Как се отразява постенето на нашето физическо и психично здраве

През последните две десетилетия научният интерес към ефекта от религиозното постене върху човешкото здраве нарасна значително. Периодите на постене в различните религиозни общности до голяма степен съвпадат, а храненето може да се определи като предимно вегетарианско. Макар според някои изследвания ползите от постите да са противоречиви, резултатите показват, че те водят до понижаване на индекса на телесна маса и на стойностите на общия и „лошия“ LDL холестерол.

Постене при православните християни

Православната църква препоръчва на хората, решили да спазват постите, да се въздържат от консумация на месо, млечни продукти и яйца около 180-200 дни всяка година и да увеличат приема на зърнени храни, плодове, зеленчуци, риба и зехтин. Двата основни периода, в които християните постят, са 40 дни преди Коледа и 48 дни преди Великден.

Избор на храна

Постенето при православните християни може да се нарече периодично вегетарианско хранене, при което е разрешен умерен прием на риба и морски продукти. То наподобява средиземноморската диета, което обяснява и увеличената консумация на плодове, зеленчуци и бобови растения.

Липиден профил

Екипът на Куфакис открива, че постенето влияе положително върху липидния профил на човека, като предизвиква спад в общия и LDL холестерола (съответно 17,8% и 31,4%). По-стари изследвания отдават понижението на оскъдния прием на наситени мастни киселини и на хранителни вещества, които дават енергия.

Ракови заболявания

През 2022 г. Кокинопулу и колектив правят проучване върху връзката между постенето в православната църква и риска от рак, като обръщат внимание най-вече на консумацията на фибри, зеленчуци, плодове и червено обработено месо. Авторите стигат до заключението, че този начин на хранене не вреди на човешкото здраве и дори съвпада с препоръките на Глобалния център за изследвания върху рака. Според учените постите намаляват вероятността от развитие на рак на дебелото черво.

Освен това редовният прием на зеленчуци и плодове и ограничаването на всички преработени меса се свързват с по-нисък риск от развитие на метаболитен синдром.

Кръвни показатели – по-ниска глюкоза на гладно и „лош“ холестерол

Сравнителен анализ на Папазоглу и колектив включва 60 православни християни, които постят в продължение на 7 седмици, и 15 млади мюсюлмани, които спазват правилата за хранене по време на Рамазан. Преди и след края на постите се взимат кръвни проби от всички доброволци, като се изследват биохимични показатели (желязо, феритин, витамин В12, калций, LDL и HDL холестерол, общ холестерол, триглицериди и глюкоза на гладно) и хематологични показатели (хемоглобин и хематокрит).

От резултатите става ясно, че постенето при християните води до сериозно понижение в стойностите на глюкозата на гладно, HDL и LDL холестерола и триглицеридите. Хемоглобинът, хематокритът, желязото и феритинът са значително по-високи след приключване на постите, въпреки че нивата на B12 и калций пък са доста по-ниски. 

>>> Кои са видовете холестерол?

Положителен ефект върху когнитивните способности

Известно е, че начинът ни на хранене оказва въздействие не само върху физическото, но и върху психичното ни здраве. За да проучат как се отразяват постите на психическото състояние на православните християни, Клеанти Спанки и екип правят проучване върху две групи доброволци – 105 постещи и 107 непостещи. Учените използват няколко инструмента: мини скала за психичното здраве, скала за тревожността на Хамилтън и скала за депресия при възрастните хора. Заключението им гласи, че постенето има положителен ефект върху когнитивните способности и настроението при хората в средна и напреднала възраст. 

Постене при мюсюлманите

По време на Рамазан над 1,8 милиарда здрави, възмъжаващи мюсюлмани по целия свят постят. Освен въздържанието от определени храни и напитки, те променят и поведението си (въздържат се от тютюнопушене, секс и т.н.). Постите се спазват от изгрев до залез и траят 29-30 дни.

В месеца на Рамазана консумацията на храна и приема на течности се случва основно през нощта, като обикновено постещият мюсюлманин има едно основно хранене след залязването на слънцето и едно по-леко хранене преди изгрев. Позволено е и едно допълнително междинно блюдо преди сън.

Хидратация на организма по време на Рамазан

Оптималната хидратация е жизненоважна за правилното функциониране на човешкото тяло и за когнитивните ни способности. Ограничаването приема на течности в светлата част от деня през целия месец понякога води до обезводняване. Някои по-стари проучвания разкриват, че общият прием на вода по време на постите натоварва бъбреците и може да бъде причина за образуване на бъбречни камъни.

Камъни в бъбреците

Израелският лекар Ифтах Саги споделя, че в спешното отделение на медицинския център към университета Soroka, в който работи, броят на постещите пациенти се увеличава през месеца на Рамазан, особено през първите две седмици. Най-често те изпитват силни болки, които са резултат от бъбречни камъни. Д-р Саги твърди, че те са с 27% повече отколкото през останалите месеци.

Нур Сузан Ибрахим и колеги от индонезийския университет в Богор изследват 18 здрави мюсюлмани, които постят, и установяват значително повишение на специфичното (относителното) тегло на урината. Средната му стойност превишава 1,020, което е признак за дехидратация. Обратно, нивата на серумен осмолалитет (концентрация на частиците, разтворени в серума) падат, но все пак остават в норма.

Повишен риск от инсулт

Отново в Израел е проведено изследване, според което бедуините са 1,5 пъти по-застрашени от инсулт по време на постите. Резултатите са публикувани в списание Journal of the American Heart Association.

Бъбречна функция

Първото изследване върху последиците от постенето през месеца на Рамазана върху пациенти с хронична бъбречна болест е проведено от Никола Брагаци, експерт по инфекциозни болести от университета York. След като анализира и обобщава резултатите от общо 26 проучвания между 1989 г. и 2013 г., той стига до извода, че реципиентите на бъбречен алографт могат да постят, без това да застрашава здравето им. В заключение може да се каже, че постенето по религиозни причини по време на Рамазан не уврежда бъбречните функции при здрави индивиди.

Възпаления, имунитет и оксидативен стрес

Диспропорциите между реактивните кислородни видове и антиоксидантите води до оксидативен стрес. Твърде големият брой реактивни кислородни видове оксидират биомолекулите или променят структурата на протеините и гените, което създава условия за отключване на възпалителни заболявания.

Известно е, че пациенти с хронични заболявания не бива да постят по време на Рамазан. В своя научен труд Никола Брагаци и колектив предупреждават, че постите са противопоказни за хората с диабет, които са застрашени от инфекции. Пациентите с HIV инфекция е препоръчително да приемат медикаменти, съобразени с въздържанието от храна, и да избягват мазните храни.

Психично здраве по време на мюсюлманските пости

Едно от изследванията, свързани с ефекта от постите върху психичното състояние на мюсюлманите, показва, че следването на принципите на Рамазан понижава стреса, тревожността и риска от депресия. 

Сън

Доцентът по диететика и хранене от Йорданския университет Моез Фарис търси връзка между постенето при мюсюлманите, продължителността на съня и сънливостта през деня. От резултатите става ясно, че постещите спят по-малко – 6,4 часа, в сравнение със 7,2 часа през останалите месеци. С помощта на скалата за сънливост на Епуърт Фарис установява, че хората са по-сънливи в дните, когато постят. Неговото заключение гласи, че постите намаляват продължителността на съня и повишават сънливостта през деня.

Храненето е неразделна част от религиозните обичаи по целия свят. За много религиозни общности спазването на тези обичаи се свързва с периоди на постене. Вярва се, че въздържанието помага на човек да израсне духовно, но според много хора то помага и за укрепване на физическото здраве.