Проучване на Momfident показва щастливите и трудни моменти на майчинството

Майчинството е може би най-универсалната и древна тема в света. Обяснимо, защото именно майката е символ на живота и неговото начало. В същото време то съдържа болка и загуба.

„Майчинството е едновременно рай и бездна, дар и проклятие, свещено и по човешки несъвършено, защото майката обича и страда едновременно. Все повече в нашите модерни и постмодерни общества се говори за темите табу на майчинството – майчината вина и амбивалентност, загубата на идентичност, агресията, насочена навътре“, пише във въведението на доклад от проучването на „Мъмфидънт“ авторката доц. Стоянка Черкезова и пояснява, че с него тя и колегите й от иновативната платформа правят опит да говорят повече за тази двуликост на майчинството – за хубавите и трудните му страни, за любовта, близостта и щастието, но и за безсънието, умората, стреса, тъгата, депресивността.

Докладът

Докладът от проучването на платформата „Мъмфидънт“ е озаглавен „Как се чувстват младите майки в България? Данни, които рядко чуваме“.

Проучването е осъществено онлайн. Проведено е в периода между 10 юни и 10 септември 2025 г. и в него се включват 573 майки с деца от 0 до 7 години. Отговорят на въпроси, свързани с времето на майчинството основно през първите три години след раждането на детето.

Въпросите са многобройни и обхващат както демографски, свързани с обективната ситуация на майките, така и за техните преживявания, осъзнавания, подкрепа, отношенията с другите, начините, по които се справят и още.
Доц. Черкезова подчертава, че проучването не се отнася до всички майки в България, тъй като поради методологични причини то не е представително.

В проучването се включват жени между 22 и 55 години. Най-много са тези на възраст между 28 и 42 години.
80,5% от всички участнички в проучването са майки с дете от 0 до 3 години. 91,1% са с висше образование, 8,9% са със средно. 87,6% са от София и големи областни градове. 58,6% имат брак, 36,8 са в съжителство, а 4,5% отглеждат сами детето си – разведени, разделени или без партньор. 50,1% от майките и работят активно.

Въз основа на задълбочен и професионален анализ докладът представя картината на майчинството днес и предоставя данни за психичното здраве на майките с деца от 0 до 3 години. Тези факти имат огромно значение, но често остават невидими. За тях сякаш е трудно и дори нежелателно да се говори публично. И ако 63% от майките се чувстват щастливи, то една от четири изпитва често или много често тревожност и депресивни мисли. Особено тревожен знак е и това, че 23% от майките признават, че са имали натрапливи мисли за самоубийство, а 44% не искат да имат повече деца.

Какво показват данните

Да бъдеш майка е не само естествено и желано състояния, но и преминаване от една социална роля в друга. Преходът е свързан с множество промени. Според данните от проучването за 77,5% от жените това е съпроводено с изтощение и умора, за други 73,6% с чувство на стрес и претовареност, а за 64,2% с безпокойство, гняв, вина и тъга.

„Периодът на промяната на идентичността на майката се означава от някои учени като „матресценция“. Този период прилича силно на пубертета по това, че се наблюдава дезориентация и дезинтеграция с предишната идентичност“, пише доц. Черкезова. Мнозина от майките споделят, че имат усещането сякаш са изгубили себе си, не разполагат с времето, тялото и дори с мислите си.

Изключително важен акцент в проучването е темата за начина, по който родителството се приема у нас. Оказва се, че в сравнение с културните норми в 23 страни в Европа, у нас хората придават най-високи значение на колективистичните маркери за преминаване към зрелост. Най-голяма тежест българите придават на създаването на семейство и това да станеш родител. В други страни преминаването към зрелост се свързва с напускането на дома на родителите или започването на работа. У нас има разлика и в очакванията по пол.

„За жените се смята, че стават зрели, когато станат майки, а за мъжете, когато започнат работа“, пише авторката на анализа.
Когато към тези стереотипи се добавят и социалните очаквания и стандарти за майчинството, ситуацията се усложнява. Защото дори майката да не ги приеме, те оказват влияние върху нея подсъзнателно. Важен елемент е и семейната среда, която може както да подкрепи, така и да бъде източник на неодобрение и критика. Всичко това влияя.

Сред най-честите тревоги на майките е дали се грижат правилно за децата си. От една страна е образът на перфектната майка, която се оказва, че трябва да бъде експерт в множество области – от педиатрия до образование. Подобен образ се налага чрез книги, медии, социални мрежи. От друга страна е идеята за естественото майчинство, тоест за инстинкта на майката, което означава, че грижата е вродено познание и няма нужда от учене. Много често майките са раздвоени между тези две крайности. Ситуацията се усложнява и когато се сравнява с останалите майки и когато се чувства неспособна да отговори на обществените норми.

Добра майка-лоша майка

Подобно противопоставяне е в състояние да окаже огромно въздействие. Сблъсъкът с високите очаквания от една страна и с личната отговорност за детето и негово формиране от друга, е предизвикателство. В същото време е ясно, че няма точна дефиниция за добра майка. Има огромен брой предписания и изисквания, които често дори объркват, а в сравнение с предходни поколения са и много по-високи и широкообхватни.

