Топи се разликата в когнитивните умения на младите и възрастните хора

Акценти

Често си мислим, че младите хора са по-умни или поне по-схватливи от възрастните. Знаем, че повечето учени, особено математици, правят своите най-големи научни постижения още когато са млади.

Според ново проучване на професора по психология Стивън Бадъм от университета Nottingham Trent обаче, когнитивните различия между поколенията се стопяват с времето. Това е от особено голямо значение, тъй като обществото е свикнало да вярва, че хората в по-напреднала възраст са загубили част от уменията и капацитета си и не могат да изпълняват служебните си задължения (и не само).

Заключенията на проф. Бадъм са публикувани в списание Developmental Review.

>>> Как физическите, социалните и умствените дейности могат да забавят когнитивния спад

Методи за оценяване на когнитивните умения

Когнитивното стареене се определя чрез сравняване способностите на млади хора между 18 и 30 години и възрастни хора над 65 години. Оказва се, че по-възрастните не се справят толкова добре на задачи, свързани с памет, пространствено мислене и бърза обработка на информацията, които често се срещат в IQ тестове. Все пак има области, в които участниците в напреднала възраст са по-добри и това са например четенето с разбиране и запомняне/ записване на думи.

Когнитивният упадък се дължи на процеса когнитивно стареене, който настъпва при всеки човек. Може би не знаете, но когнитивните нарушения, резултат от напредването на възрастта, започват още около 25-ата година, когато те са все още незабележими. Влошаването на когнитивните способности се забелязва, когато човек започне да забравя за какво е влязъл в стаята, не успява да си спомни нечие име или му е трудно да шофира в тъмното.

Защо невинаги е добре да сравняваме младите и възрастните хора

Младите и възрастните хора са представители на две различни поколения, израснали по различно време и възпитавани по различен начин. Образованието, здравните грижи и храненето също са различни. Освен това не бива да забравяме, че хората в напреднала възраст са преживели една световна война, а младите са закърмени с интернет.

Повечето от гореспоменатите обстоятелства накланят везните в полза на младото поколение, което обяснява защо се представят много по-добре на когнитивни тестове.

През 20-и век се наблюдава трайна тенденция на повишаване на IQ коефициента, което означава, че децата, родените по-късно са с по-добри когнитивни умения от тези преди тях.

През последните няколко десетилетия обаче разликата в когнитивното развитие на две поколения вече не е толкова осезаема*, тоест когнитивните способности на младите не са много по-добри от тези на възрастните. Според учените тази разлика ще продължава да се топи.

Резултати от изследването върху когнитивните различия между поколенията

Проф. Стивън Бадъм и екипът му решават да проведат проучването, след като се натъкват на странни резултати. Те откриват, че представянето на различните възрастови групи се различава все по-малко през годините.

Психологът преглежда специализираната литература и с изненада установява, че подобни сравнителни анализи, свързани с възрастовите разлики, се извършват от 60-те години на миналия век. Той обработва и групира данните по година на провеждане на съответното изследване и успява да представи графично негативните промени, произтичащи от възрастта. По този начин Бадъм стига до заключението, че разликата в степента на когнитивен упадък намалява устойчиво през последните 6 десетилетия.

На втория етап от своето изследване професорът по психология търси причината за стопяването на разликата – дали тя се крие във влошените когнитивни умения на младите или пък в подобрените на възрастните. За целта той използва мащабни бази данни от изследвания, в които през няколко години се включват големи групи хора, подложени на едни и същи тестове за определяне на техния IQ.

Стивън Бадъм открива, че, също като младите, и възрастните хора се справят все по-добре с поставените им когнитивни задачи през годините. Тогава как разликата между тях намалява? Дали темпът на когнитивно усъвършенстване при младите се забавя или пък този при възрастните се ускорява?

Представянето на възрастните участници на когнитивните тестове се подобрява през годините

След това ученият анализира данни, които е събирал през последните седем години, за да намери отговор на този въпрос. Той разграничава представянето на младото и по-старото поколение и открива, че всяка кохортна група от млади участници всъщност показва сходни резултати на когнитивните тестове, докато резултатите на доброволците в напреднала възраст са все по-високи – по отношение на задачите, свързани с речников запас, и тези, които изискват бързина на мисълта.

Фактори, които влияят положително на когнитивните умения на възрастните днес

Професорът отбелязва: „Според мен възрастните хора днес се повлияват положително от фактори, които преди години бяха свързвани единствено със средата на живот на младите. Например, броят на децата, които ходят на училище, се увеличава драстично през 60-те години, когато образователната система се доближава повече до днешната, отколкото до тази в началото на 20-и век.“ Същите тези деца съставляват кохортните групи от по-възрастни участници в проучванията днес, които се представят много добре на когнитивните тестове.

>>> Паметта при възрастните не се влошава, те просто помнят различни неща

Младите хора са достигнали максимална точка на когнитивно развитие

По отношение на младите хора Бадъм забелязва застой, който обаче се дължи на факта, че те вече са достигнали крайната точка на своето когнитивно развитие. Според някои проучвания застоят се дължи на постоянно покачващата се възраст на жените, които раждат, влошеното психично здраве и дори някои еволюционни процеси. Психологът обаче лансира идеята, че причината се крие основно в това, че младите вече са достигнали естествената върхова точка на развитие, отвъд която фактори като образование, хранене и здраве вече не могат да влияят на когнитивните способности.

Нови критерии за диагностициране на деменция?

Данните могат да бъдат много полезни за проучвания в областта на деменцията. Възможно е например съвременен човек в напреднала възраст, който е в ранна фаза на деменция, да премине успешно тест, предназначен за здравото население, живяло преди 20-30 години. Това означава, че може би е време да се преразгледат критериите за диагностициране на деменция въз основа на уменията, които се очаква индивидът да притежава на съответната възраст.

И, не на последно място, Стивън Бадъм смята, че трябва да се промени представата за стареенето. Няма да е изненада, ако имаме по-добра памет и по-висок IQ от нашите баби и дядовци, когато достигнем тяхната възраст.