Руски учени разработват лекарства за имунотерапия срещу рак

Руски учени разработват и тестват лекарства за имунотерапия срещу рак, които са също толкова ефективни, но по-евтини от вносните аналози. Те са създадени на основата на животински и на изкуствени моноклонални антитела, които активират защитните сили на организма в борбата срещу злокачествените тумори.

„Смисълът на имунотерапията срещу рак е да помогне на човешкото тяло да се бори със злокачествения тумор самостоятелно. Имунната ни система разпознава раковите клетки, но има случаи, в които не успява. Някои тумори произвеждат специални протеини, които не позволяват да бъдат видени и унищожени. Ако тяхната активност бъде потисната, то туморът ще бъде идентифициран като чужд и борбата с него ще започне. Това е основата за действието на имуно-онкологичните моноклонални антитела“, обяснява Марина Секачева (на снимката), директор на Иниститута по онкология в Университета „Сеченов“.

Миналата година учени от Института по обща генетика към Руската академия на науките показаха, че ако антителата бъдат подпомогнати и ако допълнително бъде блокирана работата на определени ензими в клетките, тогава резистентността на тумора към ефекта на терапията намалява.

Марина Секачева подчертава, че имунотерапията не бива да се разглежда като панацея. „Например при меланома и при рака на белия дроб тя е много ефективна, но при други видове рак не действа по същия начин. Затова е от огромно значение да бъде подбрано индивидуално лечение за всеки пациент“, казва тя.

Според официалните данни на руското здравно министерство в момента в страната се правят клинични тестове на около десет моноклонални антитела за имунотерапия срещу рак. Всички те са във втори стадий на изпитване.

Анна Владимирова, която е ръководител на лабораторията за синтез на антитела в биотехнологичната компания BIOCAD, е взела непосредствено участие в създаването на едно от първите руски имуноонкологични лекарства и споделя, че разработката и изпитанията са отнели седем години на екипа.

„Започваме създаването на ново моноклонално антитяло, като си определяме мишената. Обикновено това е протеин в организма, който бихме искали да неутрализираме. При онкозаболяванията става дума за рецептори на повърхността на туморната клетка, например фактори на растежа. Ваксинираме животното, вкарваме антиген – набелязаната вече от нас мишена. В отговор организмът на животното изработва антитела. След това вземаме кръв и от нея отделяме онези имунни клетки, които носят гените на тези антитела. По този начин получаваме от тях генетичен материал, който е част от библиотеката на антителата“, обяснява Анна Владимирова.

Библиотеката представлява епруветка с прозрачна течност, в която има милиарди варианти на антитела. За да подберат между всички тях онези, които са в състояние да убият растежа на раковите клетки, учените използват фаги – бактериални вируси. Създават модели, носещи на повърхността си антителата, които са им необходими, поставят ги в епруветката, където се намират набелязаните антигени.

„Единствените, които ни вълнуват, са онези, които са в състояние да се свържат с набелязаната от нас мишена. От тях избираме две или три от най-добрите молекули и ги пренасяме върху бактериите Ешерихия коли. Те започват да се размножават и така се получават бактериални клонове, които са потомци на една клетка и носят генетична информация за един вариант на антитяло“, обяснява Анна Владиимрова.

Следва процесът на изолация на генетичния материал от тези бактерии и негово дешифриране.

Вече в последния етап учените използват методите на биоинформатиката, изграждат 3D модел на антитяло. Променят някои аминокиселини, за да подобрят свойствата на получените протеинови съединения и да ги направят подобни на човешки протеин. Така се избягват нежеланите реакции.

От своя страна учените от лабораторията в Московския физико-технологичен институт предлагат процесът за създаване на антитела да бъде съкратен, което става чрез изкуствени аналози. За целта те тествали антитела от полимери, които могат да унищожат раковите клетки.

Един от ръководителите на проекта обяснява, че са получили наночастици с молекулно отпечатване срещу пептиди, а това дава възможност в бъдеще технологията да бъде използвана за създаване на терапевтични лекарства. Механизмът им на действие е същият като на конвенционалните протеинови антитела, но в същото време приготвянето им е несравнимо по-просто и по-бързо, казва Николай Барлев.

Към настоящия момент учените са описали подробно резултатите, получени върху раковите клетки, растящи in vitro. Сега се подготвят за опити с животни. Според Барлев това ще оцени ефективността на иновативните лекарства за лечение на рак на черния дроб, простатата и други агресивни форми на злокачествени тумори. Ако пластмасовите антитела минат успешно теста при животни, вероятно ще бъдат тествани и при хора.