И въпреки това изследването показва, че 72,9% от участничките в него се определят като „добра майка“, докато 37,9% мислят за себе си като „лоша майка“ и се критикуват.

И независимо от факта, че голяма част от жените признават, че майчинството не е лесно, то е и време на скъпоценни мигове и щастие, резултат от силната близост и емоционална връзка с детето. Както посочва в доклада доц. Стоянка Чркезова:

„Майките приемат появата на децата си като дар, чудо, безусловна любов, която получават от децата си, радост от малките неща и личностно израстване.“

Депресивността

Място в доклада намира и темата за психичното здраве. Доц. Черкезова подчертава колко невярно е разбирането, че психичното здраве на майката включва единствено депресията и депресивните симптоми.

Следродилната депресия може да бъде много сериозно състояние. Тя нарушава ранното взаимодействие между майката и кърмачето, което е решаващо.

Данните показват, че 23,7% от майките са имали съмнение за депресия пред първите 2 месеца след раждането, а 25,3% през първата година. В същото време те не споделят с никого, нито някой забелязва състоянието им. В 34,5% от случаите обаче партньорът забелязва и изразява загриженост.

Диагнозата „Следродилна депресия“ получават 6,1%. Така е, защото съмнението за депресия все още не означава, че това състояние е факт.

Майчинството

Анализът на данните показва, че за 63% от жените майчинството е щастие. За 8 от 10 майки то дава чувство за смисъл и принадлежност. В същото време е и труден път (53%), който може да бъде и много самотен. Почти половината от попълнилите анкетата не разчитат на помощ за детето поне за три дни седмично. 40,7% не желаят да имат повече деца, а причината затова за от тях 48,5% е, че им е много трудно като майки.

Най-трудни са първите няколко седмици след раждането, но не по-малко трудни са и останалите, особено когато майките изпитват липса на емоционална подкрепа (44%). През този период жените не спират да се питат дали се справят успешно с новата си роля, да изпитват съмнения и страх. Затова в този период е от огромно значение не само подкрепата в семейството, но и помощта на специалисти. И не на последно място стои въпросът с трудовата реализация. Близо ¼ от майките в проучването работят още през първата година от майчинството, 29% през втората, а 80% през третата. Най-често те се връщат на старата си работа (55,9%), но не са малко и жените, които в този период са безработни или сменят работното си място след майчинството. Показателно е и това, че 47,4% от работещите майки споделят, че изпитват вина, че са се върнали по-рано на работа.

„Мъмфидънт“ - платформата, където майките споделят и получават подкрепа

Темата за майчинството е огромна и с множество измерения, но няма нищо по-важно от това за нея да се говори при това открито, ясно, смислено и от професионалисти. Да се говори без да се поучава или осъжда, а с разбиране. Проблемите, пред които са изправени майките днес, са различни от тези на жените преди тях. А особено важно е майките да не се чувстват самотни, изолирани, неразбрани или обвинявани, а да усещат подкрепа и съпричастност.

Всичко това става възможно благодарение на „Мъмфидънт“ (Momfident)- иновативен AI инструмент. Платформата предлага достъпна, научно базирана подкрепа чрез свободен разговор, основан на изследвания, свързани с родителството, психичното здраве, грижата за себе си, партньорските отношения и други.

Както споделя Женя Димитрова, която е съосновател на платформата, всичко започва от личната й история.

„Когато родих за първи път, очаквах, че ще се справя с всичко. Реалността ме изправи пред трудности, които не бях предвидила – чувство за вина, самота, несигурност и необходимост от много повече подкрепа, отколкото очаквах“, признава Женя.

Това дава първоначалния тласък. Женя Димитрова разговаря с други майки и със специалисти. И разбира, че повечето от жените преживяват едни и същи страхове и трудности, но за съжаление рядко ги изричат на глас. Открива още, че подкрепата, от която всички те се нуждаят, закъснява или изобщо липсва.

Така се стига до създаването на екип от специалисти по психология, по научните изследвания и по технологиите. И се ражда иновативната платформа Momfident, в която информацията е проверена и валидирана. Платформата е достъпна 24 часа и 7 дни в седмицата. Желанието на екипа е тя да бъде доверен инструмент за психологическа превенция. „Вярваме, че никоя майка не трябва да се чувства сама, да се страхува или срамува от начина, по който се чувства. Тук сме, за да предложим подкрепа, образованост и увереност, когато са най-необходими“, категорична е Женя.

От своя страна доц. Стоянка Черкезова споделя, че нейната роля е да захранва AI модела с висококачествени и надеждни изследвания на различни теми, свързани с менталното здраве на майките и техниките да подобряването му, но и да подбира скринингови тестове като се грижи за тяхната валидация и адаптация. Доц. Черкезова разработва и провежда и проучванията в страните, в които работи Momfident, което позволява на AI модела да отчете както културните, така и индивидуалните различия на майките.