Защо мозъкът ни има нужда от животински мазнини

През последните години стана особено популярно да се избягват животинските мазнини. Все повече хора ги асоциират с неприятния целулит по кожата или с повишения риск от запушване на артерия. Знаете ли обаче, че именно на тях дължим своята интелигентност?

Любопитни факти за мазнините

Наложи се схващането, че колкото по-малко мазнини приемаме, толкова по-добре за организма ни, което не е съвсем вярно. Мастните молекули служат не само за складиране на енергията. Те имат важна роля за абсорбцията на някои минерали и витамини, образуването на защитната обвивка на нервите, което е предпоставка за правилното подаване на сигнали към клетките, имунната функция и много други ключови за човешкото тяло процеси. Ако сте сред хората, които вярват, че основната разлика между растителните и животинските мазнини се състои в това, че вторите съдържат повече наситени мазнини, вероятно ще ви е интересно да прочетете някои интересни, но и изненадващи, факти за тях.

• Всички растителни масла и животински мазнини съдържат както наситени, така и ненаситени мастни молекули.
• Някои растителни продукти имат по-високо съдържание на наситени мазнини, отколкото животинските като например кокосовото масло, което оглавява класацията (90%). Само за информация, съдържанието им в говеждата лой е два пъти по-малко.
• Основният тип мазнини в свинското месо е мононенаситена (MUFA), известна още като олеинова киселина, която се открива и в зехтина.

От десетилетия експерти съветват да се избягват наситените мазнини, особено от животински източници, и да се консумират „полезни за сърцето“ мазнини без холестерол от растителни източници като семена, ядки и маслини. Според учените тези растителни масла са важни, тъй като съдържат две есенциални полиненаситени мастни киселини, накратко PUFA, които тялото не може да произведе само:

• омега-3 PUFA, или алфа-линоленова киселина (ALA);
• омега-6 PUFA, или линолова киселина (LA).

Не се споменава обаче, че както алфа-линоленовата (ALA), така и линоловата (LA) киселини се срещат в голям брой растителни и животински продукти. Оказва се, че те могат да бъдат набавени на тялото сравнително лесно, дори без да се следи стриктно видът на консумираните храни. Единственото условие е хранителният режим да включва достатъчно мазнини.

Омега-мастните киселини, без които човешкият организъм не може

За съжаление, тук настъпва един проблем: човешкото тяло няма нужда от мастните киселини ALA и LA, а от нещо много по-добро. Двете есенциални киселини се смятат за създатели на друг вид омега, от които то наистина се нуждае: EPA (ейкозапентаенова киселина), DHA (докозахексаенова киселина) и ARA (арахидонова киселина). Никоя от трите не се съдържа в растителни продукти.

EPA мастната киселина е омега-3 полиненаситена (PUFA), която има основна функция в противовъзпалителния и оздравителния процес на тялото.

ARA (арахидонова киселина) е омега-6, която често е сочена като „лоша“, защото ускорява възпалението и се среща само в животинските продукти и водораслите. Тя обаче има своите достойнства, а може да подпомогне и оздравяването.

Същност и функции на DHA (докозахексаенова киселина )

2/3 от човешкия мозък е изграден от мазнини, а 20% от тях са специалните омега-3 мастни киселини, познати като докозахексаенова киселина, или DHA.

DHA е молекула, която е важна за нас днес, но е била полезна и за други гръбначни организми от древността. На практика тя остава непроменена през всичките 500 милиона години на еволюция. Защо е толкова незаменима тази полиненаситена мастна киселина?

Функциите на DHA са много на брой. Тя участва в образуването на миелиновата обвивка – бялото вещество, което изолира нашите мозъчни вериги и поддържа целостта на кръвно-мозъчната бариера, предпазваща мозъка от нежелани външни влияния.

