"Абсурдно и несправедливо“: Възрастни служители възроптаха срещу късното пенсиониране

Международният валутен фонд (МВФ) настоя правителствата да направят всичко възможно здравите по-възрастни работници да отложат пенсионирането си. Мотивът е постигането на стабилност, което изглежда все по-трудно предвид непрекъснато застаряващото население в световен мащаб. Това се случва на фона на поредната вълна от недоволство във Франция след увеличаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.

МВФ: 70 е новото 50

Представители на МВФ допълниха, че „70 е новото 50“ и публикуваха данни, които сочат, че 70-годишен човек през 2022 г. е притежавал същите когнитивни функции като средностатистически 53-годишен през 2000-ата. Физическото здраве на хората в напреднала възраст също се подобрява значително с годините.

Мерки за задържане на по-възрастните служители

Според МВФ страните с огромен публичен дълг не могат да си позволят да оставят възрастните служители да напуснат трудовия пазар, ако са здрави и способни да продължат да работят. Мерките, които управляващите могат да приложат, за да ги задържат, са: поощрения в случай че отложат пенсионирането, премахване на допълнителните придобивки при ранно пенсиониране и увеличаване възрастта за пенсиониране.

Много хора от различни краища на света споделиха своето мнение относно предложението за задържане на възрастните работници. Малцина са онези, които подкрепят идеята на Международния валутен фонд. Повечето са разгневени и я описват като „ужасна“, „абсурдна“ и „несправедлива“.

„70 е новото 50“ не е нищо повече от една пропаганда

„70 не е новото 50. Това е пропаганда“, категоричен е 63-годишен административен служител от Националната здравна служба в Англия. “Работя от 18-годишен и въпреки това пенсионирането изглежда все по-далечно. Пътуването до работа вече ме уморява и напряга.“

Най-силно засегнати от реформата ще сахората, които упражняват тежък физически труд, защото за тях би било много трудно да издържат на натоварването, ако бъдат принудени да продължат да работят.

„Гражданите с нисък социално-икономически статус са тези, които ще трябва да ходят на работа, защото не могат да разчитат на частен пенсионен фонд. Обикновено същите са с най-влошено здраве“, казва шотландецът Дийн.

Робърт Макълоун, строител от Дорсет, Англия, също смята, че най-ощетени от реформата биха били хората с пенсия, осигурявана от държавата, работниците с най-ниски заплати и онези, които упражняват тежки професии. Той разказва: „Напуснах училище на 16. Докато учех, работех в кухните на различни хотели по 14-18 часа седмично. След това станах строител. Сега съм на 60, здрав съм, не пия и не пуша и въпреки това ми е все по-трудно да работя. За щастие имам собствен дом и спестявания, но съм далеч от възрастта за пенсиониране, която засега е 67 години. Помогнал съм да бъдат построени много къщи, училища и болници и си мисля, че съм дал своя немалък принос за обществото.“

» 70 е новото 60: Всяко следващо поколение остарява по-бавно от предходното

66-годишната Ан: „Все по-трудно се възстановявам след нощна смяна“

66-годишната британка Ан работи на нощни смени в приют за бездомни хора. „Възнамерявам да работя до 70, но определено не е лесно. Често ми се случва да плача, докато съм на работа, просто защото ми е трудно. Все повече време ми е необходимо, за да се възстановя от 11-часовите смени. Нужни са ми два дни, за да се стабилизирам, ако съм се разболяла. Много мои приятелки, освен че работят, се грижат и за внуците си, за да могат децата им да ходят на работа, тъй като записването в ясла или детска градина или е невъзможно, или е твърде скъпо“, споделя Ан.

Много граждани са възмутени, че онова, което през целия си живот са плащали на държавата, може никога да не се върне при тях, под формата на пенсия. Стотици британци са на мнение, че последните правителства просто са изхарчили публичните средства и сега настояват за драстични промени, които да компенсират липсите.

Намаляване броя на имигрантите и на помощите за безработни

Хиляди граждани настояват да бъда предприети други мерки, преди да се задължат възрастните хора да продължат да работят. Те предлагат да се ограничи значително броят на имигрантите, да се намалят разходите за осигуряване на подслон на мигранти и да се съкратят помощите за млади безработни хора.

68-годишният Андрю, който успява да се пенсионира на 60, е категоричен, че „английското правителство трябва да спре да харчи парите на данъкоплатците за подпомагане на чужденци и незаконно пребиваващи имигранти.“ „То трябва първо да се погрижи за местните възрастни и бездомни хора“, добавя той.

Не са малко и британците, според които би било по-добре да се намалят социалните помощи не само за младите безработни граждани, а за всички под 65 години.

Негативни последици от късното пенсиониране

Увеличаването на възрастта за пенсиониране може да има негативни последици не само за възрастните хора, но и за техните семейства. Макар и работещи, те се грижат за внуци, партньор или болни родители. Ако бъдат лишени от възможността да спрат работа, натоварването за тях ще стане непоносимо, което ще рефлектира и върху близките им.

Ейджизъм на работното място

71-годишната Сюзън Шарден, учител по английски език във Франция, обаче смята, че възрастните служители често са жертва на ейджизъм (възрастова дискриминация). “Правителството иска от бейби бумърите да продължат да работят, но, ако го направят, те са дискриминирани заради възрастта си“, пояснява Сюзън. Според нея обществото трябва да потисне предразсъдъците си спрямо възрастните служители.

Поддръжниците на идеята за отлагане на пенсионирането

Има обаче хора, които вярват, че предложението на Международния валутен фонд е разумно. Някои споделят, че са работили до 70-годишна възраст и са били много удовлетворени от този факт.

„За мен, освен необходимост, това беше и личен избор. Да се пенсионирам на 64 години ми се струваше абсурдно и егоистично, особено във време, когато всяка страна изпитва финансови затруднения“, разказва 72-годишният Ерван, пенсиониран майстор на мебели от Бъркли, Калифорния.

“Работата ме поддържа жив“

„Работата 50-годишният Луис, който работи в Отдела за управление на имотите на Министерството на отбраната, споделя: „Работя за себе си, за семейството си и за обществото. Не искам да залинявам. Работата и социалните контакти стимулират мозъка и поддържат тонуса ми.“

Дейвид, който работи като специалист по градоустройство в Англия, е категоричен, че не възнамерява да спира да работи, въпреки че е диагностициран с рак през 2022 г. „Хората сякаш са противопоставят на идеята, защото са приели пенсионирането като свое право. Според мен то ще се превърне в лукс, защото животът на всички поскъпва и се налага да работим“, казва мъжът.