Откриха сходства в стойностите на холестерола и глюкозата при столетниците

Екип от шведския институт Karolinska Institutet провежда изследване върху доброволци над 90-годишна възраст, което хвърля нова светлина върху причините за дълголетието. От техните открития става ясно, че стойностите на някои кръвни показатели като холестерол и глюкоза при столетниците са много сходни.

Столетниците, които преди бяха рядкост, днес се увеличават непрекъснато. От 1970 г. насам броят им се удвоява на всеки десет години. Колко дълго може да живее човек и от какво зависи продължителността на живота му е тема, която вълнува учените от векове. До ден днешен никой не е успял да разгадае докрай мистерията, тъй като роля играят множество фактори, сред които генетичната предразположеност и начинът на живот, както и взаимодействието помежду им.

Изучавайки деветдесетгодишните и хората, навършили сто, експертите биха могли да изготвят насоки за по-дълъг живот. Направените до днес проучвания обаче обхващат твърде малък брой участници, които са подбрани по определени критерии. В тях например не са включени столетници, настанени в домове за възрастни хора.

Мащабна база данни

Шведският анализ е най-мащабният до момента, който проследява биомаркери в кръвта на дълголетниците* през целия им живот и след това ги сравнява със същите показатели в кръвта на хора със средна продължителност на живота.

85% от столетниците в проучването са жени

В проучването участват 44 000 шведи на възраст 64 – 99 години, които преминават контролни медицински прегледи. Учените проследяват какво е било здравословното им състояние през следващите до 35 години с помощта на шведския регистър за данни. Оказва се, че 1224 души, или 2,7% от всички 44 000, доживяват стотната си година, като 85% от тях са жени.

Изследване на 12 кръвни показатели и връзката им с дълголетието

Анализът обхваща кръвни показатели, свързани с възпалителните процеси, метаболизма, състоянието на черния дроб и бъбреците. Търсят се и признаци за недохранване и анемия. В по-стари изследвания именно тези маркери се асоциират със стареенето и смъртността.

Повишената пикочна киселина например е признак за наличие на възпаление. Тя е отпадъчен продукт в тялото, резултат от храносмилането на определени храни.

Учените от Karolinska Institutet разглеждат също метаболитни показатели като холестерол и глюкоза, както и някои показатели за работата на черния дроб (Alat, Asat, албумин и други).

Изследват се още креатининът, който е тясно свързан с чернодробната функция и желязото и тоталният желязосвързващ капацитет в кръвта (TIBC), чиито стойности подсказват за възможна анемия.

Албуминът е включен в анализа, защото традиционно се използва при диагностициране на недохранване.

Резултати от проучването върху дълголетието

Шведските експерти откриват, че столетниците са с по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина след 60-тата си година. Освен това при тях много рядко се наблюдават драстични повишения или спадове в стойностите на биомаркерите, тоест те остават сравнително стабилни през годините. Например, много малко от дълголетниците са имали ниво на глюкозата над 6,5 или креатинин под 125, когато са били по-млади.

Алат и албумин със сходни стойности при столетниците

Два от всички 12 изследвани кръвни показатели – алат и албумин – се оказват с близки стойности при всички участници, навършили 100 години. Резултатите не се променят дори и след корекциите за възраст, пол и съпътстващи заболявания.

Много ниските стойности на холестерола намаляват шанса за дълъг живот

Хората с най-ниски стойности на общ холестерол и желязо са с най-малък шанс да доживеят до сто години. Същото се отнася и за участниците с високи нива на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и нарушени маркери, свързани с работата на черния дроб.

>>> Десет полезни храни за дълъг живот

Високите нива на пикочна киселина намаляват продължителността на живота

Разликите между някои показатели са незначителни, но при други са големи. Абсолютната разлика в стойностите на пикочната киселина между различните възрастови групи е 2,5%, което означава, че вероятността участниците с ниски стойности на пикочна киселина да навършат 100 години е 4%, а при онези с най-високи тя е едва 1,5%.

Дори разминаванията да бяха по-незабележими, те все пак свидетелстват за възможна връзка между метаболитното здраве, храненето и дълголетието.

Важно е да уточним, че от заключенията на екипа не става ясно кои са факторите, свързани с начина на живот, или гените, които определят стойностите на кръвните показатели.

Разбира се, това не омаловажава ролята на храненето и консумацията на алкохол като фактори, от които може би зависи продължителността на живота ни. Добре би било също така да следим състоянието на бъбреците и черния си дроб, както и да изследваме нивата на глюкоза и пикочна киселина, особено с напредването на възрастта.

* Murata, S., Ebeling, M., Meyer, A.C. et al. Blood biomarker profiles and exceptional longevity: comparison of centenarians and non-centenarians in a 35-year follow-up of the Swedish AMORIS cohort. GeroScience. 2023.