Докозахексаенова киселина е от съществено значение за развитието на мозъчната кора, където се извършват най-сложните мисловни процеси. Тя е условие за създаването на някои мозъчни връзки, без които не бихме могли да се съсредоточаваме, да вземаме решения и да решаваме сериозни казуси. Според учените дори осъзнатостта и асоциативното мислене не биха съществували, ако в мозъка ни нямаше DHA.

Британският професор Майкъл Крофорд изучава в продължение на 50 години есенциалните мастни киселини. Той смята, че специалната конфигурация на DHA й придава уникални квантови механични качества, благодарение на които смекчава силата на потока от електрони.

Поради тази причина докозахексаенова киселина съставлява части в мозъка и тялото, при които електричеството има наистина съществена роля: синапсите, където мозъчните клетки си предават сигнали от една на друга, митохондриите, където електрон-транспортната верига превръща храната в енергия, и ретината на окото, където слънчевата светлина преминава във вид електрическа информация.

DHA молекулата е истинско чудо. Растенията нямат такава, защото не им е необходима.

Връзка между количеството докозахексаенова мастна киселина и психичните разстройства

Мозъчната кора на човека се развива най-бързо в периода от третия триместър на бременността до втората година. Ако през въпросните 27 месеца бебето не получава достатъчно DHA, е възможно да настъпят някои нарушения. Учени откриват, че пациентите, диагностицирани с психично разстройство, включително такова, което се проявява в ранния етап от развитието като разстройство от аутистичния спектър или синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, са с ниски нива на докозахексаенова мастна киселина.

Растителните продукти не съдържат докозахексаенова мастна киселина (DHA)

Тези от нас, които са избрали веганството за свой начин на живот и хранене, е важно да знаят, че растителните продукти не съдържат важната DHA мастна киселина. В лененото семе, ореховите ядки и чиата (чията) има омега-3 мастната алфа-линоленова киселина (ALA). За жалост, зрелият човешки организъм трудно може да произведе DHA от ALA. Според някои проучвания вероятността това да се случи е не повече от 10%. Други сочат, че такава възможност е равна дори на 0.

В научните среди продължава да се дискутира доколко горепоказаният начин има потенциала да осигури достатъчно DHA мастна киселина при всички хора и при всякакви обстоятелства. Някои експерти настояват не ALА, а докозахексаеновата мастна киселина да се счита за есенциална омега-3 мастна киселина. И сред привържениците на режима, базиран на растителни продукти, има такива, които се признават, че не са сигурни какъв прием на ALA би могъл да гарантира достатъчно количество на DHA.

Фактите сочат, че колкото по-малко животински храни приемаме, толкова повече пада нивото на докозахексаеновата мастна киселина. 

Учените са убедени, че малките деца под 2-годишна възраст не могат да си набавят чрез трансформирането на мастни киселини нужната DHA, която е изключително важна за бързо растящия им мозък и тяло. Това налага допълнителния й прием, който да гарантира правилното и пълноценно детско развитие.

Единственият възможен начин за измерване количеството на DHA и евентуалната нужда от промяна в начина на хранене е чрез изследване на кръвта, тъй като нивата на мастната киселина в мозъка не могат да бъдат измерени. Експертите не могат да твърдят със сигурност дали нивата в кръвта отговарят на тези в мозъка.

Проведени изследвания в САЩ разкриват, че 80% от американците са с твърде ниски нива на DHA в кръвта.

Животински продукти, които осигуряват докозахексаеновата мастна киселина (DHA)

Департаментът по селско стопанство в САЩ не посочва конкретни препоръчителни нива на DHA, но препоръчва консумацията на минимум 225 г морска храна седмично. Най-лесният начин да си набавим важната за мозъка мастна киселина е чрез по-мазните видове риба, но има и други продукти, чийто прием може да ги замести.

Ограничен прием на растителни масла

Почти всички обработени храни, пакетирани снаксове и полуготови продукти съдържат рафинирани растителни масла като соево или слънчогледово масло например. Количеството на линолова киселина, омега-6 мастна киселина, която потиска производството и ефективността на DHA, в растителните масла е прекалено голямо. Излишъкът от линолова киселина (LA) вреди на имунната система, като може да предизвика възпалителен процес и да забави оздравяването.

