Отказването от пушенето е генетично обусловено

Гените, които контролират скоростта на метаболизма на никотина, определят ефективността на никотино-заместващата терапия. До този извод стигнаха учени във Вашингтонския университет по медицина.

Извършеното изследване е доказателство, че хората с по-бърз метаболизъм на никотина са склонни да се върнат по-лесно към вредния навик след отказването.

Изследователите отбелязват, че генът за цитохром Р450 2А6 (CYP A6) има много малко въздействие върху успеха на бупропион - необичаен антидепресант, който се използва, за да се откажете от тютюнопушенето. 

Изследването е публикувано онлайн в списание "Addiction".

CYP 2A6 ензим е основният фактор, определящ скоростта на метаболизма на никотина в тялото. Резултатите показват, че около 70% от населението има този вариант на CYP 2A6, който определя бърз метаболизъм, а при останалите 30% е бавен. 

В хода на това проучване, д-р Лий Йонг и колегите му проучили ефекта на CYP 2A6 генотип на спиране на тютюнопушенето и ефикасността му чрез фармакотерапия. 

В проучването се включили 709 желаещи да спрат пушенето, които са пушили досега над 10 цигари дневно. Участниците в проучването са разделени в 4 групи: в първата група в продължение на 8 седмици приемали плацебо, във втората група - бупропион SR (150 мг два пъти на ден), третата група получила никотино заместваща терапия под формата на пластир или бонбони, а четвъртата група - бупропион и никотино заместваща терапия. 

При определяне на генотипа на CYP 2A6, става ясно, че 70,7% от участниците имат бърз метаболизъм на никотин в тялото, а при 29,3% той е бавен. 

Установено е, че никотино-заместващата терапия е по-ефективна при бързия метаболизъм - (положителна динамика се наблюдава при един от всеки трима пациенти), но не и при бавния - (положителна динамика се наблюдава само в една от 100 пациенти). 

В бъдеще учените планират да проучат по-подробно комбинирания ефект на CYP 2A6 CHRNA5 в процеса на спиране на тютюнопушенето и лечението на никотиновата зависимост с никотино заместваща терапия или бупропион.

Учените смятат, че комбинацията от множество генетични маркери може да бъде основа за създаването на персонализирани алгоритми за лечение.