Проф. Асена Стоименова: Свободата на словото не е отменена във времето на извънредното положение!

Тя оглавява организация на българските фармацевти и преди няколко дни получи обвинение от прокуратурата, че с изреченото от нея пред БНР и БНТ е всяла тревога в обществото. Абсурдността е преди всичко в това, че председателката на БФС е обвинена по член от НК, който определя наказания в случаите, когато някой дава неверни показания и заблуждаващи знаци за помощ, злополука и тревога. Например, когато някой звъни на 112 и подава фалшив сигнал за наличието на взривно устройство. Колкото и да сме в състояние да преглъщаме безумията, няма как и това да мине. Защото не е възможно да сложиш знак за равенство между фалшив сигнал за бомба и експертно мнение, чиято задача е да насочи вниманието към проблеми, за които трябва да се намери решение.
Тя е жената, която е категорична, че свободата на словото не е отменена въпреки извънредното положение. Тя е професионалистът, който благодари на колегията и хилядите граждани, които я подкрепиха. Тя е проф. Асена Стоименова и вярва във върховенството на закона, така както вярва в колегите си. Не се страхува и приема обвинението като посегателството върху свободата на словото. И е категорична, че подобни действия няма да спрат нито нея, нито хилядите фармацевти да показват проблемите в системата и да дават рецепти за тяхното решение.

Проф. Стоименова, прокуратурата Ви повдигна обвинение за изреченото от Вас пред двете националния медии – БНР и БНТ. Как приехте обвиненията, особено като се има предвид, че те са по чл. 326, ал. 1 от НК, според който на санкция подлежи човек, предаващ по радио и телефон неверни повиквания, заблуждаващи знаци за помощ, злополука и тревога?

Категорично заявявам, че всяко едно послание, твърдение и предположение в медийните ми изяви почива на 25-годишния ми опит във фармацевтичния сектор (придобит в производството, търговията и маркетинга на лекарства, лекарствената безопасност и държавната администрация) и на публикувани анализи и информация от авторитетни институции и няма характеристиките, които прокуратурата му приписва. Изумена съм както аз, така и мои колеги и стотици юристи от цялата страна, които се свързаха с мен, как така българската прокуратура определя като престъпление едно експертно мнение и го приравнява на фалшив сигнал за взривно устройство. Как така за по-малко от 24 часа се самосезира и събра достатъчно неоспорими доказателства за това?

Не Ви ли се струва абсурдно, че българската прокуратура е в състояние да повдигне обвинение срещу всеки, който изрази мнение, различно от това на управляващите и общия хор като се възползва от извънредното положение по време на пандемията от COVID-19?

Аз не мога да давам определения докъде може да стигне абсурдността. Това предстои да разберем в следващите дни, месеци, кой знае – години? Зависи от начина, по който определени хора тълкуват текстове от Наказателния кодекс, как приемат определени “доказателства”, имат ли капацитета да разберат една толкова специфична материя като лекарствената регулация само за няколко часа? Изобщо, има много въпроси, на които само прокуратурата може да отговори чрез действия.

Бих искала да насоча вниманието Ви към някои от важните теми, за които говорите от началото на пандемията. Първата от тях е изключително важна, защото е свързана с лекарствата. Липсват ли медикаменти на българския пазар и ако е така какво трябва да се направи, за да не страдат хората?

Недостигът на лекарствени продукти е нормално явление и е проблем, който съществува постоянно в наши дни. Към определен момент може да има недостиг на едни или други лекарствени продукти. Обсъждането на евентуален недостиг има за цел превантивно да разработи стратегии за преодоляването му в зависимост от причините за недостига, неговата продължителност и наличността на алтернативи. Повечето сигнали за лекарствени продукти, които липсват се отнасят за лекарства, които имат терапевтични алтернативи и в тези случаи, ако пациентите нямат запаси, е необходимо да се обърнат към своя лекар за предписване на новото лечение. Но за една голяма част от лекарствата има генерични алтернативи (еквивалентни лекарства на различни производители) и генеричната замяна, която в България не е разрешена, би дала възможност пациентите да правят своя избор с подкрепата на фармацевтите и без да се излагат на риск от допълнителни социални контакти точно по време на извънредното положение.

Защо според Вас е толкова остра и неприемлива реакцията срещу генеричните лекарства, които продължават да не са разрешени у нас?

