12 чести заблуди и въпроси за SARS-CoV-2, COVID-19 и ваксините

Почти две години след началото на пандемията от COVID-19 учените успяха да дадат отговор на голяма част от въпросите, свързани с вируса и неговите проявления. Изследванията продължават и колкото повече се натрупват, толкова се разширява и кръга на познанието на света за вируса, който успя да ни разтърси, но благодарение на науката е ясно, че няма да ни победи.

В настоящата статия проф. Радостина Александрова открехва вратата към някои от заблудите и въпросите, които хората продължават да задават.

Ваксините срещу COVID-19 бяха създадени прекалено бързо

Всъщност, изобщо не е така. Върху създаването на РНК ваксини се работи от три десетилетия, резултатите от първото клинично проучване са публикувани още през 2008 г. Разработването на РНК ваксина, вместо белтъчна ваксина или такава с цял вирус, спестява много време. Ускоряването на процеса се дължи на това, че те съдържат само генетична информация и за производството им не е необходимо получаването на огромни количества вирус (чрез размножаването му в клетъчни култури или кокоши ембриони) и последващата му обработка.

Изследвани ли са достатъчно ваксините срещу SARS-CoV-2?

В клиничните проучвания на ваксините срещу COVID-19 бяха включени десетки хиляди доброволци, което далеч надхвърля броя на участниците в изпитванията на познатите ни от години ваксини. Колкото и дълго да продължат клиничните проучвания обаче, то няма как да бъдат хванати събития, случващи се по-рядко от 1 на 3000 или 1 на 5000 души. Изключително редките нежелани реакции при всички медицински продукти излизат на светло, когато продуктът навлезе в клиничната практика и бъде приложен при огромен брой хора, всеки от които със своите индивидуални характеристики (т.нар. IV или постмаркетингова фаза на клинични проучвания).

Масовото прилагане на ваксини ще ускори ли появата на опасни нови мутации?

Преди да обвиним ваксините, да си припомним, че предизвикващите тревога варианти на SARS-CoV-2 – Алфа, Бета, Гама и Делта, бяха открити в края на 2020 г. Вариантът Алфа предизвика драмата в Индия тази пролет в момент, в който в страната бяха напълно ваксинирани по-малко от 5% - 10% от населението.
Но нарастването на относителния дял на хората с имунитет (поради ваксина или естествена инфекция) стеснява нишата, в която вирусът циркулира. И той ще се опита да избяга от имунния ни отговор. Вирусът мутира, само когато се размножава. Затова е важно да ограничим разпространението му.

Ваксините предизвикват COVID-19

Категорично не. Ваксините не съдържат пълноценен вирус, а само малка част от генетичната му информация.

Ваксините предизвикват стерилитет

Категорично не е вярно. В историята на медицината няма ваксина, която да предизвиква стерилитет. Проучвания при лабораторни животни (плъхове) показват, че ваксините срещу SARS-CoV-2 не повлияват неблагоприятно върху репродуктивната система на женските, хода на бременността и развитието на малките. В хода на клиничните проучвания са забременели десетки жени участнички в тях. Повече от 55 000 бременни жени в Обединеното кралство и над 100 000 в САЩ са ваксинирани, сигнал за тревога няма. Ваксините се препоръчват от Центъра за контрол на заболяванията в САЩ при хора на и над 12 години, включително бременни жени и жени, които кърмят; жени, които се опитват да забременеят в момента и такива, които ще направят това по-късно. Няма данни ваксините да оказват нежелано въздействие и върху репродуктивната система на мъжете.

Може ли ваксините да предизвикат автоимунни нарушения?

Към момента няма данни ваксините срещу COVID-19 да предизвикват автоимунни нарушения. Редица публикации обаче съобщават за способността на вируса да прави това. В РНК ваксините специалистите виждат надежда и в търсенето на решения за предизвикателствата на автоимунните заболявания.

Възможно ли е ваксините да доведат до ракови заболявания?

Ваксините срещу COVID-19 не съдържат канцерогенни съставки. Нещо повече, използваната при създаването им технология се изпитва при лечението на ракови заболявания. Например, подобни на включените във ваксините на AstraZeneca и Johnson&Johnson/Jansen аденовируси вече две десетилетия са най-често използваните вектори в генната терапия на раковите заболявания. Разработени са и противотуморни иРНК ваксини, които са изпитани в множество клинични проучвания с обещаващи резултати за увеличаване на периода, в който не е наблюдавана прогресия на онкологичното заболяване.

