацията имунната система ги разпознава като чужди и започва да произвежда Т-лимфоцити и антитела. Това са ваксините, които очакваме да дойдат в страната от GSK, Sanofi както и две руски ваксини – на „Вектор“ и на Института „Чомаков“.
3. Векторни ваксини – вирус, различен от COVID-19. При руската е човешки аденовирус, а при AstraZeneca е маймунски.

Нито една от тези ваксини не може да заразява с вируса, който причинява COVID-19.