Евтаназия в България - Рени Григорова даде ход на петиция за узаконяването й

От 20 април 2021 г. Рени Григорова започва да събира подписи за създаването и приемането в България на закон за контролираната евтаназия.

„Призовавам ви в името на сина си Стефан, който в момента е оставен да умира в адски мъки, но и в името на всички в това положение. Не е човешко. Затова моля подпишете, за да бъдем наистина милосърдни!“, призовава авторката на петицията, чийто син в момента е в будна кома.

Рени Григорова признава, че не става дума единствено за личния й казус, независимо колко тежък и драматичен е той. Става дума за възможността да не обричаме на нечовешки страдания и да не удължаваме мъките на хората.

„Мисля, че това е нормален и човешки подход – по хуманен начин да освободиш някого от страданието. И разбира се, че това не може да става безконтролно, точно затова настоявам за създаването на закона за контролирана евтаназия“.

Историята на Рени Григорова и синът й Стефан

Стефан е на 31 години. Роден е с множество тежки малформации, които с течение на времето се усложняват. Вече е прекарал няколко инсулта. От години не става от леглото. Проблемите се усложняват, когато вследствие на лекарство за епилепсия изведнъж започва рязко да покачва теглото си и сега е 160 кг. Дори няма как да бъде преместен от апартамента, а и по време на пандемията от COVID-19 това реално няма как да се случи.

Детето ми си отива по отвратителен и мъчителен начин, споделя Рени Григорова (на снимката) и в същото време е категорична, че не иска да акцентира върху личната си история, когато става дума за петицията, защото като Стефан има много жени и мъже. „Защо трябва да се мъчат хората като в Средновековието? Невероятно е това.“

В момента Стефан изпитва страшни мъки. Не по-малко са тези на майка му и баба му, които се грижат за него. Да гледаш страданието на детето си е страшно. Рени Григорова признава, че не издържа. Вероятно затова през януари 2017 г. тя изпраща отворено писмо до президента, политиците и държавните институции, в което моли тя и синът й да бъдат евтанизирани. Отговор няма от никого, единствено Мая Манолова, която в този период е омбудсман отговаря. "Мисля, че го направи, за да измести фокуса върху себе си. И успя. Въпреки всичко й благодарих", казва жената, която е категорична, че не иска съжаление. Единственото, което иска, е детето, което обича и за което се грижи три десетилетия, да не се раздира от кански мъки.

Рени Григорова насочва вниманието и към Закона за личната помощ, който е написан така, че не облекчава по никакъв начин страданието на хората, които стигат до идеята за евтаназия.

Петицията за закон за евтаназията

В никакъв случай страданието на детето й, чийто свидетел е всяка минута от раждането му до днес, не е в основата на публикуваната днес петиция за създаването и приемането на закон за евтаназията. Рени Григорова признава, че много преди да роди Стефан, тя се е срещнала със страданието. Виждала е мъките на хора с увреждания. За съжаление, за последните десетилетия нищо не се е променило, когато става дума за хората от тази най-уязвима група в обществото ни. Тъпчем на едно място, казва Рени и отговоря на въпроса ми кога ще се промени отношението на обществото към хората с увреждания така: „Никога. Едва когато станем истинско общество, тогава ще започнем да приемаме различните. Сега не сме общество“.

Жената, която е юрист по образование, не крие тревогата си от нарастващата у нас социална и здравна миграция. Това е може би най-ясният показател за това какво е обществото, в което живеем.

Рени Григорова не вярва, че приключилите преди петнайсетина дни избори ще променят картината. „Защото продължавам да виждам единствено желание за власт, но не и желание да се грижиш за хората и те да са във фокуса на усилията на политиците.“

Те, хората и животът им в повечето случаи са просто пълнеж в нечия реч, встъпление или заключение на доклади, проекти и стратегии. Липсват реалните грижи за тях. Още по-лошото е, че център са не хората, а политиките.

Рени Григорова е категорична, че е нужен обществен дебат за евтаназията. Надява се, че петицията ще го провокира. Нужно е да се чуят различни мнения, казва тя и отсега е наясно, че най-яркият противник ще бъде Българската православна църква. Православието е против евтаназията, тъй като в нея припознава убийство и самоубийство. Такова е и становището на католическата църква. Рени споделя, че вярата е едно, а догмата нещо различно.

Коментирайки липсата на палиативни грижи у нас, тя насочва вниманието към начина, по който не само те, но и евтаназията са уредени в много държави. Смята, че е добре да се проучи техният опит. Защото, не може хората в България да са по-онеправдани от животните. И защото, водени от християнско милосърдие, обричаме на неистово страдание, при това го правим, за да успокоим собствената си съвет, казва Рени Григорова.

Къде евтаназията е законна

До момента евтаназията е законна в Норвегия, Белгия, Люксембург, Нидерландия, Канада, Колумбия, Швейцария, Испания. Предстои да бъде приета до края на 2021 г. в Нова Зеландия. Беше одобрена и в Португалия, но Конституционният съд я отхвърли с мотива, че са използвани „неточни концепции“.

На 8 април 2021 г. френските депутати обсъдиха законопроекта на Оливие Фалорни за евтаназията, но така и не успяха да го приемат поради липса на време. Това се очакваше, тъй като в проекта бяха внесени над 3000 промени. Френските парламентаристи обаче приеха първи член на проектозакона, според който „медицинска помощ за смърт може да бъде поискана от всеки пълнолетен ако се намира в напреднала или крайна фаза на сериозно и нелечимо заболяване, което причинява физически или психически страдания, които не могат да бъдат облекчени“. Тепърва дебатите по законопроекта, с който във Франция ще бъде узаконена евтаназията, ще продължат, както ще продължи и дискусията по темата в обществото.

През 2011 г. депутатите от българския парламент отхвърлиха внесения от Любен Корнезов от БСП законопроект за легализиране на евтаназията за неизлечимо болни. Човек трябва да може да избира между живота и смъртта, ако страданията му са непоносими, заяви тогава Любен Корнезов и подчерта, че въпросът винаги ще бъде спорен, но според него евтаназията е висша форма на хуманизъм.

До 12:30 часа на 20 април 2021 г. петицията беше подписана от 50 души. Всеки, който иска да я подкрепи, може да го направи:

>>> Петиция за създаване и приемане на закон за контролирана евтаназия в Република България

Петицията ще бъде изпратена в ЕС, ООН и в международната общност за здравните права на гражданите на ЕС.

Епилог

Днес, на 9 септември 2021 г., Стефан напусна света на живите. Дойде краят на нечовешките му мъки, които накараха майка му Рени Григорова преди месеци да инициира петицията за създаването и приемането у нас на закон за контролираната евтаназия.

Смъртта на Стефан го дари с покой и това е краят на поредната история, която разказваме. От април 2021 г., когато стартира петицията, нищо не се е променило. И няма надежда, че ще се промени.

Тези истории са винаги в периферията. Захвърлени и някак невидими. Докога?

Светла да е паметта на Стефан и дано е намерил покой! Ние вероятно няма.