РНК ваксините ще променят генома ни

Няма да се връщаме към уроците по биология от гимназията, нито ще навлизаме в дебрите на молекулярната генетика. Само ще споменем, че природата ни е дарила с мощни и прецизни механизми, които пазят целостта на генома ни и нарушаването му не е чак толкова лесно. Ако не Ви се вярва, просто се замислете през колко ли вирусни и бактериални инфекции сте преминали досега. Спомнете си и за 9-те милиарда вируса, бактерии и паразити, с които съжителстваме (т.нар. микробиом). И ще Ви стане ясно, че малката, кратко живееща ваксинална РНК молекула едва ли е чак такава заплаха.

Опасно е да се ваксинираме, ако имаме антитела срещу SARS-CoV-2

В имунологията и медицината е познат т.нар. усилен от антитела имунен отговор (Antobody-dependent enhancement – ADE) - парадоксален и патологичен имунен отговор. Обуславя се от антитела, които нямат способност да неутрализират и обезвредят вируса. Вместо това подобно на „Троянски кон“ те му помагат да влезе в клетки, които обикновено са извън обсега му (например, клетки на имунната система, каквито са макрофагите), а резултатът е свръх мощна и опасна активация на възпалителния и имунния отговор. Наблюдаван е при някои вируси и ваксини, сред които причинителят на болестта Денга и респираторно-синцитиалният вирус. През 60-те години на ХХ век става причина за отхвърляне на ваксина срещу морбили в САЩ. АDE e нещо, за което специалистите следят от самото начало на пандемията, а самите ваксини срещу COVID-19 са конструирани по начин, който намалява риска от възникването му. Към 11.09.2021 г. при поставени над 6 милиарда дози ваксини срещу SARS-CoV-2, няма данни те да са свързани с ADE. Става дума за бурна и драматична реакция, която със сигурност щеше да бъде забелязана.

Може ли да се ваксинират хора със съпътстващи заболявания?

Единственото посочено противопоказание за прилагане на ваксина срещу SARS-CoV-2 е наличие на алергия към съдържаща се в нея съставка. А хора със съпътстващи заболявания не просто може, а трябва да бъдат ваксинирани, защото много от тях са в повишен риск от тежък COVID-19. Сред тях са хора с диабет, хипертония, сърдечно-съдови, белодробни, ракови и други заболявания. Хора с автоимунни нарушения бяха включени в клинични изпитвания на ваксини срещу COVID-19. Безопасността и ефикасността на ваксините при тях е сходна с тази при останалата част от населението.
Съпътстващите заболявания трябва да са под контрол, а поставянето на ваксината при необходимост се съобразява с прилаганата терапия (в случай, че е имуносупресираща например). Златно правило е съпоставяне на риска и ползата за всеки отделен човек, но случаите, в които ваксината срещу SARS-CoV-2 не може да бъде приложена, са редки.

Предпазват ли ни маските от вируса?

Краткият отговор е да и се отнася дори за най-обикновените маски (които, разбира се, трябва да бъдат правилно използвани). Той идва от публикации в сериозни научни издания, сред които „Nature“, „Рroceedings of the American Academy of Sciences“, „Science“ и др. Наличните доказателства разкриват, че маските намаляват предаването на вируса (да напомним, че той не се разпространява самостоятелно, а чрез т.нар. дихателни капчици и/или аерозоли) както в лабораторни условия, така и в реалния живот. Анализ на данни от 2020 година показва, че седмичното увеличение на смъртността на глава от населението е било четири пъти по-ниско на места, където маските са били активно използвани в сравнение с други региони. В допълнение, маската насърчава хората да се придържат по-стриктно и към останалите мерки, например, тези за спазване на физическа дистанция.

Защо все още няма ваксина срещу ХИВ, а срещу SARS-CoV-2 беше създадена толкова бързо?

Коронавирусът SARS-CoV-2 и ретровирусът ХИВ са два напълно различни вируси. Ето част от причините, поради които към момента не разполагаме с ваксина срещу ХИВ: вирусът се вгражда в генома на клетката, което му осигурява отлично убежище от имунната система; ХИВ атакува клетки на самата имунна система и отслабва ефективността й; антителата срещу него претърпяват бърза обмяна, което им пречи да си изпълнят задачите; инактивираните ваксини доказано не работят, а т.нар. атенюирани живи ваксини (съдържащи отслабен „жив“ вирус) са прекалено опасни, за да бъдат използвани; ХИВ е силно изменчив - склонността му към мутации според някои автори е 5-10 пъти по-висока от тази на SARS-CoV-2; не разполагаме с подходящ животински модел, върху който да бъде изследвана безопасността и ефикасността на кандидат-ваксините. За сметка на това, срещу ХИВ е налична действаща комбинирана противовирусна терапия. Учените продължават да работят върху създаването на ваксина. Да им стискаме палци