След разпространението на информацията за предлаганата промяна в Наредба 4/2009 г. от Министерство на здравеопазването, някои заинтересовани страни реагираха крайно негативно и предложението бе свалено от сайта. Притесненията на част от лекарите са да не изгубят контрол върху лечението, но това е невъзможно, тъй като при генеричната замяна не се подменят волята и изборът на лекаря. Други техни опасения са, че генеричната замяна не е подходяща за всички видове лекарства, но такова е и становището на БФС. Доводите на някои страни бяха, че генеричната замяна не е дискутирана. Истината обаче е друга. Дискусии в тази насока се водят от 15-тина години. През 2009 г. Асоциацията на генеричните производители излиза с предложение за генерична замяна като мярка за оптимизиране на ефективността на системата, а днес, 11 години по-късно, заявява, че е рано да се говори по темата и че важни въпроси, свързани с генеричната замяна, не са дискутирани. През 2015 г. генеричната замяна се препоръчва от Международната банка за възстановяване и развитие и министър Москов предприе необходимите мерки, за които обаче не му достигна време. Днес, 5 години по-късно, отново резултатът е същият, но за генеричното заместване започна да се говори по-широко и по-разбираемо. Такава мярка трябва да бъде приета в резултат на консенсус. БФС от създаването си досега е имал една и съща последователна позиция относно про-генеричната политика, което не може да се каже за някои от останалите участници в сектора.

Реагираха ли от здравното министерство на желанието на фармацевтичната колегия да бъде свикан Висшия съвет по фармация?

Не.

Факт е, че фармацевтите са също на първа линия в условията на пандемията от коронавирусната инфекция. Погрижи ли се държавата, те да имат необходимите предпазни средства и да работят спокойно?

Не, въпреки че неколкократно поискахме това да се случи и получихме обещания.

Кажете, проф. Стоименова, какви са предизвикателствата пред съсловието в условията на извънредното положение?

Всички вие станахте свидетели на неколкократни репортажи за ежедневието на българските фармацевти в условията на извънредно положение – недостиг на някои лекарствени продукти, проверки от 6-7 институции едновременно с по 10-12 проверяващи, закъснения в изпълнението на заявките от търговците на едро, липсата на личните предпазни средства, обещани от МЗ, притесненията на хората и т.н. Това за което неколкократно апелирахме е не да няма контрол от страна на отговорните институции, а той да бъде адекватен на условията на извънредното положение. В последствие министър Ананиев издаде заповед, която значително облекчи начина на протичане на проверките при запазване възможностите за контрол.

В изявлението, което направихте на 10 април 2020-та, веднага след като получихте обвинение от прокуратурата, Вие пишете, че „независимо от извънредното положение и ограничаването на някои основни права, ние живеем в правова държава“. Вярвате ли наистина в това, проф. Стоименова?

Вярвам в професионализма и здравия разум. Вярвам в подкрепата на колегите, както и на хилядите граждани, които застанаха зад мен.

Очаквахте ли толкова мощна и силна подкрепа, каквато получихте часове след информацията за действията на държавното обвинение спрямо Вас?

Подкрепата, която получих само часове след моето изявление и прессъобщението на прокуратурата, е безпрецедентна. Подкрепиха ме колегите - магистър-фармацевти и помощник-фармацевти, възмутени юристи и журналисти от цялата страна, както и граждани, които изразиха своя потрес от случващото се. За кратко време бяха организирани три петиции. Писаха ми много хора, живеещи в България и чужбина. Управителният съвет на Българския фармацевтичен съюз и много от Регионалните фармацевтични колегии излязоха с декларация в моя подкрепа. Същото направиха и регионалните колегии и колегите помощник-фармацевти. Само за няколко часа съсловието ни се обедини по безпрецедентен начин, защото това, което бе обявено като престъпление от българската прокуратура е просто едно експертно мнение, което е отстоявано години наред от фармацевтите в България, а това, което дискутираме, е ежедневие за европейските фармацевти. Очаквах подкрепата от колегите, защото те разбират, че тази атака срещу мен е атака срещу цялото съсловие. Това е атака срещу свободата на словото, която не е отменена в условията на извънредно положение.

Какво бихте казали на хората, които Ви обвиниха?

Вярвам във върховенството на закона. Оттук нататък ще се защитавам с всички възможности, които предвижда българското, европейското и международното законодателство. И в никакъв случай, ако това е била целта на атаката, няма да спрем да посочваме проблемите в системата и да предлагаме решения за тях.

А на колегите си, които застанаха зад Вас?

Да продължават да бъдат на първа линия, до своите пациенти, изпълнявайки съвестно и професионално своите задължения на медицински специалисти. Да не се страхуват да изразяват мнението си, защото трудно се повдигат 6600 обвинения. Благодаря им за подкрепата и енергията! Ние сме заедно и ще продължаваме да бъдем заедно с вас!

И на финала на този разговор - страхувате ли се, проф. Стоименова?

Не. А трябва ли? Нали живеем в правова държава...