Увреждане на кръвоносните съдове на мозъка при пациенти с COVID-19

Задълбочено проучване на експерти от Националните институти по здравеопазване в САЩ разкрива, че при пациентите с COVID-19 настъпват увреждания на кръвоносните съдове в мозъка, дори когато няма признаци за коронавирусна инфекция.

На скенерната снимка по-долу е изобразен продълговатият мозък. Стрелките посочват светли и тъмни петна на местата, където има увредени кръвоносни съдове. Самото увреждане се дължи на изтъняване и разкъсване. Пробите, изследвани от учените, са взети от пациенти, починали от коронавирус сравнително бързо след заразяване.

Екипът обаче не открива следи от вируса SARS-CoV-2, което би могло да означава, че увреждането не е причинено от директна вирусна атака в мозъка. Резултатите от проучването са публикувани в списание „New England Journal of Medicine“, под формата на кореспонденция.

Възпалителната реакция на организма срещу COVID-19 уврежда кръвоносните съдове в мозъка

Авиндра Нат, доктор по медицина, клиничен директор в направление „Неврологични нарушения и инсулти“ към Националните институти по здравеопазване и автор на изследването, споделя: „Открихме, че мозъкът на пациенти, заразени с коронавируса SARS-CoV-2, е податлив на микроваскуларни увреждания на кръвоносните съдове. Според нас е възможно причината да се крие във възпалителната реакция на организма срещу него. Искрено се надяваме заключенията ни да помогнат на лекарите да добият по-широка представа за целия спектър от възможни усложнения от COVID-19, така че да бъдат подготвени и да предложат наистина подходящо лечение.“

Неврологични нарушения при пациенти с коронавирусна инфекция

Въпреки че COVID-19 е най-вече респираторно заболяване, пациентите често страдат от неврологични нарушения като главоболие, делириум, когнитивна дисфункция, замаяност, силна умора и загуба на обоняние. Възможно е инфекцията да причини дори инсулт или други невропатологии.

До момента в няколко проучвания се посочва, че коронавирусната инфекция може да доведе до възпаления и увреждане на кръвоносните съдове. В едно от тях учените откриват малка концентрация на вируса SARS-CoV-2 в мозъка на някои от пациентите. Усилията им продължават, тъй като е все още неясно как точно болестта засяга мозъка.

Изследване на мозъчна тъкан от пациенти, починали от COVID-19

Експертите от Националните институти по здравеопазване изследват проби от тъкан на 19 пациенти, загубили живота си след много кратко боледуване от COVID-19, за периода март – юли 2020 г. 16 от тях са осигурени от Ню Йорк Сити, а останалите три – от катедрата по патология към медицинския колеж на университета в Айова. Възрастта на починалите хора варира от 5 до 73 години. Всички те умират в рамките на няколко часа до 2 месеца след поява на първите оплаквания. Повечето от пациентите са имали съпътстващи заболявания като диабет, затлъстяване или сърдечносъдово нарушение. 8 от тях намират смъртта си у дома или на публично място. Трима умират внезапно.

Обонятелни луковици и продълговат мозък – най-податливи на увреждане

Екипът използва ЯМР, който е 4 до 10 пъти по-чувствителен от останалите технологии за сканиране на мозъка, и изследват обонятелните луковици и продълговатия мозък на всеки пациент. Причината да изберат точно тези зони е, че според учените те най-лесно се увреждат при коронавирусна инфекция. Обонятелните луковици регулират нашето обоняние, а продълговатият мозък – дишането и сърдечния ритъм. На скенерните изображения ясно се виждат два вида петна – хиперинтензитети (когато е налице възпалителен процес) и хипоинтензитети (когато е налице кървене).

След това учените фокусират изцяло вниманието си върху самите петна, използвайки микроскоп. Те откриват, че кръвоносните съдове в светлите петна са по-изтънени и понякога разкъсани, което предизвиква изтичане на протеина фибриноген в мозъка. Тогава се отключва имунна реакция и петната биват заобиколени от Т клетките на кръвта и и собствените имунни клетки на мозъка, известни като микроглия (или микроглиални клетки).

Тъмните петна съдържат както кръвни съсиреци, така и кървящи кръвоносни съдове, но при тях екипът не забелязва каквато и да е имунна реакция.

Д-р Нат пояснява: „Бяхме изумени. Първоначално очаквахме да открием увреждане, настъпило в резултат на липсата на кислород. Вместо това обаче се натъкнахме на мултифокални увредени зони, които обикновено свързваме с претърпян инсулт или невровъзпаление.“

В заключение учените съобщават, че в изследваните проби от мозъчна тъкан не са открили признаци на инфекция, макар да са приложили няколко различни метода за откриване на генетичен материал или протеини от коронавируса SARS-CoV-2.

Според д-р Нат е напълно възможно уврежданията на кръвоносните съдове в мозъка да не са пряко причинени от инфекция със SARS-CoV-2. Той и колегите му възнамеряват да задълбочат своите проучвания, свързани с ефекта от COVID-19 върху мозъчните кръвоносни съдове, и доколко тяхното увреждане има отношение към краткосрочните и дългосрочните симптоми при болните.