Защо не трябва да приемаме съвети за хранене от столетник

Всички вариации на въпроса: „Каква е тайната на вашето дълголетие?“ са банални, но понякога водят до интересни и неочаквани отговори. Риба и пържени картофи всеки петък. Пиене на чаша силен алкохол всеки ден. Бекон за закуска всяка сутрин. Вино и шоколад. Въпреки че е популярен, това е относително безсмислен въпрос, който по никакъв начин не ни помага да разберем защо някои хора са столетници. Причината за това обаче може да се обясни чрез красиви сгради, бойни пилоти и статистика.

>>> Ограничаването на калориите и храненето в определено време на деня водят до дълголетие

През Втората световна война съюзническите статистици прилагат уменията си, за да намалят до минимум броя на бомбардировачите, свалени от вражески огън. Чрез изучаване на моделите на щетите могат да бъдат съставени карти на най-често поврежданите части на самолетите, така че в бъдеще да бъде използвана най-скъпата и тежка броня.

Достатъчно просто, нали? След това се появява статистикът Ейбрахам Уолд, който твърди точно обратното. Самолетите, които биват разглеждани, са всички машини, които са се завърнали от битка с големи щети. Но какво да кажем за онези, които са останали на бойното поле? Според Уолд бронята трябва да се добавя към неповредените места на завръщащите се самолети, тъй като явно те са причина за всички свалени бомбардировачи.

Пристрастие към оцеляването

Явлението, обяснено по-горе, е известно като пристрастие към оцеляването или когнитивно и статистическо пристрастие, въведено чрез преброяване само на онези, които са наоколо, и игнориране на онези, които не са „оцелели“.

Тези примери могат да бъдат доведени до абсурд. Представете си група от 100 души, всички от които са пушили през целия си живот. Като група пушачите биха умрели по-рано от рак, белодробни или сърдечни заболявания, но един или двама могат да се противопоставят на шансовете и да доживеят до 100 години. Сега си представете журналист, който интервюира столетника с класическия въпрос: „Каква е тайната на вашето дълголетие?“. „Пуша по кутия цигари на ден“, би отговорил възрастният човек.

Изглежда очевидно, но пристрастията към оцеляването са навсякъде в обществото. Всички можем да се сетим за известен актьор или предприемач, който е успял въпреки трудностите, който е работил усилено, вярвал е в себе си и един ден е успял. Но никога не чуваме за безбройните хора, които са опитали, дали са всичко от себе си и въпреки това не са успели.

Това не е добра медийна история. Но това създава пристрастие. Ние чуваме предимно успехите, никога провалите.

Корелацията не е равна на причинно-следствената връзка

Брадли Елиот, преподавател по физиология в Уестминстърския университет в Лондон, работи с различни хора, включително дълголетници. В момента изучава хора на 65 и повече години, които са поддържали необичайно високи нива на физическа активност до зряла възраст и сега са в отлично здраве.

>>> Физическата активност в напреднала възраст е ключът към по-щастлив живот и по-добра когнитивна функция

Въпреки че е доказано, че упражненията през целия живот са свързани с добро здраве в по-зряла възраст, все още не може категорично да се твърди, че едното е причина за другото. Възможно е физически активните хора да са „защитени“ от хронични заболявания като рак, диабет и сърдечни заболявания. Но също така може да се окаже, че тези хора все още са активни в по-напреднала възраст, тъй като не са боледували от тежки и хронични заболявания по-рано в живота си.

За по-голяма яснота, има неща, които според учените могат да ни помогнат да живеем по-дълго. Да бъдем физически активни, да не ядем много и да не пушим са само малка част от списъка за дълголетие.

Корелацията обаче не е равна на причинно-следствената връзка. Въпреки това нашият мозък работи различно – виждаме модел между две променливи и предполагаме, че те са свързани по някакъв начин. Но често, както при пристрастията към оцеляването, ние не разглеждаме всички данни и така намираме модели там, където ги няма.