Паметта при възрастните не се влошава, те просто помнят различни неща

„Паметта ни напуска първа“. Чували ли сте тази мъдрост? И сякаш всички проучвания са в нейна подкрепа. Макар невинаги да е първият признак, че остаряваме, умения като запомнянето се влошават с годините. Така твърдят учените. Може да се окаже обаче, че истината е малко по-различна.

Тест за памет с елементи от ежедневието

Закария Рий, асистент по психологически и невронауки към Вашингтонския университет в Сейнт Луис, проследява мозъчната дейност на възрастни хора не като ги кара да повтарят думи или да запомнят последователност от числа. Той търси по-естествен подход, който да е близо до рутинни действия от ежедневието им.

Ученият стига до заключението, че мозъчната дейност при възрастните хора невинаги е свързана с влошаване на паметта. „Просто нещата се случват по различен начин“, смята Рий. Резултатите са публикувани в списание „Nature Communications.“

Стандартните тестове за памет проверяват човешката способност да се запомня низ от думи, да се брои в обратен ред или да се разпознават вече видени изображения. „Колко пъти му се налага на 75-годишен старец да запомни реда от думи дърво - ябълка - череша - камион?“, пита Рий.

Експериментът

Ето защо той проследява как функционира мозъкът на хората, докато гледат 8-минутен филм. Единственото, което се очаква от тях, е да се отпуснат и насладят. Докато си почиват обаче, техните мозъци работят усилено, за да разпознаят, интерпретират и категоризират събитията във филма. Един от начините, по които хората обикновено разграничават случващото се, е като поставят граници – там, където едно събитие свършва и започва друго.

„Под „събитие“ може да се има предвид почти всичко. Дори един разговор или отрязък от него. Ние взимаме тези смислени за нас късчета информация и ги изваждаме от непрестанния информационен поток“, обяснява Рий.

Самата представа за граница между събитията е почти една и съща при всички

Експертът продължава: „Ако Вие и аз гледаме един и същи филм и от нас се очаква да натискаме бутон всеки път, когато преценим, че нещо важно е приключило, ще забележим, че реакциите ни са много сходни, макар ние самите да сме различни.“

Резултати от ЯМР по време на експеримента

Резултатите се базират на промените в кръвния поток и концентрацията на кислород в кръвта, който стимулира мозъчната дейност. Екипът забелязва повишена активност при поставяне на граници на събитията както при възрастните хора, така и при контролната група участници. Разбира се, сходството не означава, че мозъкът във всеки етап от живота обработва информацията еднакво. Различен е начинът, по който едните и другите стигат до едно и също заключение. Различни са областите, в които се наблюдава пик и спад в дейността.

В диапазона 18-88 години спадът в мозъчната активност е значителен. А когато хората се групират в три категории: млади, на средна и на преклонна възраст, низходящата тенденция е устойчива и категорична.
Закария Рий обаче уточнява, че екипът му е открил засилена активност в няколко мозъчни зони при различните възрастови групи, което е било наистина изненадващо.

Учените откриват влошена способност за ситуационно мислене при възрастните

Предмет на интерес за него е основно област в мозъка, наричана постериорна медиална мрежа, включваща зоната около междинния мозък. Освен че спомага запаметяването, тази област поддържа умението ни да виждаме нещата в контекст и да разсъждаваме ситуационно. При възрастните участници точно там се наблюдава понижена активност.

Експертът смята, че разликите имат общо със спомените. Рий и колегите му забелязват различия в нивата на активност в амоновия рог (хипокампа), по време на поставяне на граници между отделните събития. Става въпрос за активността, свързана с различен параметър на запомнянето – запомняне на история, последователност от случки. Рий смята, че има много възможни интерпретации за това как отговорът на амоновия рог при определяне на граници определя способността на човека да прави разбор и да запомня истории или по-сложни текстове, без значение възрастта.

При възрастните хора се забелязва засилване на дейността на медиалния префронтален кортекс, който отговаря за съхранението и обработката на по-обща, схематична информация като например как да отидем до хранителния магазин, а не как да отидем до точно определен хранителен магазин.

Възрастните обработват схематично получената информация

Екипът смята, че тъй като при хората на преклонна възраст се забелязва влошаване работата на постериорни зони в мозъка, те може умишлено да избягват по-детайлната, контекстуална информация. Същевременно се активират други, антериорни, области от мозъка, които им помагат да схематизират информацията, тоест да й придадат по-общ, универсален смисъл. На практика това означава, че 20-годишен младеж може да е по-фокусиран върху специфични моменти и детайли, като например какво е помещението, в което се намира главният герой или за какво точно си говорят героите. По-възрастен зрител би обърнал внимание на по-общата картина – в какъв вид стая се намира главният герой, дали персонажите са се преместили в друго помещение след официалната вечеря, или  дали напрегнатият им разговор накрая е станал приятелски.

Възрастните хора виждат и си представят събитията по начин, различен от този, характерен за младежите.

Рий завършва: „Нашето заключение е, че не е правилно да се каже, че здравите възрастни хора не могат да разберат случващото се. Те просто го разбират и обработват в съзнанието си по различен начин.“