Министър Сербезова: Подписаният Национален рамков договор е началото на здравната реформа

С договореностите в Анекса към Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности в периода 2020 г. - 2022 г., постигнати между здравните власти и Българския лекарски съюз, се поставя и началото на реформата в здравната система.

Това заяви по време на подписването на документа министърът на здравеопазването Асена Сербезова. В краткото си експозе тя постави акцент върху повишените значително суми за здраве и за заплати на медицинските работници – близо 604 000 000 лв.

Анексът

До официалното подписване на документа се стигна след близо три месеца на преговори между съсловната организация на лекарите и НЗОК и множество обществени дискусии по темата.

Ето и някои от основните и важни за сектора промени.

• Цените на клиничните пътеки (КП) за болниците се увеличават с 25% от 1 май 2022 г. За първи път обаче те са обвързани със заплатите на работещите в лечебните заведения. За да получат определеното в НРД увеличение от 25% за клиничните пътеки болниците, персоналът им трябва да получава и предвидените от колективния трудов договор основни заплати, които са 2000 лв. за лекар, 1500 за медицинска сестра и 910 за санитар. Ако това не се случи, то от 1 август 2022-а увеличението ще бъде по-малко и в размер на 15%. От БЛС изразиха задоволството си от сериозното увеличение на КП в педиатрията, неврологията, пулмологията и интензивните грижи.
• Сериозно е увеличението за дейностите в първичната и в специализираната извънболнична помощ. То е средно с 30% повече и влиза в сила със задна дата от 1 януари 2022 г. Както признават от БЛС за първи път извънболничната помощ става приоритет за управляващите. За това от години настояват както общопрактикуващите лекари, така и представителите на различни пациентски организации с аргумента, че това ще даде възможност за реална профилактика и превенция от една страна, а от друга, че ще окаже влияние върху бюджета за здравеопазване, тъй като този вид медицинска дейност е по-евтина в сравнение с болничната.

• Повишени са цените за профилактичните прегледи и за диспансерното наблюдение на хората с хронични заболявания както и средствата, които се заплащат на личните лекари за записан в листата им пациент.
• По-високи ще бъдат и цените за специализираната извънболнична помощ. Повишението, което министър Сербезова определи като рекордно, е за първични и вторични прегледи, за медицинската експертиза, профилактичните прегледи както и за майчиното и детско здравеопазване.
• Сериозен ръст имат и средствата за изследвания, което е част от превенцията, защото ще даде възможност на хората да си направят много по-голям брой изследвания. „Елиминираме хроничния недостиг на направленията в полза на пациента със 77%“, заяви проф. Асена Сербезова и подчерта, че това работи в полза на ранната диагностика, намалява нуждата от хоспитализации и понижава нивото на смъртността.
• Не на последно място доходите на общопрактикуващите и специалистите се увеличават средно с 38%, а това според здравния министър, е шанс да бъдат привлечени младите професионалисти.

Реформата в здравеопазването

Възможно ли е наистина записаното в Националния рамков договор да се превърне в първата при това успешна стъпка към чаканата от всички реформа в здравеопазването?

>>>Здравеопазване 2022 – възможна ли е реформата

Възможно ли е повишеното финансиране да бъде реален символ за по-качествена медицинска помощ и за задържане на младите лекари и сестри в България? И дали проблемите, за които се говори от години, имат единствено финансови измерения?

Ще има ли най-накрая електронно здравеопазване?

Това са малка част от въпросите, които търсят своите отговори. Ще ги получат ли, ще покаже бъдещето. Многозначителен акцент по темата е обаче, че подписаният на днешния 29 април 2022 г. Национален рамков договор за медицинските дейности става на фона на протести и на палатков лагер през Министерството на здравеопазването, организиран от синдиката „Защита“.

Протестират здравни работници, които не вярват, че заплатите им ще бъдат увеличени. Протестират и лекарските асистенти и фелдшерите, които то години настояват за своя съсловна организация.

И затова въпросът дали наистина е в ход реформата в здравеопазването, както обяви министър Асена Сербезова е съществен и търси своя отговор.