Движението на очите ни помага да възстановим спомените си

Ние, хората, сме надарени с изумителната способност да пресъздаваме в мислите си отминали събития, при това с големи подробности.

Още преди 50 години Доналд Хеб и Улрих Найсер, основоположници на когнитивната психология, твърдят, че движението на очите е определящо за това наше умение. Според учените ние движим очите си, не само за да получаваме сензорна визуална информация, но и за да изпращаме вече съхранена такава до мозъка. Микаел Йохансон и Роджър Йохансон от шведския университет „Lund“ провеждат изследване, с което хипотезата на Хеб и Найсер за първи път намира научно потвърждение.

Ако се окажат прави, откритието ще доведе до промени в различни области на науката – от човешката биология до роботиката. То може да хвърли нова светлина върху връзката между движението на очите, създаването на образи в съзнанието и сънищата.

Фиксации и сакадични движения на очите

В един и същи момент човек може да обработва информация, взета само от малка част от зрителното поле. За да преодолее това ограничение, той непрекъснато сменя фокуса на внимание, движейки очите си. Движението следва определена последователност от фиксации и сакадични движения. Фиксация се наблюдава от 3 до 4 пъти в рамките на една секунда. Тя представлява кратък момент на фокусиране, което позволява на гледащия да подбере нужната му информация. Сакадичното движение е бързо преместване на двете очи от една фиксация върху друга.

Както стана ясно, по време на една фиксация човек може да обработва ограничено количество информация. Той обаче извършва толкова много движения на очите, че успява да насложи и „сглоби“ всички детайли от видяното в съзнанието си (лица, предмети и други). По този начин се изгражда споменът за цялостната картина. Визуалното отбиране на нова информация посредством движението на очите определя онова, което ще остане в паметта.

Как протича изследването

В проучването на шведските експерти участват 60 души. На всеки се показват снимки на различни пейзажи и предмети, като например градски пейзаж или зеленчуци, аранжирани върху кухненски плот. След кратка пауза участниците са помолени да опишат възможно най-подробно всичко, което си спомнят, като през цялото време се взират в черен екран. Екипът оценява пълнотата на запомнената информация и кара всеки доброволец да избере една от няколко сходни снимки, която смята, че отговаря на неговите спомени. Специална иновативна технология проследява начина, по който движат очите си и последователността от фиксации и сакади както докато разглеждат снимките, така и докато си ги припомнят.

Посоката на движение на очите е пряко свързана с пълнотата на запомнената информация

Учените установяват, че посоката на движение на очите по време на припомняне е свързана с качеството и пълнотата на информацията, която участниците са запаметили. Най-точни спомени имат онези, които движат очите си по начин, почти идентичен с този, по който са ги движили, докато са гледали фотографиите. Двамата Йохансон отбелязват: „Имаме научни доказателства, че последователността на движенията на очите подпомага пресъздаването на спомените.“

>>> Как умът ни използва очите

Моделите на движение на очите зависят от сложността на спомена

Учените анализират различните модели, по които доброволците движат очите си във времето и пространството – редуване на фиксации и посока на сакади. Някои характеристики на тези модели се оказват по-важни от други, като това зависи най-вече от спомена, който трябва да се възстанови. Например посоката на движение на очите е по-важна, когато човек си припомня детайли за начина, по който са подредени един до друг хранителни продукти на маса, отколкото когато си припомня формата на скално образувание. Експертите си обясняват различията с различната степен на сложност на информацията, която трябва да си спомни човек. Много по-трудно е да се пресъздаде точната подредба на продуктите, отколкото грубоватия вид на скалата.

Епизодичните спомени позволяват да пътуваме във времето и да съживим минали събития. По-стари проучвания разкриват, че сме склонни да пресъздаваме моделите на взиране, които сме използвали, когато сме преживявали събитие, за да си го спомним по-късно. Точките на взиране, към които се връщаме, докато се опитваме да си спомним, имат много важен ефект върху съдържанието на самия спомен. Откритията до този момент обаче се отнасят единствено до начина и точките на взиране, не и до движението на очите.

Теорията на Доналд Хеб и Улрих Найсер от 1968 г. гласи, че движенията служат да организират и „сглобят“ „частични образи“ в една пълна картина, която се визуализира при връщане към спомените.

Крачка напред в областта на клиничната психология

Ако резултатите се потвърдят, невронауката и изследванията в областта на човешката биология ще получат сериозен тласък. Те ще помогнат за развитието и на други направления като обработването на изображения, роботиката, дизайна на работното място и клиничната психология. Причината е, че проучването разкрива поведенчески аспекти, които демонстрират връзката между движението на очите и обработката на информация, а тя може да изиграе ключова роля при откриването на по-ефективни рехабилитационни методи след претърпяна мозъчна травма.

EMDR терапия при посттравматично стресово разстройство

Десентизацията и повторната обработка на информацията чрез движенията на очите (EMDR) например е утвърдена психотерапия, насочена към хора с посттравматично стресово разстройство. Пациентът се фокусира върху травмата и е подложен на двустранна стимулация чрез движение на очите. Така споменът за преживяното е по-блед и не толкова стресиращ. Според шведските учени тяхното изследване разкрива пряка връзка между движенията на очите и системите за запомняне при човека.