Ако държите да използвате растителни източници на мастни киселини, по-добре заложете на зехтин, масло от авокадо, кокосово масло или масло от червена палма. Сред рафинираните растителни продукти с ниско съдържание на линолова киселина са рапичното или маслото от палмови ядки. Намалявайки приема на растителни масла, стимулираме производството на докозахексаеновата мастна киселина. Големите количества на LA в съвременните хранителни продукти обясняват твърде ниските нива на DHA, макар повечето хора да продължават да консумират животински храни.

При хранителен режим, базиран на растителни продукти, нужните мастни киселини трябва да се набавят с помощта на добавки.
Много от тях са извлечени от водорасли, които са подходящи за вегетарианци и вегани. Тези продукти са по-скъпи и са с по-ниска концентрация на DHA, отколкото рибеното масло, но могат да се окажат с ключово значение за поддържане на здравословни нива на DHA, особено при майките и бебетата, още преди да се родят и след това по време на кърмене. Не е разумно морските водорасли да се приемат директно, защото не е потвърдено с научни факти дали докозахексаеновата мастна киселина в тези растения с високо съдържание на фибри може да се освободи и след това абсорбира пълноценно от човешкото тяло.

Всички адаптирани млека за бебета в САЩ са обогатени с мастната киселина DHA, за да се доближи то до хранителната стойност и безспорните качества на майчината кърма.

Допълнителен прием на DHA при психично разстройство

Проведените клинични изпитания с добавяне на омега-3 мастни киселини при лечение на психични нарушения предоставят противоречиви или недостатъчно убедителни резултати. Причините са най-различни. Една от тях е, че количеството линолова киселина не се взема под внимание. Казано другояче, дори, ако човек приема разумна доза омега-3 мастни киселини, ползите за здравето му няма да са особено големи, ако същевременно не ограничи консумацията на линолова киселина (например чрез избягване на растителни масла).

Все пак учените смятат, че набавянето на DHA чрез хранителни добавки е безопасно, а някои изследвания върху пациенти с депресия разкриват, че комбинирана доза от EPA и DHA между 1000 и 2000 г дневно има благоприятен, макар и умерен, ефект.

Въпроси без отговор

Макар по-горе да се препоръчва консумацията на някои видове ядивни водорасли, за да си осигурим нужното количество DHA, остава неясно дали можем да извлечем каквито и да е ползи от нея, без водораслите да са предварително обработени по специален начин.

Преди появата на добавки с екстракт от водорасли, единственият биологичен източник на докозахексаеновата мастна киселина са животинските продукти. Хората, които не ги включват в менюто си, трябва да подсилят организма си с подобен вид хранителни добавки.

Трудно е да се определи точно какво количество DHA е нужно на човешкото тяло, за да функционира нормално, тъй като както производството й от ALA, така и способността да бъде абсорбирана, зависят от възраст, пол, гени и начин на хранене.

Има и много други въпроси, които будят интереса на експертите.

• Ако повечето сухоземни животни са с ниски нива на DHA, това означава ли, че всеки трябва да приема повече морска храна?
• DHA в дивите сухоземни животни повече ли е, отколкото в останалите?
• Как могат хората, избрали да се хранят само с растителни продукти, да разчитат единствено на начина, по който организмът им произвежда DHA от алфа-линоленова киселина (ALA).
• Изключването на всички обработени храни и растителни масла гарантира ли достатъчно високо ниво на DHA, без да налага прием отвън?
• Нисковъглехидратното хранене повлиява ли на способността да се произведе DHA от алфа-линоленова киселина (ALA)?
• Трябва ли да се изследваме за дефицит на омега-3 мастни киселини? Ако да, как може да стане това?

Докато не намерят отговорите, онова, което можем да направим е да ограничим приема на растителни масла и други обработени храни, да консумираме по-често животински продукти или да приемаме хранителни добавки след консултация със специалист.