Асоциацията на европейските журналисти излезе с позиция по повод обвиненията срещу проф. Асена Стоименова

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) излезе с позиция по повод отправеното на 10 април 2020-а обвинение срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова.

Обвинението на прокуратурата е за казаното от проф. Стоименова пред БНР и БНТ. От Асоциацията определят обвинение, отправено към експерти, изразяващи становище, като "мракобесие, което противоречи на духа на Европа и на българското членство в Евросъюза."

Управителният съвет на БФС също направи декларация, с която застават категорично зад проф. Асена Стоименова, защото пред двете медии тя информира обществото за същността на възбудилата духовете генерична замяна, за проверките в аптеките в условията на криза и епидемия и за възможния недостиг на медикаменти. И в никакъв случай не може да се говори за всяване на страх и паника.

Вече има и няколко петиции. Едната е от фармацевтите под мотото „Подкрепа за професор Асена Стоименова! Да подкрепим свободата на словото!“, която е събрала над 2000 подписа, другата е от Федерация „Български пациентски форум“, която призовава „Свалете обвиненията от проф. Асена Стоименова“. Освен петиция фармацевтите протестират пред аптеките с плакати, на които пише, че не се страхуват. Правят това в рамките на 10 минути, след като дезинфекцират и чакат да изсъхне.

Ето и позиция на Асоциацията на европейските журналисти:

„Да се обвиняват експерти заради изразени становища е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии.

Асоциацията на европейските журналисти – България изразява възмущението си и алармира, че за първи път официален представител на професионална гилдия /проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз/ е обвинен за участието си в интервюта, тоест заради медийни изяви, в които тя изнася информация от безспорен обществен интерес, а именно – възможни проблеми в снабдяването с определени медикаменти в условията на пандемия и затруднения в производството и доставките.

Според прокуратурата проф. Стоименова е обвинена заради нейни “твърдения, будещи неоснователна тревога у гражданите”. Както посочихме в предишна наша позиция, чл. 326 от Наказателния кодекс няма подобен обхват и това прави обвинението най-малкото неиздържано от законова гледна точка.

Прави впечатление, че прокуратурата се опитва да използва този текст от Наказателния кодекс като бухалка, с която по неясни критерии да преследва критици на властта. Всеки, който посочи какъвто и да било проблем, би могъл да попадне под нейните удари със същия мотив – “буди неоснователна тревога” у гражданите.

Абсолютно недопустимо е и налагането на гаранция в такъв огромен размер от 20 000 лв. Подобни мерки заради изказване по експертна тема по съществото си имат репресивен характер и целят “да накажат” този, който се е осмелил да изкаже собственото си мнение, което може да се разминава с основната властова линия. Те имат “смразяващ ефект” не само към експертите, които в бъдеще могат да изкажат критика, но и към журналистите и медиите.

Във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова, прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните споделиха пред нас, че са били питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях. Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот – това е и смисълът им – да се предприемат съответните превантивни мерки.

Напомняме, фактът, че се намираме в извънредно положение, не ограничава всички права на гражданите. Например свободата на мисълта е право, което не може да бъде ограничавано при никакви обстоятелства, а правото на изразяване на мнение може да бъде ограничавано само на законово основание и ако съществува легитимна причина това да се случи. 

Ограничаването на свободата на изразяване на мнение не е ефективна мярка и изобщо няма отношение към спирането на разпространението на заразно заболяване. Затова в момента такова ограничаване е недопустимо и ако българските власти го допуснат, това би могло да доведе до редица дела в национални съдилища и в Европейския съд по правата на човека. И би имало много лош ефект върху международния образ на страната.

Неслучайно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта си от 31 март 2020 г. предупреди, че извънредните мерки не могат да бъдат за сметка на международните договори и зачитането на фундаменталните принципи и права. Тя каза, че “демокрацията не може да функционира без свободни и независими медии”.

Преследването на експерти и на хора, изнасящи информация в медиите за реални проблеми, е цензура и създава условия за автоцензура. То ни връща едновременно към 1984 на Оруел и към 1986 г. на Чернобил и действията на тогавашната комунистическа власт за скриване на истината от населението – действия, довели до огромни щети за живота и здравето на милиони.

Затова се обръщаме пряко към главния прокурор Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди.

Напомняме на прокуратурата, че вместо да обвинява хора заради медийните им изяви, би могла да положи повече усилия за разкриване на истински престъпления – като побоя над журналиста Слави Ангелов. След няколко дни ще се навърши месец от ужасяващото престъпление в центъра на София, а все още нито извършителите, нито поръчителят са разкрити и задържани.“