Иновативна имунотерапия подобрява състоянието на животни с множествена склероза

Множествената склероза (МС) е вид автоимунно разстройство, което се отключва, когато имунната система на организма атакува централната нервна система. По-специално атаката е насочена към защитната миелинова обвивка на невроните.

Странични ефекти от традиционната терапия при множествена склероза

Познатите до момента терапии са създадени именно за справяне с този възпалителен отговор чрез потискане на имунната система. За съжаление, страничните ефекти могат да бъдат много сериозни, като например повишен риск от инфекция и дори рак.

Изследователи от университета „Thomas Jefferson“ откриват начин, който не позволява на имунните клетки да атакуват миелиновата обвивка и спира прогресирането на болестта. Същевременно терапията, която откриват, запазва непокътната останалата част от имунната система при мишки с множествена склероза (МС). Проучването е публикувано на 4.11.2020 г. в списание „Science Translational Medicine.“

Абдолмохамад Ростами, доктор по медицина, професор и ръководител катедра „Неврология“ към Медицински колеж „Sidney Kimmel“, университет „Thomas Jefferson“, който е и автор на изследването, пояснява: „Има много антигени в миелиновата обвивка, които могат да активират имунната система, но най-голямото предизвикателство за нас е да разберем кой компонент от нея отключва имунен отговор при пациенти с МС. По-стари проучвания върху животни постигнаха известен успех в предотвратяването на автоимунна реакция, чрез използване на един или комбинация от антигени. За жалост, същите методи не дадоха почти никакъв резултат, когато бяха приложени върху хора.“

Олигодендроцитите формират миелиновата обвивка на невроните

В търсене на отговори, експертите изследват клетки, наречени олигодендроцити. Тяхната клетъчна мембрана се увива около невроните и така образува миелиновата им обвивка. В лабораторни условия учените създават олигоденроцити, в които се формират малки сакчета, наречени извънклетъчни торбички (EVs). Тези торбички съдържат почти цялото количество от миелинови антигени. Наличието на голям брой антигени от своя страна би улеснило извънклетъчните сакчета в опитите им да защитят миелиновата обвивка от автоимунната атака.

Д-р Ростами допълва: „Извънклетъчните торбички разкриват пред нас, учените, възможност да лекуваме заболяването със специфичен антиген метод, без да е нужно да знаем точния вид антиген. Такъв подход при лечението просто покрива целия спектър от антигени.“

Положителен ефект от вливки с извънклетъчни торбички

По време на експеримента специалистите инжектират безопасно извънклетъчни торбички в три лабораторни мишки в различни стадии на множествена склероза. Когато вливката е направена преди болестта да прогресира, тя има профилактичен ефект и предотвратява някои от симптомите като намаляване на подвижността и парализа.

В случаите, когато вливката се извършва, след като заболяването е прогресирало, извънклетъчните торбички намаляват тежестта на симптомите и при трите мишки, при това до такава степен, че те отново могат да се движат.

Експертът разкрива още подробности: „Антигените, които участват в автоимунния отговор, могат да бъдат различни при различните пациенти с МС. А могат и да се променят с хода на болестта. Фактът, че методът бе ефективен както при мишките в ранен, така и при тези в напреднал стадий на заболяването, означава, че той би могъл да се превърне в универсална терапия.“

Експерименталната терапия е насочена само към имунните клетки, които атакуват миелиновата обвивка. Тя не засяга останалата част от имунната система и не я уврежда по никакъв начин.

Според лекарят откритието на екипа има огромно предимство пред всички познати терапии, които унищожават имунитета на пациентите. Затова той вярва, че методът е не само ефективен, но и иновативен.

Впоследствие експертите адаптират подхода така, че да е приложим в клинични условия. Те успяват да изолират извънклетъчните сакчета от човешки олигодендроцити. Заключението им е, че те, също като тези в мишките, съдържат различни видове миелинови антигени, което показва, че терапевтичният ефект върху хора би бил много сходен.

В момента д-р Ростами и колегите му са в процес на получаване на патент за подхода по венозно вливане на извънклетъчни сакчета, което би било огромна стъпка напред в лечението на пациенти с множествена склероза.

Особено голям принос за успеха на изследването имат Джакомо Касела, постдокторант в лабораторията на Ростами, както и Боголюб Кирич и Гуанг-Ксин Занг от университета „Thomas Jefferson“.

Работата на екипа е финансирана от Националния здравен институт.